Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Ние обикновено винаги търсим виновен. Нека имаме доблестта да си го признаем поне пред самите себе си. Такива сме във всичко наше, в общуването с другите и особено в личния си живот. Това е погрешна реакция, която се е превърнала в рефлекс. И това е плод на нашата немощ, в която малко или много сме потопени. Тя е като сянка, която ни преследва навсякъде. Защото така е по-лесно — да намериш вината някъде навън, там далеч, отвъд твоя така скъпоценен свят. Толкова често ние си задаваме въпроса: „Защо аз?“ или подобния на него: „Защо точно на мен се случи това? С какво съм заслужил?“. Това е така, защото като християни сме забравили, че Бог има промисъл за всички и за всеки от нас. Не просто план, а промисъл — дълбок и пронизващ цялото ни битие.
Уви, това се отнася не само за невярващите, но и за нас. Но те имат своето оправдание, защото са непросветени, а за нас това е твърде укорително, тъй като сме призвани и призовани да бъдем Негови. Той ли не знае или не вижда от какво има нужда всеки от нас? Нека не забравяме мисълта на св. Максим Изповедник: „Нищо не е случайно, нищо не е безмислено или безцелно, а е дълбоко промислено от Бога“. Богословите обичат да казват, че това, което става с нас, малко или голямо, е или по Божия воля, или по Божие допущение. А нали на нас, верните, и „космите на главите ни са всички преброени“. Ако само се смирим, ще намерим нужния баланс и точния подход в общуването с околните и правилното отношение към себе си. Тогава ще утихнем, ще се успокоим и бавно ще навлезем навътре към нашето дълбинно аз… Това ще ни избави от тази така неприятна невротичност и особено от трескавостта, в която сами сме се поставили. Не след дълго ще отпаднат безпокойството и тревожността и ние ще се избавим от почти неспирните си мисловни лутания.
Съвременният човек, детето на нашето време, е уморен, комплексиран и изтощен. Но не толкова от многото ангажименти в света около себе си, а от умората в мислите си. Защото очите му гледат навън — към временното царство на кесаря и бирника, в стихията на ежедневното самодоказване в желанието си да бъде себе си, да се наложи и да получи призвание. Но това е нашата диагноза и лично самопроклятие. Колкото по-бързо осъзнаем това, толкова по-добре за нас. Когато човек осъзнае проблема си и започне да работи над себе си, той излиза от тази парадигма и не след дълго бере първите плодове от промяната. Светите отци, пречистени от Духа Светаго, обичат да повтарят, че помислите са в основата на нашето духовно състояние. Те са най-силният критерий за степента на нашето лично подвизаване. Тези истински терапевти предават вечното и изпитано лечение за нашата повредена човешка природа чрез терапевтичното учение на светата Църква. Нека всеки от нас има смелостта да остане насаме със себе си и пред огледалото на съвестта си да признае с въздишка: „Аз се провалих, разочаровах се и се провалих…“. Ако направи това, ако признае жалкото си състояние и се потопи в покаяние, ще намери облегчение. Ще стъпи на пътя, който е единствено правилен и спасителен. Така ще постъпи като блудния син от светото Евангелие и завръщайки се към дома на баща си, не само ще получи опрощение, но и ще спечели любовта и милостта му. Няма виновни извън нас… Всичко друго е самозаблуда и опит да се отърсим от истината. За всичко сме виновни или ние, или просто Бог във великия Си промисъл ни изпраща изпитания, за да ни очисти или да провери верността ни. По този начин Той иска да ни очисти като злато в огън, за да излезем по-крепки и осъзнали нашата немощ, чрез допуснатото страдание. Така, както е било при праведния Йов.
В скромния си опит като мирянин и духовник сам изживях това преобръщане и знам промяната в осъзнаването на нещата. Изгубих прекалено много време не само в търсене на вината за нещастията си в околните, но и в осъждане и обвинение на другите за случилите се събития. Нямах душевен мир и се блъсках като птица в клетка от наранено самолюбие, полусляп и разгневен, жаден за някаква отплата и стремеж към възмездие. Така станах лесна плячка на бесовете и си навлякох гнева на Бога, Който допусна това за мое смирение и пречистване и като човек, и като християнин. От момента, в който внимателно прегледах нещата по-спокойно и трезво и се смирих, доколкото това е възможно, в мен настъпи истинско облегчение. С молитва и искреност, принесени пред престола на Христос, усетих как възобнових пълнотата на общуването с Божията благодат и тя ме успокои, просвети и утеши.
Постепенно нещата започнаха някак си от само себе си да се движат в правилната посока и постигнах резултати в пъти повече от това, което очаквах. Това откритие беше едно от най-важните в моя личен духовен живот и даде тласък във всички посоки на моето израстване като осъзнат християнин.
Подвизаващият се трябва да се разоръжи и така ще усети ръката на Спасителя Христос чрез всепокриващата Божия благодат. Просто трябва да предаде кормилото на кораба на своето спасение на Спасителя и да застане отстрани, като изпълнява и слуша всичко, което Той прави за него, и ще остане изумен от постигнатото. Това е трудно, защото всички сме изтъкани от гордост и от чувство за духовно превъзходство над околните и като деца на днешното време си мислим, че можем изцяло да контролираме нещата и така да си осигурим желания резултат. Но не сме достатъчно силни да понесем истината за изходящото си жалко състояние. Бог дава кръст на всеки, който е точно относим за неговия свят и сили, без ни най-малко да бърка в преценките Си. Точно такъв, какъвто ние заслужаваме. Затова да не изследваме нещата и да не потъваме в нашите недоумения, а да наведем главите си и със смирение да понесем онова, което Бог ни е приготвил. Да захвърлим гнева и да понесем горчилката от разочарованието и със сълзи в очите да приемем нещата, каквито и да са те… Веднага да се насочим към съветите на светото Православие и на нашите свещеници и с търпение и пълно упование в Спасителя да понесем всичко и да продължим напред, като помним, че само така ще получим най-съкровения дар на Спасителя Христос — вътрешния мир.
