Автор: Александр Ткаченко
Източник: foma.ru
Превод: Цветомир Цанков
В модерната журналистика има любопитно мнение: Християнството като религия оформя в човека инфантилност, нежелание да се поема отговорност за собствената съдба, липса на обмислени планове за бъдещето, желание да не се разчита на своя разум, а на външен авторитет – изповедника, Библията, наставленията на светите отци. По тази логика, християнския идеал за човека е непълнолетно дете – безпомощно, напълно зависимо от по-старите и по тази причина послушно и кротко. И така, колкото повече един възрастен християнин прилича с такава слаба воля на дете, толкова по-близо е до спасение и святост.
В същото време привържениците на този възглед за християнството съвсем не са неоснователни в своите разсъждения и се позовават на много специфични места в Евангелието:
Истина ви казвам: ако не се превърнете в дечица, никак няма да влезете в небесното царство (Матей 18: 3).
Така че не се безпокойте за утрешния ден … (Матей 06:34).
… Аз ще хваля Тебе, Отче, Господи на небето и земята, задето си отсял това от мъдрите и разумните и си го открил на малките деца (Матей 11:25).
Така че, може би, наистина, християнството призовава човека да се превърне в младенец, неможещ по някакъв начин да организира живота си, дори и в близко бъдеще, да реши нещо и да отговаря за своите решения?
Най-лесният начин да се разбере всичко това е да вземем Евангелието и да видим някои от контекстите на по-горе споменатите словосъчетания.
И кой тук е главният?
“Бъдете като деца” – тези думи са известни днес, не само на познаващите Библията, но също така и на всеки културен човек. Те често са причината за обвинения в проповядване на инфантилност от християнството. Въпреки това, в текста на Евангелието Христос казва малко по-различно:
Истина ви казвам: ако не се превърнете в дечица, никак няма да влезете в небесното царство (Матей 18: 3). Има една много важна дума – превърнете – това е, да се откажат, да се обърнат, да се върнат към това, което те са напуснали. Така че от какво призовава Христос апостолите да се откажат и към какво да се върнат, когато поставя пред тях младенеца, като жив пример и укорява учениците Си?
Трябва да има някакво обяснение. Факт е, че очакването на Месията между юдеите е имало много специфичен характер. По тяхно мнение, той е трябвало да бъде могъщ лидер, воин и цар, победител над всички врагове на народа си. Ето защо много от тях не са били в състояние да видят в Иисус – Месията, въпреки многото чудеса и изцеления, извършени пред погледа им. Пътуващ учител е прекалено голяма разлика за тях от очаквания страшен и непобедим цар.
Апостолите в този смисъл са били много по-духовно чувствителни, отколкото повечето от техните сънародници. Те признават Месията в Иисус от Назарет. Но както всички евреи, виждат в него бъдещ земен владетел, който ще дойде на власт в Израил и ще я направи най-силната и най-богатата страна в света. Месията-цар трябвало, по тяхно мнение, да покори всички народи на света. Всички притчи и обяснения на Христос, че Неговото царство не е от този свят, не могли да убедят апостолите. До Неговото Възнесение, те били уверени, че Господ най-накрая все пак ще се превърне в един земен цар на Израил. Самите учениците на Христос са се виждали като най-близките му помощници и сътрудници владетели, и дори спорят кой от тях ще бъде главния в новото правителство на Израилското царство.
И тогава, когато те почти се скарали за разделянето на “портфейлите” и директно попитали Христос – кой ще бъде на най-високата от длъжностите в бъдещото царство, той сложил пред тях едно малко момче. И казал същите думи, значението, на които може да бъде обобщено по следния начин: ако не спрете кариерните си фантазии и не станете също като това дете, никога няма да влезете в това царство. Това е било призив да се променят, но не и призив да са инфантилни.
Блажени Теофилакт Охридски обяснява това място от Евангелието така: “Виждайки, че учениците са обладани от честолюбие, Господ ги възпира, като им показва пътя чрез скромното смирение на детето. Ние, трябва да бъдем деца в духа на смирението, но не деца в мисленето, кротки, но не и глупави. Казано, ако не се обърнете към смирението ще преминете в честолюбие. И така трябва да се върнете отново към смирението, от което сте се отклонили. ”
„Скакалецът” не така разбра
Една от основните черти на човешкия инфантилизъм е безотговорността, нежеланието да се носи някаква отговорност, попечителство, грижа. Поради това, видимата страна на безотговорността, без преувеличение може да се счита безгрижието. Образ на инфантилност виждаме в добре известната басня на Крилов “Мравката и скакалецът”, където бедния скакалец цяло лято безгрижно се забавлява с приятели, а не си приготвя зимнина, и трябва след това да отиде за хуманитарна помощ при мравката. Финалът на тази тъжна история негативно характеризира двата персонажа в баснята. Но ако мравката не ни харесва със скъперничеството си и пълната липса на състрадание към гладуващия и премръзнал роднина, скакалецът буди недоумение с неговото безгрижие, пълна неспособност и нежелание да се грижи за утрешния си ден.
