Автор: д-р Дмитрий Авдеев
Източник: www.daavdeev.ru.
Превод: Татяна Филева
В психиатрията съществува понятието „адиктивно” (зависимо) поведение (от англ. addiction (пристрастеност, пагубен навик). То включва различни типове поведение: наркотична зависимост, алкохолизъм, пушене, пристрастеност към обилно ядене, към хазартни игри, компютърна и интернет зависимост и др. За болестните зависимости са характерни синдром на психическа зависимост (натрапливо влечение) и синдром на физическа зависимост (компулсивно влечение (от лат. compello – принуждавам), изгубване на контрол над себе си). Адиктивното поведение се характеризира със стремеж на човека към изкуствено изменение на своето психично състояние. Различават се химически и нехимически зависимости. В православното богословие такова понятие като „адиктивно поведение” не съществува. Но съм убеден, че на понятията „норма” – „зависимост” съответства обичайното за православния човек сравнение: „добродетел” – „грях”.
Учените описват някои общи психологични особености на лицата с различни форми на адиктивно поведение. Това са: намалена поносимост към трудностите на всекидневния живот, страх от трайни социални контакти, лъжливост, стремеж към обвиняване на всички останали, желание за бягство от отговорност при вземане на решения. Ще разгледаме някои видове нехимически зависимости.
Компютърна зависимост. В Русия повече от 16 млн. души над 10-годишна възраст използват персонални компютри. Повече от 8 млн. от анкетираните (51 %) на въпроса за целите, с които използват компютър, отговарят: „компютърни игри”. Почти 3 млн. от тях са млади хора на възраст от 10 до 18 години. Продължителността на времето, прекарвано в игри, варира между 20 и 50 часа седмично. Всеки четвърти играч прекарва на компютъра повече от 20 часа седмично, което надвишава времето, прекарано на работа при осемчасов работен ден. Около 700 хиляди играчи не могат да се откъснат от светещия екран – това са хора (основно млади), засегнати от компютърна зависимост.
Към основните клинични прояви на компютърната зависимост се отнасят: изменение на психичното състояние (поява на еуфория) при контакт или при предвкусване на контакта с компютъра, изгубване на контрол върху времето при работа с компютър; стремеж към увеличаване на времето за взаимодействие с компютъра; психологичен дискомфорт (раздразнителност, потиснатост, чувство на „празнота”) при невъзможност за работа с компютър, използване на компютъра за подобряване на настроението, за превключване от обезпокоителните проблеми в реалността, тоест за изкуствено изменение на собственото психично състояние. Заседналият начин на живот води до заболявания, свързани с гръбначния стълб (остеохондроза), стомаха (гастрит), дихателните органи, с влошаване на зрението, тунелен синдром (притискане на нерва в китковия канал). Влиянието на електромагнитното излъчване, вредната йонизация на въздуха водят до отслабване на имунитета, болки в главата, умора, безсъние. Зависимият може да изпитва стрес, депресия и други нервни разстройства. Това води до невъзможност за продължаване на учението (пропускане на часове), до конфликти на работното място (отсъствие от работа). Настъпва апатия, влошаване на паметта и способността за обучение. Общуването с хората се свежда до минимум.
Още по-разпространен вид компютърна зависимост представлява интернет-зависимостта. Основните причини за бягство от реалността с помощта на интернет, по мнение на изследователите, са следните: анонимното общуване с хората, реализирането на непостижими в реалния живот фантазии, възможността да бъдеш самия себе си, отхвърляйки морално-етичния контрол, отъждествяване на себе си с желаните персонажи, неограничен избор на събеседници и бързата им смяна във всяка точка на света, неограничен достъп до всякаква информация, чувство за собствено могъщество. Предшественици на интернет-зависимостта са: натрапливият стремеж постоянно да се проверява електронната поща, увеличаването на времето, прекарвано в мрежата, и състоянието на еуфория преди началото на поредния „онлайн-сеанс”. Други прояви на интернет-зависимостта могат да бъдат: периодите на работа в мрежата се оказват по-продължителни и/или чести, отколкото е планирано първоначално, непреодолимо желание и неуспешни опити за ограничаване на работата в интернет, прекратяване или рязко намаляване на другите видове дейност (семейни, служебни и др.), продължаване на работата в мрежата, независимо от възникването на социално-психологични проблеми (недостиг на сън, проблеми в семейството, пренебрегване на обществените задължения и пр.).
