Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.bg
Превод със съкращения: Павел Стефанов
Св. Григорий Нисийски ни обяснява една от проповедите на Господ Иисус Христос за блаженствата. Коментирайки „блажени са миротворците“ той започва като ни дава да осъзнаем колко сме различни от Бога. Той е всемогъщ, а ние сме просто сътворени от пръст. И все пак, Бог ни казва, че ако можем да станем миротворци ще станем Негови синове. Това означава, че ние се уподобяваме на Него.
Какво е миротворец? Свети Григорий дава следното тълкувание:
„Миротворец е човек, който дава мир на друг; но никой не може да даде на друг това, което той самият не притежава. Затова Господ иска първо самият ти да бъдеш изпълнен с блаженството на мира, и след това да го даваш на тези, които се нуждаят от него“.
И така, за да бъдеш миротворец трябва да работиш върху твоето собствено състояние. Мирни ли сме ние, имаме ли вътрешен мир, който да го предаваме на другите? Ние можем да дадем само това, което трябва да се даде.
След това той пита: какво е мир? Отговаря:
„Със сигурност мирът не е нищо друго, освен едно любящо разположение към нашите ближни. А кое е обратно на любовта? Това е омразата и яростта, гнева и завистта, скритата злоба, както и лицемерието“.
Лесно е да се види, че гневът воюва срещу кротостта. Никой, който изпитва гняв към друг човек, или към друга страна и държава, не вижда това като добро. Ако ние можем да се освободим от нашия собствен гняв, който ни води към ярост, ние ще се приближим до това да бъдем миротворци. Страстите, които кипят в нас, са това, към което трябва да се прицелим, ако искаме да се уподобим на Бога.
В допълнение към гнева, който ние виждаме външно, има и една вътрешна нагласа, която дори може да бъде по-лоша, защото е скрита. Това е завистта и лицемерието. Свети Григорий говори за това по този начин:
„Такава е болестта на завистта и лицемерието; тя се таи в дълбочината на сърцето като скрит огън, докато външно се старае да изглежда измамно като приятелство. Тя е като огън, който е скрит под слама. За известно време той пуши вътре и изгаря само това, което се намира в близост; пламъкът не блясва видимо, а само прониква лют дим. Но ако дойде някои порив на вятъра, той се разпалва в ярък силен огън“.
Ние виждаме това в библейската история за Каин и Авел. Каин силно се озлобил, когато Авел бил похвален, а завистта му го довела до убийство на Авел. За да станем миротворци ние също трябва да се отървем от тази скрита болест – завистта. Ние не можем да живеем с лицемерие в себе си и да водим другите към мир. Ние имаме война вътре в себе си, която може да избухне всеки момент във външно действие. Ако станем искрени в нашите чувства и действия, ще получим Божията благодат. Само тогава можем да действаме с любов и да водим другите към мир. А с каквато и да е злоба скрита в сърцето ни, ние се отделяме от Бога и от Неговата любов.
На нас ни е казано не само да уважаваме нуждите на другите, търсейки тяхната полза, но трябва и да водим вътрешна война против нашите страсти. Св. Григорий казва:
„Мисля, че този човек се нарича миротворец във висша степен, който съвършено укротява разногласията между плътта и духа в себе си и войната между тях, така че законът на плътта не воюва вече против закона на ума, но плътта е подчинена на ума“.
Това е нашето истинско предизвикателство. Страстите на нашето тяло твърде често диктуват нашите действия. Умът може да каже едно нещо, но телесните страсти ни отвеждат в друга посока. Ние не само сме примирени с Бога чрез покаяние, молитви и Тайнствата, но и ние направляваме себе си в тези действия. Това е православен начин на живот, който ще те накара да се превърнеш в миротворец и син на Бога. Това е и единственият начин да има някога мир в света.