Когато четете думите на Христос в Евангелието, когато той насърчава учениците си да не се безпокоят за утре, за храна, за дрехи, неволно ни идва на ум образа на некадърния скакалец с инфантилни нагласи. Наистина, как иначе може да разберем думите, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или пиете, нито за тялото си, какво ще облечете (Матей 06:25)? Не е ли същият безгрижен начин, който доведе скакалеца до плачевното състояние, в което ни го представя баснописеца?
Тук също се нуждаем от изясняване. На руски, думата “грижа” е предимно в положителен смисъл, така че отхвърлянето на грижи веднага се възприема като един вид небрежност и безотговорност. Но в оригиналния гръцки прочит на Евангелието има много по-двусмислена дума “merimnao”, която може да бъде преведена не само като “грижа”, но също и като “тревога”, “огорчение” и дори “душевна раздвоеност”. Ако прочетете думите на Христос, като се имат предвид всички тези значения, смисълът на казаното веднага става ясен: не се терзай, не се мъчи, не трови живота си с тревожни мисли за бъдещето си. Бог не оставя без грижа никое живо същество, и вие също ще получите от Него всичко необходимо за живот. Така освободете ума си и сърцето си за главното – да се научите да живеете в света, както го е замислил Създателят. Изпълнявайте Неговите заповеди, потърсете Божията истина преди всичко, стремете се да живеете с Него. И всичко останало ще бъде в състояние да спечелите, а не се измъчвайте и притеснявайте за утре, защото и днес хлябът ви се изкарва трудно. Затова да се трудим днес, но да не терзаем душата си със сериозни мисли за бъдещето, да я освободим за общение с Бога. Ето как пише за това благословения Теофилакт: “под грижите на деня, Господ разбира съкрушение и тъга. Достатъчно е да сте обезпокоен от днешния ден. Ако се грижиш и за утрешния ден, и непрекъснато се грижиш за себе си, кога ще имаш свободно време за Бога? ”
Болезнено умни
Друго място в Евангелието, което може да се тълкува като похвала на детската смиреност … Ще хваля Тебе, Отче, Господи на небето и земята, задето си отсял това от мъдрите и разумните и си го открил на малки деца (Матей 11:25).
Тази фраза преобръща всички приети идеи за стойността на опит, образование и просто на самия ум. Защо всичко това е необходимо, ако Бог се разкрива само на деца, които поради възрастта си не могат дори да правят разлика между дясна и лява ръка? И нима човек, който иска да стане християнин, според тази фраза трябва задължително да се “опрости” и да се опитва да бъде като немислещо бебе?
За да приемем това, ние трябва първо да разберем за какъв вид мъдрост и разумност в този случай става въпрос. С тази фраза Христос завършва речта срещу фарисеите, които отхвърлят първо Йоан Кръстител, а след това – и Него, като обяснява позицията си толкова парадоксално, че е различна от “мъдростта” и не може така да се нарича:
„А на кого да оприлича тоя род? Той прилича на деца, които седят по тържищата, викат на другарите си и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте. Защото дойде Иоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има. Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чеда.“(Мат.11:16-19)
Тук се вижда добре, че думата “мъдрост” се използва в ироничен смисъл от Иисус, и в съвременния правопис може да се запише в кавички. Господ изобличава незрялостта на “мъдрите” фарисеи в техните детски инати, не желаещи да приемат нито най-великия от пророците – Йоан Кръстител, нито самия въплътен Бог.
Децата в тази фраза, наречени апостоли – обикновени Галилееви рибари, разбира се, не притежават същото ниво на богословското знание, което е при фарисеите. Все пак, това не им попречи да напуснат своите лодки и мрежи, да тръгнат след Христос и да се превърнат в основа на новозаветната църква.
Но какво се е случило с фарисеите? Защо те, които са благочестиви и добре запознати с Писанията, ревностни за закона, изведнъж се оказаха неспособни да видят това, което видели рибарите? Причината за това е духовната слепота на фарисеите, не образованието, но прекомерната зависимост от него. Причината са знанията – те са голямо благословение, но горко на ума, на когото те закриват Бога. Блажени Теофилакт пише: “Бог скрил тайните от на пръв поглед мъдрите, не защото бил ревностен или е причина за тяхното невежество, но тъй като те не били достойни, защото самите те вярвали, че са по-мъдри. Този, които смята себе си за мъдър и разчита само на своя ум, той не признава Бог.”
Без нас, няма да се получи
И така, какви качества трябва да притежава човек, наследяващ царството Божие? Изхождайки от горните фрагменти от Евангелието, можете да получите нещо подобно на следния психологически портрет: той е човек, който не търси власт над другите, честно си изкарва прехраната и уверено гледа към бъдещето, способен е на критично отношение към себе си, и най-важното – обърнат е към Бога, готов да живее според Неговата истина. Може би наистина не е много типичен образ, но в незрялост такъв човек едва ли може да бъде упрекван. Въпреки че някаква небрежност в него все още може да се проследи. Но това не се обяснява с безотговорността, свойствена на инфантилните хора. Точно така, хората знаят, че Бог ги обича и затова се уповават на Бога и Го молят за помощ, и разчитат на Него благодарейки за получените ползи. Но в същото време, те винаги помнят, че самите те също трябва да участват в собственото си спасение. Довери се на Бога, бори се да живееш според Неговите заповеди. Защото, по думите на св. Августин – Бог ни спасява не без нас.