Отделно ще кажем за компютърната зависимост у децата. За нея може да се говори в случай, че детето или подрастващият прекарват на компютъра, за да играят повече от два часа на ден. Много често от това страдат момчетата. У момичетата подобен вид зависимост се наблюдава по-рядко. Момчетата силно се интересуват от военната тематика, от всевъзможни „стрелби”. От това се възползват онези, които са разпространили компютърните игри по целия свят. Американският военен психолог Дейвид Гросман разказва за това, че компютърните „игри-стрелби”, на които играят нашите деца, са били създадени съвсем не за деца и дори не за обикновени възрастни. А за военни, на които предстояло занапред да участват в бойни действия. Сега тези „тренажори” са попаднали и в ръцете на нашите деца. Така ние учим децата да убиват, подкрепяйки това с чувство на удоволствие. И още, учим ги да ликуват и да се забавляват, гледайки реалистични изображения на смъртта и човешките страдания. От гледна точка на психологията да се даде такъв тренажор на децата е същото, като да се даде автомат или пистолет в ръцете на всяко дете.
По данни на психолозите, за голямо съжаление, игрите, съдържащи насилие, секс и сквернословие, са особено популярни сред децата и подрастващите между 8 и 15-годишна възраст. Насилието в играта насажда у децата „вкус и навик за убийство”. Когато детето, играейки, убива, то изпитва същите усещания и същото въздействие върху психиката, каквито изпитват войникът и офицерът в условия на война. Много научни изследвания потвърждават, че компютърните игри са една от причините за престъпно поведение у подрастващите.
Огромна част от игрите, които се създават (85 %), съдържат насилие, престъпления, убийства. Много родители възразяват: „Но нали не всички компютърни игри са вредни. Има и полезни, развиващи, обучаващи игри”. Да, има. Но ако у детето вече има компютърна зависимост, то родителите никога няма да могат до такава степен да го контролират, че то да играе изключително развиващи игри. Нещо повече, много от развиващите игри могат да се играят не само на компютъра. Да не забравяме и за вредното излъчване на монитора, и за умората на очите, и за неподвижното положение на тялото, както и за други неблагоприятни явления, съпътстващи работата на компютър. Компютърните игри най-често са причина детето да зацикля на самото себе си, на своето „его”. Или хвърлят душата на подрастващия в униние, апатия и дори отчаяние, тъй като реалният живот се различава от виртуалния. Съвсем точно е, че зависимото от компютърни игри дете или младеж става необщителен. Влошават се успеваемостта в училище и здравето му.
Зависимостта от социалните мрежи днес все повече прераства в истинско социално бедствие. От тази форма на зависимост са поробени много хора и броят им постоянно се увеличава. Желанието да разказваш на приятелите си (които могат да бъдат стотици и дори хиляди) всяка стъпка от своя живот, да коментираш всяка снимка (своя и чужда), води до пълно изтласкване на реалния живот. Отделни хора (и броят им прогресивно расте), практически цяло денонощие са „онлайн”. Неотдавна майката на едно 11-годишно момиче през нощта открила дъщеря си в килера, където тя с полусънени, зачервени от умора очи жадно се взирала в монитора на ноутбука. Друг пример. Една жена в предпенсионна възраст била уволнена за това, че в работно време изразходвала целия лимит на интернет-трафика за общуване в социалната мрежа. Деца и възрастни устройват в социалните мрежи истински „панаир на тщеславието”, демонстрирайки скорошната почивка или новата шуба, кола, жилище или вила… Това води до неврози, конфликти, истерии, изблици на завист и ревност. Страницата в социалните мрежи е станала своеобразна визитна картичка на човека. Главният герой на известния филм „Социална мрежа” недвусмислено заявява: „Нашите предци са живеели в градове и села, а ние живеем в интернет”. За съжаление, реалността само потвърждава това. Чрез социалните мрежи действат и немалко мошеници, измамници, педофили и други извратени типове. Така социалните мрежи могат да се окажат източник на опасност. Да не забравяме това.
