„Очите виждат видимото,
а умът постига невидимото.
Боголюбивият ум е светлината на душата.
Чийто ум е боголюбив,
неговото сърце е просветено и
той вижда с ума си Бога.”
Братя и сестри,
Седмицата от 15 до 21 януари можем да наречем седмица на великите, тъй като през този период св. Православна църква чества паметта на своите четирима велики синове – преп. Антоний (17 януари), св. Атанасий Александрийски (18 януари), преп. Макарий Египетски (19 януари) и преп. Евтимий (20 януари). Трима от тях са преподобни, т. е. монаси.
„Идеалът на монашеството и неговият опит, изразен в огромната по размери монашеска литература е борбата с дявола, който в Евангелието се нарича „княз на този свят” казва един съвременен богослов. Монашеството е изграждане в себе си на нов човек по образа на Христос и като последна цел – общуване с Бога, съзерцаване на Неговата светлина, придобиване на „мир и радост в Светия Дух” (както още св. ап. Павел определил царството Божие), Този опит тънко и точно описва „изкуството на духовния живот”. И в сравнение с този опит, с дълбочината на виждането на човешката същност, цялата научна психология става дребна и несериозна.
Св. Антоний е син на богати и благочестиви родители. Той чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене” (Мат. 19:21) и раздал своето имущество, уредил съдбата на по-малката си сестра (родителите били вече починали) и започнал подвижническия си живот в пустинна местност около река Нил.
От 20-годишна възраст подвижникът се борил с изкушенията, упражнявал се в подвизи, за да уподоби на ангелите (монашеският живот се нарича равноангелски). Той се молил и се трудил, хранил се само с хляб и вода и то не всеки ден. Така преминали 20 години. Славата за необичайните му подвизи, чудеса и душеспасителни наставления довела в пустинята много ревнители на благочестието. Постепенно около светеца се основали много монашески обители и скитове, а св. Антоний станал духовен наставник и ръководител на техния живот.
В продължение на 85-годишните си подвизи св. Антоний само два пъти напускал пустинята, за да отиде в Александрия със слово на обич, утешение и вразумление. Първия път той бил в Александрия по време на гонението на император Максимин. Св. Антоний утешавал гонените – едни насърчавал за подвиг, за други ходатайствал пред съдиите. Близо една година прекарал в тези подвизи и въпреки че искал да пострада за вярата, Господ го пазел и той се върнал пак в пустинята.
Втория път той отишъл в Александрия, за да обори арианското лежеучение. Думите на великия подвижник направили дълбоко впечатление и утвърдили в истинската вяра маловерните. А той пак се оттеглил в любимата си пустиня. Славата за неговите подвизи и чудеса била толкова голяма, че към края на живота му целият тогавашен свят знаел за него. Починал в мир на 105-годишна възраст в 356 г. Църквата го прославя като „чист по душа и сърце, земен ангел и небесен човек, учител на девство, образец на въздържание, на монашестващи стълб и основание…” Оставил правила и поучения за монасите, постановления, изложение на някои мисли, отговори на различни въпроси и писма.
Мощите на св. Антоний са открити и пренесени в Александрия през 544, в 7 в. са пренесени в Цариград, а от 15 в. се намират в църквата „Св. Юлиан” в гр. Арл, Франция.
Братя и сестри,
Нека като истински християни и послушни духовни чеда на св. Отци да спазваме техните наставления, като това на св. Антоний: “Прави това, каквото ти заръчам: където и да отидеш, винаги имай пред очи Бога; каквото и да правиш, имай свидетелство за това в Св. Писание; и на каквото и място да живееш, не си тръгвай оттам скоро; спазвай тия три заповеди и ще се спасиш! В нашите разговори не трябва да присъства никаква грубост, тъй като скромността и целомъдрието обикновено украсяват умните хора. Боголюбивият ум е светлина, осветяваща душата, както душата – тялото.” Амин.
