Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
За съжаление, в наши дни икономията в духовния живот се е превърнала в нещо изопачено. Една изопачена икономия, която много пъти обслужва нарцисизма на духовника, който иска да се харесва на своите духовни чеда, или обслужва духовните чеда, за да успокоят съвестта си. При отсъствие на разсъдителност и двете състояния водят до пропастта.
Какво всъщност е икономията?
Светът атакува Църквата особено за участието на вярващите в св. Причастие и че не трябвало да се обръща специално внимание на плътските въпроси, защото те нямали значение. Първо, в св. Причастие не се извършва някакво нравствено единение с Бога, Който ни дава нещо, понеже сме били добри деца. Единството е онтологично, тоест Бог дава Себе Си и аз приемам Самия Бог в себе си чрез материалните елементи, които даваме в св. Литургия и които стават Негови Тяло и Кръв, за да бъдем едно с Него. Как става това единство не е частно мнение на човека, затова в Църквата каноните са указатели на живота и участие в живота на Христос. Това не са законнически или философски понятия, а същински живот.
Защо Църквата говори за тялото? Много просто, защото то е част от човека и естествено е предназначено за освещение и обожение по благодат. Човекът не е нито само душа, нито само тяло, а съвкупност от двете. В противен случай, ако беше само тяло, би бил труп и ако беше само душа, би бил призрак, както казва един от светите отци на Църквата. Тялото ни е храм на Светия Дух и ние сме длъжни да се отнасяме към него подобаващо.
Какво представлява икономията в духовните неща? Да речем, имаш някаква болест и понеже не можеш да приемаш дадено лекарство, понеже от него те боли стомахът, лекарят ти дава друго, без обаче да ти казва, че нямаш проблем. Просто се променя начинът на лечение. Не може, с други думи, духовникът да амнистира греха в стил „Ела, не пречи, Бог не гледа това!“. Все едно да отидеш при механика и ако от автомобила ти тече масло и бензиновата помпа не работи, той да ти каже: „Ок, нищо няма, можеш да пътуваш без проблеми“; или да отидеш на пулмолог и да имаш рак на белите дробове, а той да ти каже, че пушенето не вреди и тези неща нямат значение.
Икономията е терапевтично снизхождение, което има за цел да ни изцели от греха и да ни подтикне към борба за изцеление чрез изцелителните средства на Църквата, т.е. чрез светите Тайнства. Ако икономията на духовника не е „кръстена“ в купела на разсъдителността, тя може да има рушителни последствия и за изповедника, и за изповядващия се. Грешка е да търсим нестроги духовници, които ще ни кажат: „Върви, причасти се, нищо не е станало!“. Няма да имаме никаква духовна полза от това — напротив, ще паднем под осъждане и никога няма да се изцелим. Целта е да намеря духовник, който да изцелява, а не да гали греховете ми, за да казвам: „Добър свещеник! Смелчага и не е строг!“. Защото в противен случай слепец слепеца води с познатите резултати.
Строгостта в аскезата не е мазохизъм или фетиш, а копнеж за святост. Подвижникът, който иска да вземе златен медал на олимпиадата, много внимателно ще прецени при кой треньор да отиде и естествено ще се подвизава до кръв, защото златото не се подарява, а се завоюва с трудове и мъки. Спасението не се завоюва, докато лежиш на канапето.
Разсъдителността се оценява като „най-голямата от всички добродетели“, от нея се нуждае изповедникът и със своето любящо сърце той ще може да извърши едно свято и изцелително дело. А ние, които се изповядваме в покаяние и се молим със свободно послушание и с копнеж за спасение, нека следваме изцелението, за да се освободим чрез подвига на аскезата.