Работохолизмът, подобно на много други зависимости, представлява бягство от реалността посредством изменение на собственото психично състояние, което в дадения случай се постига чрез прекомерно натоварване с работа. Работата изтласква целия живот на човека (духовни ценности, семейство, близки, приятели). При това реалната професионална ситуация не изисква от работника такава свръхотдаденост. „Потъналият до гуша” в работа човек става дезадаптивен. В този случай не става дума за трудолюбие и любов към собствената работа. Описаният вид пристрастеност е начин за бягство от живота. В отделна група се обособяват така наречените „спешни зависимости”, проявяващи се в навика постоянно да се намираме в състояние на недостиг на време. Пребиваването в някакво друго състояние поражда у човека усещане за дискомфорт и отчаяние. Такива хора не понасят спокойствието и умиротвореността. Суетене, многогрижие и постоянна тревожност са главните характеристики на този вид зависимост.
В последните десетилетия се появяват публикации, посветени и на особен вид зависимост, каквато е пристрастеността към упражнения или спортната зависимост. Плътта става кумир за човека и смисъл на неговия живот. Отличното, неувяхващо здраве, силните мускули и шоколаденият тен – заради това човек жертва всичко. Здравето се превръща в религия. Желанието на 70 да се изглежда като на 35 е показател за тази зависимост.
Днес много се пише и говори за пристрастеността към харчене на пари. Наличието на тази зависимост се определя от следните критерии (за диагностиката й е достатъчен и само един от тях): често възниква интерес към покупки или внезапни пориви да се купи нещо, усещани като непреодолими, натрапливи и/или безсмислени, редовно се правят покупки не според средствата, често се купуват ненужни неща, ходенето по магазините отнема много повече време, отколкото е било планирано. Засиленият интерес към покупки, внезапните пориви да се купи нещо или свързаното с тези особености поведение, съпътствани от ясно изразен стрес и неадекватно губене на време, стават сериозна пречка както във всекидневния живот, така и в професионалната сфера, или водят до финансови проблеми (например дългове или банкрут). Пристрастеността към харчене на пари започва обикновено около 30-годишна възраст, от нея страдат предимно жени (92 % от всички зависими).
За телевизионната зависимост. Телевизорът е станал неделима част от нашия живот. На включен телевизор си учат уроците, хранят се, вършат домакинска работа, стават от леглото и си лягат. За много хора диванът, вестникът и телевизорът са задължителни атрибути на домашния релакс. И когато посрещат гости, хората пак не минават без телевизора: той работи като фон, създавайки, по всяка вероятност, усещането за пълнота на битието. Домакинята понякога пече пироги и „с едно око” гледа любимия сериал. Програмите се сменят една с друга, проблясват сюжети, новините съобщават за смразяващи душата факти… Някой беше пресметнал, че всеки ден по всички канали, взети заедно, предават по 70-75 сцени на убийства. Коя психика би издържала това?
Десетки от така наречените „звезди” на естрадата вече не знаят как да привлекат вниманието към себе си, а журналистите с нестихващо усърдие ни информират за новото бракосъчетание или развод на поредната „звезда” (най-често без глас и талант).
