Автор: арх. Андрей Конанос
Източник: www.YouTube.com
Превод: Мартин Ганев
Днес ще ти разкажа една история с тема: “Не отлагай за утре доброто, което може да направиш днес”. Кажи днес на тези, които обичаш “обичам те”. Кажи днес на твоя близък, колко си загрижен за него, колко се интересуваш от него, колко ти липсва, колко е красив или колко е красива, колко си му благодарен, защото “днес” ни принадлежи, и “днес” се разиграва голямата игра на живота. Всичко останало са мисли, фантазии, разсъждения и все неща, които са отминали, или които ще дойдат. “Сега” е най-красивото.
Имаше една жена, която в продължение на тридесет години водеше мъжа си до влака, защото неговата работа беше на един километър разстояние от дома, а от един момент насетне водеше и сина си, като ги оставяше и двамата. Синът отиваше с влака да следва в университета по-надолу, а мъжът на работа. Жената работеше вкъщи.
Един ден тя ги изпрати, върна се вкъщи, а докато влакът пътувал, влязъл един психопат и започнал да стреля безразборно и да убива. Между убитите били и мъжът й, а синът бил наранен сериозно. Той оживял и се излекувал, и след време оздравял.
Вълнуващото е, че когато взех интервю от тази жена и я попитах как се чувства, тя ми каза, че чувства много голяма болка, горчивина и скръб, както и гняв срещу момчето, което извършило убийството на съпруга и наранило сина й, но ми каза и нещо друго. “През всичките тези години, когато водих мъжа си до станцията, изпращайки го аз му казвах шепнешком “обичам те”. Деня, в който бе убит, а детето ми наранено сериозно, последните думи, които разменихме помежду си бяха тези: – Обичам те. Ще те чакам вечерта”. Обичам те и ще те чакам вечерта. Това казала тя на мъжа и сина си.
“Затова аз имам съзнанието и душата си мирна спрямо него. Главно спрямо мъжа ми, който си отиде. Толкова много го обичам и толкова много мисля за него, но се радвам, че последните думи, които му казах бяха “обичам те””.
Искам да помислиш върху това, защото доста често искаш да кажеш това, но не го казваш. Много често искаш да направиш добро, но не го правиш, като го оставяш за някой друг път. А не знаем дали този друг път ще дойде някога. Затова е необходимо да търсим от Бога това вътрешно просветление и напътствие, да подредим неопределените положения в нашия живот, които имаме с хора, с които не сме се помирили, и на които не сме казали едно простичко – “извинявай; прости ми; огорчих те; причиних ти болка; онеправдах те; наклеветих те; увлякох се, човек съм и аз; искам да ти кажа, че те обичам и мисля за теб”.
Много е трудно да живеем и да си отидем от тази планета, когато дойде този час, бидейки помирени с всички, изпитвайки любов към всички, и чувствайки това величие на тайнството на единство с всички. Това, което направил Христос на планината Елеон, малко преди да отмине от този свят, преди да бъде разпнат, била точно тази молитва: “Моля те, мой Небесни Отче, всички да бъдат едно”. Точно това единство с мъжа си е чувствала тази жена, като го е доказвала всеки ден.
Не се страхувай и ти да направиш днес това движение на любовта и да се помириш, като кажеш на мъжа си, жена си, на децата си: “обичам те, защото това си ти; защото си хубава; защото си мой близък; защото си мое дете, и те приемам такова, каквото си”.
Един мой познат се беше обвързал с една девойка. Те се разделиха след време, като поддържаха дистанция, защото когато се събираха в обща компания, това човъркаше техните рани, а това не им харесваше.
Веднъж те случайно попаднали на едно парти и двамата. Девойката хванала този мой познат и го помолила да поговорят: “Може вече да не сме приятели, може да нямаме връзка, но искам да се сдобрим и не искам да сме скарани. Не ми говори, и аз няма да ти говоря, след като вече не сме двойка, но нека остане любов между нас, нека остане тази добрина на сърцето. Нека бъдем просто приятели”. “Добре, съгласил се моят познат, и радвам се, че ми го каза, защото и аз исках да го направя, но постоянно го отлагах.” След това той ми сподели, че се успокоил.
След една година девойката била убита в автомобилна катастрофа. Моят познат много се притеснил, но това, което много го утешавало била именно мисълта – “виж, тя си отиде, но замисли се, ако не бе и проговорил, замисли се, ако не беше се помирил с нея на онова парти, когато те намери и ти каза, че не сте двойка, но нека бъдем добри приятели, двама души, между които е важно да има любов”.
Това, което ще остане в този живот е любовта, ако я притежаваме, колкото и малко да я притежаваме. Ще остане добрината, колкото и малко да е, а всичко останало ще премине. Затова направи днес тази стъпка, направи днес това движение и кажи думите – “обичам те, мисля за теб, грижа ме е за теб”, на всеки човек, на когото си мислиш, че го дължиш, на всеки, с когото мислиш, че те свързва тази история, и че ще направи по-благословено и щастливо твоето отношение.
Това и Христос ни го е казвал. Той е казал на учениците Си, че ги обича, като специално последните дни преди да Си отиде и бъде поведен към Кръста, Той им е казал, че ги обича, че мисли за тях, че им дава от Неговия мир. Той ги нарекъл “чеда Мои”, т.е. “дечица Мои”. Това са топли и нежни думи, думи, които са отваряли сърцето за Христос и отвътре е излизало само добрина. И бъди сигурен или сигурна, че ако отвориш сърцето си ще излезе и радост, и добрина, и красота.
Ти не си това неврично, странно и особенно същество, което понякога показваш, че си. Зад тази обвивка съществува една радост, и за която от теб зависи дали ще й позволиш да разцъфне, да се прояви и направи твоя живот по-красив, както и живота на тези, които обичаш и искаш още повече да обикнеш.
Кураж! Ще се срещнем отново!
