ПОХВАЛА ЗА СПРАВИДЛИВОСТТА

3267 0

Автор: Архиепископ Йоан (Шаховски)
Из книгата „Апокалипсис на малкия грях”
Източник: www.azbuka.ru
Превод: Силвия Николова

Ние, хората, много бързо забелязваме всяка несправедливост по отношение на нас самите. Някои се обиждат на всички околни и дори на самия  Господ Бог, че в живота им, едно или друго, не се е случило според очакванията им, както те биха искали. Но, несправедливостта, която ние самите вършим в света, ни е много по-неясна. Ние дори се затрудняваме въобще да си я признаем.

Справедливост – каква красива дума! В нея има нещо божествено. Тя вдъхновява, укорява и мъчи. Мъчи ни свято, когато се борим за справедливост в отношенията си с другите хора, и ни хвърля в мъка, когато се домогваме до пълна справедливост. Често пъти, когато се отнася до другите, за нас тя е дреболия.

Самата справедливост ни подтиква през цялото време да бъдем по-горе от справедливостта и никога по-ниско от нея. И, ние чувстваме в душите си мир и радост, когато сме справедливи, и особено, когато в своите чувства сме за по-висша справедливост. Да сме над справедливостта, това означава вече, че сме в Царството на Христовата любов.

Ние, хората, имаме чувства, които могат да бъдат наречени щедри, богати, например любов, великодушие, безкористие, самоотверженост. Но, има у нас и чувства много по-скромни, във всекидневния живот те могат да се окажат много по-необходими. Без тях животът в света би ни се сторил невъзможен. Към тези скромни и тихи чувства се отнася и справедливостта. Тя регулира основите на човешкия живот – и личния, и обществено-социалния, и държавния. Към понятието за тази справедливост следва да се отнесат и простичката честност, правилността, уважението към другия човек и към неговия живот, към неговите думи, към неговата свобода. Свободата е най-главната част от живота на другия. Свободата трябва да охранява справедливостта. Справедливостта се формулира от заповеди, дадени на човечеството от Бога на Синай. Всички те говорят за справедливия Закон Божий, даден на човека. И Х-а, последната заповед говори за това, че несправедливост към другиго не бива да се допуска дори в собствените ни най-съкровени желания. Не бива да желаем нищо, което може да наруши живота и правата на другия.

Аз нарекох любовта щедро, богато чувство. Разбира се, това не се отнася към всяка любов, а само към самоотвержената и справедливата. Например, ако родители, осиновили дете, се отнасят към него по-лошо, отколкото към своето родно, в това отношение те проявяват несправедливост.  Справедливостта контролира дори любовта.

Какво казва Библията за справедливостта? Книгата Иов разказва за Иов с похвала: „тоя човек беше непорочен, справедлив” (Иов 1:1). Псалом 118 говори за Бога: „Праведен си Ти, Господи, и справедливи са Твоите съдби”   (Пс.118:137). От това следва, че ако ние не усещаме Божествената справедливост в отношението към себе си, то нашата съвест отсъства от времето и от Истината Божия.

Неотдавна един млад човек ми разказа за случила се с него неприятност. Във връзка с грабеж на бензиностанция, той случайно се намирал наблизо до мястото, и бил задържан. Докато се изяснили обстоятелствата по неговото дело, той бил арестуван. Аз бях удивен и зарадван от реакцията на този човек по отношение на събитието, което било несправедливо. Той разказа: „Като попаднах в тази история, започнах да размишлявам за случилото се и стигнах до заключението, че това произшествие е имало своя нравствена закономерност. Видях в него висша справедливост. Работата е в това, че веднъж извърших неморална постъпка, и се изплъзнах безнаказано. Трябваше да изтърпя някакво страдание сега. Това беше справедливо…”

Бях удивен от такова нравствено-чисто, религиозно проникновение в живота на този млад човек. Помислих си: Такава е истинската вяра в Бога.

Съвестта, като чувство на глобална справедливост, е вродена в човека (човек – „образ Божий”). У децата и младите хора съвестта, понякога, бива по-чувствителна, отколкото у възрастните хора, които някак си, са се приспособили към несправедливостта на този свят. Като допуска в своя житейски път компромиси, човек опустошава постепенно своята душа и престава да чувства, когато е несправедлив към друг човек, но чувства остро само несправедливостта на другите към себе си. В псалом 81 милосърдието към бедните се нарича не милосърдие, а справедливост, и това, разбира се, е справедливо. ”Бъдете справедливи към потиснат и беден” (Пс.81:3), – казва Библията. Ако имаш два къшея хляб и две ризи, а човекът, който е до теб, няма хляб и дори нито една риза, ако му дадеш единия къшей и едната си риза, това няма да е дори любов, а просто справедливост. Заповедта, дадена от Бога на човека: Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава” (Изх.20:12) е единствената заповед с обещание, показваща пътя на справедливостта. Неуважението и невниманието към тези хора, които за нас са направили толкова много, родили са ни в света, били са избрани от Самия Бог да станат наши баща и майка. Неуважението към родителите е дълбока, крещяща несправедливост.  Не всички обаче, чувстват това. Но, когато изпитат тази несправедливост по отношение на себе си от страна на своите деца, разбират по-добре своя грях. Благоразумният разбойник, който висял на Голгота редом до Спасителя на света за разлика от другия, също разпънат, но озлобен разбойник, изказал мисъл, показваща яснотата и честността на неговото нравствено съзнание и висотата на неговата справедливост. Той, сякаш, казал на своя разпънат и умиращ на кръста другар: „Ние сме осъдени справедливо, защото ни въздадоха според делата ни. А Той (т.е. Христос) не е направил нищо лошо”  (Лук. 23:41). Тук ясно се вижда двоякият смисъл на справедливостта: признаването на собствената вина на единия  и признаването на невинността на другия човек. Ето например, честното, неегоцентрично съзнание. То може да бъде открито и у много грешен човек. Това е илюстрация на казаното от Ф. М. Достоевски за човека въобще и за руския човек в книгата му „Записки от мъртвия дом”. Достоевски видял, че на дъното на душата дори на най-закоравелия престъпник се таи искра от тази човечност, в която именно се проявява и Божият образ в човека. Тук е източникът на цялата всемирна справедливост. Светлината идва от Бога чрез човека, от изтърканото огледалце на неговата душа, изтриваща прахта от съвестта и отразяваща Божията Светлина. Ние изпитваме голямо утешение в света от проявата на всяка справедливост, независимо дали тя има или няма отношение към нас. Справедливостта, сама по себе си, е светлина. И когато ние се докосваме до нея, изживяваме чувство на пълнота от живота, и радост.  Тогава Бог е с нас. Разбойникът на Голготския кръст е разбрал точно това. И, затова, той е отишъл с Христос в Рая.

Най-великото тържество на справедливостта се извършва на последния Съд, когато Бог „изтрива всяка сълза” от очите на човека. Тогава всичко ще бъде наречено с истинското име, ще падне всяко лъжливо величие, и истината ще заеме своето място. Това ще бъде апотеоз на всемирната справедливост и висша любов.  Да видиш справедливостта в окръжаващите ни, да изпиташ и своята справедливост в отношенията си с хората – това е голямо щастие така, както и висшата справедливост – по-висше от справедливостта е едно нещо, и неговото име е любов.