Автор: отец Джофри Корц, (Holy Cross, 2007)
Източник: : http://www.orthodoxcanada.com/journal/2007-04-01.html
„Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми” – Псалом 140:3
Всяка антична цивилизация – от Китай през Египет, Гърция и до Рим – признавала дълбокото влияние, което образованието оказва не само върху ума, но и върху самата същност на човека. Тези прозрения във вътрешния свят на човешките същества не са загубени от езическите философи. Специално Сократ карал лицемерите на своето време да сведат погледи надолу, конфронтирайки ги с реалността, че образованието на младите хора не е просто утилитарна функция – подготовка за работа, производителност или дори добро гражданство, но нещо много по-дълбоко и вечно.
Векове по-късно, разбирането на античното езичество е разкрито в цялата му пълнота с идването на Христос. Тези, които били търсили Истината, Пътя, Великия Ум, се изправили пред Него, Който е Пътят, Истината и Животът. По този начин задачите на образованието приели още по-голяма важност: познаването на Истината като Личност, Иисус Христос.
Отците на църквата са изписали томове относно препятствията пред истинското познание – не познаването на факти и дати или дори идеи, но истинското познание на духовното сърце, просвещаването на помрачената душа. Това, разбира се, е единствената задача на истинското образование; всичко останало, както ни казва книгата на Еклисиаста, е в крайна сметка безполезно.
Въпреки това, модерното образование е на светлинни години от подобни прозрения за реалностите на човешкото сърце. Заслепено от технологиите и развлекателната индустрия, просвещението на помрачената душа е заменено от шумното ехо и сенки на различни вещи, описани от Платон в известната му беседа „Сянката и пещерата”, в която затворници в долния свят предпочитат да размишляват за сенките вътре в подземното пещероподобно жилище, отколкото да придобият СЕТИВАзрение за физическите си и духовни очи.
Отците пустинници, и хора, толкова различни, като св. Теофан Затворник, св. Доротей е. Тирски, и св. Игнатий Брянчанинов неведнъж предупреждават християните относно нуждата да опазват сетивата си: не само да съзнаваме нещата, които виждаме, чуваме, обсъждаме и за които мислим, но действително да поставим граници пред вратите на сетивата си, внимателно пропускайки това, което влиза, тъй като всяко впечатление в ума представлява доживотно семе за бъдещ процес на формирането на идеи и подбуждане на страстите. Дори древните езичници разбирали нещо от това.
Въпреки това, модерното образование, с утилитарните си подпори и рационални теории, няма време за подобни баналности: има да се върши важна работа, да се покрива учебна програма, и да се изследват противоречия. Изправена пред това излишество от държавно-определени нужди, надутата училищна структура е изправена пред плашещо предизвикателство: отегчени ученици.
Разбира се, учениците са отегчени от векове насам. Но в модерната епоха, настоящите технологии – почти всички от тях използвани за развлечение, позволяват никога не секващ поток от шум, образи и леки разговори, който залива сетивата ни. Това е почти неизбежно в която и да е градска среда, освен ако не е направен много целенасочен опит да се вземат предпазни мерки. Обаче, този най-пряк път за стимулиране на сетивата, често е самото средство, използвано за занимание на учениците в училищата и за разсейването им преди, след и между часовете.
Ако нашата християнска вяра имаше Истина, която да предложи на езичниците от античното ни минало, които знаели нещо за вътрешния живот на човека и за предпазването на сетивата, колко повече има православната вяра да даде на модерните постхристиянски, постантични езически ученици. На бойното поле за сетивата, наистина велик дар са оръжията на православния духовен живот, заедно със стратегиите си за вътрешния живот, които предлагат помощ за освобождаване от пристрастяването и методи за скъсване на завладяващите и похотливи занимания.
При все това, ако ще предлагаме този велик дар на младите хора, при връщането им на духовното бойно поле в нашите училища, ние сами първо трябва да се задълбочим във възстановяването на тази изгубена мъдрост на Църквата, на тези стратегии за християнски живот, които преминават през живота и ученията на всички отци на църквата. И не само трябва да ги преоткрием и да ги научим; трябва да се борим, с наставленията на духовния си отец или изповедник, да ги приложим на практика, за да не би, ако станем учители на младите хора, да нямаме нищо стойностно което да им предложим от собствения си опит.
Древните езичници от всички велики общества приемали, че истинското образование било достоверното предаване на цялата събрана мъдрост от миналото, свещеното наследство от предците. Тази практика намира пълнотата си в светата традиция на Църквата, която не е нищо повече или по-малко от достоверното предаване на целия християнски опит. Дължим на децата си не по-малко от това самите ние да започнем и да продължим да придобиваме този опит и достоверно да им го предадем.
Всичко останало, покрай което минаваме, е просто прах, безполезни сенки на стената, синия отблясък на монитора.
