Из беседа на митр. Атанасий Лимасолски за семейството
Превод: Биляна Гълъбова
Първоизточник: : www.pravoslavie.ru
Ако говорим за онези психически травми, които преживява конкретен човек (или всички ние), когато преминава през различни житейски сътресения в определени моменти от живота си – възможно е със собствените си човешки усилия човек да успее да се справи с такава душевна рана. Обаче от многовековния опит на нашата майка-църква знаем, че когато човек се обърне към Бога и предостави свобода за действие на благодатта на Светия Дух чрез участие в тайнствата, с този човек се случва нещо преславно: той не само се изцелява от своите душевни травми, но с времето, при съдействието на благодатта, сам става причина за множество изцеления. За това четем в една молитва, в която се казва, че Бог е направил от горчивите извори, непригодни за пиене, извор на изцеление за множество недъзи. И нашият старец Паисий Светогорец казваше, че благият Господ и най-смъртоносните отрови претворява в целебни лекарства. Преживявайки опитно различни действия на благодатта, посредством молитвата и личните отношения с Бога, човек се изцелява от прекомерната чувствителност, която присъства в душевния му свят от многото преживени психически травми.
Постепенно тази негова чувствителност се преобразува от травмираща в позитивна и впоследствие човек става способен да помага и на други хора. Това можем често да наблюдаваме от личния си опит или по примера на хората около нас. Когато някой човек страда или прекалено остро възприема някои събития, случващи се в живота му, той много лесно намира подход към някой друг, който преживява същото. Виждате ли как премъдро Господ е устроил църквата? В нея не съществуват безизходни ситуации, които с помощта на Божията благодат човек да не може да преодолее, за да не се оправдава после: „Господи, ако в моя живот не се беше случила тази трагедия, аз бих бил съвсем друг човек, несравнено по-добър”.
Не, аз абсолютно не съм съгласен с това. Човек само ако поиска, може с Божията помощ да достигне съвършенство. Благодатта действа над законите на естеството. Затова и Господ възприе човешка плът и търпя изкушения, „за да помогне на изкушаваните”. А именно: бидейки безгрешен Богочовек, Той Се смири дотолкова, че дойде в този свят като странник, беше отхвърлен от иудейския род, изпи чашата на кръстните страдания и вкуси смърт, която нямаше власт над Него. Нима Господ не можеше да помага на създанието си, без да преминава през кръстните страдания? Разбира се, че би могъл. Но Спасителят доброволно, заради човека премина този кръстен път, за да ни покаже кой път да следваме ние, за да бъдем Негови ученици. Така и човек, лично преминавайки през страданията, успява по-дълбоко да разбере ближния си и да му състрадава.
Може да се каже, че колкото човек е по-притеснен от жизнените обстоятелства, толкова е по-привилегировано мястото му пред Бога. Благият Господ милва нещастния, за когото пророк Давид казва в 50-ия псалом: „Сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш”. Именно това съкрушено и смирено сърце Господ пречиства и преобразува и то става много възприемчиво. Болката, несправедливостта и всяко страдание принасят полза на човек. Болката преражда човека, прави го прекрасен, тя „съкрушава” сърцето му. Човекът, изпитващ страдания, става мъдър, той познава немощта на човешкото естество, разбира, че на този свят освен него, страдат и много други и по този начин той се приобщава към другите хора, разбирайки, че и те изпитват нещо подобно…
Не трябва да забравяме – дори и за най-отчаяния грешник има прибежище – Господ. За Господ е възможно да спаси всекиго, стига само той да Му предостави свобода да подейства в него.