Телевизорът буквално се е настанил в домовете ни, при това поробвайки много хора. Любителите на всякакъв вид статистики твърдят, че средностатистическият човек прекарва пред телевизора по един месец от всяка година. Децата вече отдавна не четат нищо. Библиотеките са празни. Не, книгите лежат на рафтовете, но малцина се интересуват от тях.
Съвременното състояние на телевизията е следното: добрите предавания са нищожно малко. А лошите, пошли, бездарни, откровено вредни за душата и здравето – с лопата да ги ринеш. У хората, прекарващи много време пред телевизора, се развива състояние на хипнонаркомания, тоест болезнено повишена внушаемост. Като следствие от това отслабва волята, намалява способността за анализ на ситуацията, страда паметта, нарушава се сънят. Освен това продължителното седене води до застой на кръвта в органите на малкия таз, до дисфункция на червата. Облъчването от кинескопа също не минава без последствия. То предизвиква, особено у децата, различни неврозоподобни нарушения, изразяващи се в раздразнителност, неспокоен сън, влошаване на общото самочувствие и отслабване на физическите сили. Времето безвъзвратно отлита, а то е толкова ценно!
След вечерното гледане на телевизия нерядко се нарушава нощният сън, човек сънува кошмари. Това се отнася особено за децата и подрастващите. Често „кръвожадната” кинопродукция, вместо да научи децата да разговарят, ги учи да мучат или да се обясняват с междуметия. Това води до забавяне на психичното развитие на младия зрител. В резултат на това децата не могат да усвояват информацията от слушане. Те възприемат само зрителната информация, а думите минават край ушите им. Именно по тази причина в училище „възпитаниците на телевизията” почти не възприемат говорещия учител и не усвояват добре материала. Наблюдават се и трудности в общуването с други деца. Така се формират невротични разстройства, променя се поведението на децата, появяват се раздразнителност, дързост, грубост към околните, нерядко стигаща до неадекватна агресивност.
В науката е създадена цяла система от доказателства и факти, свидетелстващи за феномена на социалното научаване. Още през 70-те години канадско-американският психолог А. Бандура е изследвал условията, при които става това научаване. „Един-единствен телевизионен модел може да стане пример за подражание за милиони” – пише той в своята книга. Бандера се позовава на дългогодишни изследвания. Ето едно от тях. Две групи деца между 4 и 6 години били поставени в игрови стаи без възрастни, но с видеонаблюдение. На едната група бил показан филм с агресивно съдържание. След сравняване на видеозаписите в групата на децата, гледали филма, били отчетени 8 пъти повече прояви на агресия, при което децата повтаряли това, което неотдавна били видели на екрана.
Всъщност никаква информация не изчезва безследно. Страшните картини, които са се запечатали, остават в подсъзнанието на човека, нерядко избиват навън, изпълвайки сънищата с ужаси и кошмари, по много и различни начини въздействат на психиката, изкривявайки нашите души. Зачестилите случаи на всевъзможни извращения, увеличаването на престъпността, страшните улични сцени, отвличането на самолети, актовете на насилие – всичко това до голяма степен е резултат не само от лошото възпитание, но и от въздействието на лошите телевизионни предавания.
Ние сме отвикнали да живеем в тишина. А тишината умиротворява, изцелява, укрепява човека. Малко мислим или съвсем не мислим за своята душа, за покаянието, за вечността. А във вечността няма да отнесем любимия сериал или рокконцерт. Лукавият враг е хитър. Той действа методично и целенасочено, парализирайки пред екраните на телевизорите тълпи от хора. Да не се поддаваме!
Това е само бегъл и далеч не пълен списък на изучените досега зависимости. В действителност те са много повече. Важното е да знаем следното: таблетки и инжекции против нехимическите (както и против химическите) зависимости не съществуват! Тази духовна болест, чието наименование е греховна страст, преди много векове е подробно описана от православните светии. Те са ни дали и рецепта за изцеление: страстта се побеждава не само със своя, човешка сила, но и с Божия помощ.
