Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
Копнеем и се борим през целия си живот да бъдем обикнати, но рядко да обикнем. Защото да те обичат, не изисква толкова много труд, много често е застой, вместо движение. Докато в това да обичаш, има радост, но и отговорност, има рани, сълзи и Голгота. Но само когато се качиш на кръста заради някого, любовта ти реално процъфтява.
Повечето хора, които искат да се оженят, казват: „Искам някой да ме обикне, за да живея добре”, но рядко ще чуеш, да казват: „Искам да обикна и да се пожертвам за другия, за да стигнем заедно до Царството небесно.”
Да те обичат е застой, да обичаш е движение. Господ ни обикна до смърт и ни даде живота, за да можем да обикнем и да отвърнем на тази Вселюбов, която се разпна за нас и за нашето освещение.
Какво в крайна сметка ни подтиква да обичаме и да бъдем обичани? Движи ни любовта на Жениха. Когато Някой те е обикнал до смърт и даже до Кръст, не можеш да останеш равнодушен. Божията любов не те изобличава — тя те променя, кара те да се замислиш, изцелява те и те увещава да отидеш при Бога. Сякаш си на тъмно и включваш светлината, за да вървиш напред. И накрая стигаш до място, на което виждаш един ореол. Какво е адът? Навън да има слънце, а ти да затваряш прозореца, навън да чуруликат птички, а ти да ги гониш. В тази твоя самозатвореност сте само ти и твоето мрачно аз.
Какво в крайна сметка представлява освещението на човека? Какво е това, което наричаме рай? Една фотосинтеза между Твореца и творението. Едно преображение, при което смъртта не те докосва, а се покланя победена.
Не се мъчи да бъдеш обикнат от света. Вместо това се влюби в Господа. Той идва към теб, а ти стоиш. Втурни се към Него. Времето се търкулва и Божията прегръдка те очаква.
