„И дойдоха при Него с един разслаблен,
когото носеха четворица…“
(Марк 2:3)
Възлюбени в Господа, братя и сестри,
В днешното Евангелско четиво чухме за изцерението на един разслаблен т.е. парализиран човек от нашият Христос Господ.
Но освен физическата, външна парализа, има и една вътрешна – духовна – парализа, която е разслабленост на душата. Тя е по-страшна от разслабеността на тялото и ако не се излекува, води до духовна смърт.
Но кои са духовно разслаблените души?
Това са тези хора, които на първо място не вярват в Бога, не обичат ближния си и не спазват Божиите повели.
След тях са онези християни, които неспазват църковния пост. А постът е най-старата Божия повеля, идващата още от Рая, където Бог запрети на Адам и Ева да вкусват от дървото на познанието. Постът ни е заповядан и от Църквата, а който не слуша Църквата, той е като езичник и митар.
Духовно разслаблени са също ония християни, които рядко се изповядват пред свещеник и рядко се причастяват. Изповедта е пречистване на душата от греховната й замърсеност, а Причастието е нейната храна и питие. Както тялото, ако не се измива редовно, се разболява, така и душата боледува без очистителната баня на светата Изповед. Както тялото умира, ако продължително време не му се подаде необходимата храна и питие, така и душата загива без Причастие.
Не се вслушаме в думите на преп. Йоан Лествичник, който казва: „О, сине и послушник в Господа, показвай раните си пред лекаря и не се срамувай да кажеш: “отче, болестта ми е такава, тя стана не от нещо друго, но от собствената ми леност; никой не е виновен – нито човек, нито зъл дух, нито плътта, нито друго нещо, но само моето нерадение – т. е. моето нехайство, непослушание, неизпълнение на изложените Божии повели.”
Преп. Серафим Саровски също свързвал Покаянието и Изповедта със светото Причастие – с вечното спасение: „Който се причастява, ще бъде спасен – казва той. – А който не се причастява, мисля, че не!”
Но духовно разслаблени са и всички, които макар и да постят, осъждат непостещите или издигат телесния пост над духовния, или се възгордяват с поста си.
Духовно разслаблени на също каещите се външно, а непроменящи с нищо живота си към по-добро. Приковани към болничния одър са също ония души, в които Христос, макар да е влязъл чрез Светите Дарове, скоро бива изгонен оттам и те остават гладни, жадни и пусти както преди.
Ето затова ние, раслабените духовно, сме събрани тук в храма, където чакаме да чуем от Христа думите: „Чедо, прощават ти се греховете. Стани, вземи си одъра и върви у дома си” (Марк 2:5,11). Не заради твоята вяра и твоето благочестие, каквито нямаш, те изцерявам, а заради вярата и любовта на Моите светии ти върша тази милост. „Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо“ (Иоан 5:14).
Братя и сестри,
Това, че всички сме болни и разслаблени, не ни освобождава от задължения един към друг.
Нека даваме пример на другите като спазваме поста, като се изповядваме и причастяваме, и най-вече като бъдем истински Христови подражатели.
Нека понасяме взаимно духовните си изпитания и така всички да достигнем до Христа, според наставлението на апостола: „Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов“ (Гал. 6:1-3) Амин!
