“Известявам ви, братя, че Евангелието,
което аз благовестих, не е човешко, защото
и аз нито го приех, нито го научих от човек,
а чрез откровение Иисус Христово.”
(Гал.1:11-12)
Братя и сестри,
На всяка една служба в храма чуваме благовестието на Словото Божие. Благовестие, дошло от Светите Апостоли чрез Дух Светий.
Дори само благовестието като такова ни заставя като преки участници /защото ние наистина сме такива/ да внимаваме. По времето на Апостолите, когато са благовествували Словото Божие, народът е внимавал, не се е разсейвал, защото е искал да чуе това, което да следва… доброволно.
В наши дни, по време на богослужението сам свещеникът казва: „Премъдрост! Достойно да изслушаме Светото Евангелие!” и без значение чие е евангелието ни пизовава: „Вонмем”, което ще рече точно това: „Да внимаваме”.
Защото дори самото слово е това, което ни обединява – да се съберем заедно. Ако погледнем Светата Книга – там има примери колкото искаме – за събирането на едно място на множество народ, които да чуят беседите и проповедите на Спасителя наш Иисуса Христа.
В посланието си до Ефесяни Св. Ап. Павел точно това ги насърчава: „И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави. Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия.” (Ефес.5:15-17). А това добросърдечно насърчение важи и за нас – и не само тук, в Божия Храм, но и особено навън, в света, където има много лукавство.
Както сам Св. Ап. Павел казва: „Преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми” (Гал.1:14), тъй и ние нека си зададем вътрешно, за нас самите си, въпроса – дали не постъпваме по същия начин? Дали сме с Христос, само когато сме се събрали тук, в Божия храм?
Ние не се гоним, но не се и привличаме един другиму, ако не изпълняваме закона Божий. А тогава за каква Църква Христова можем да говорим! Сам Господ Бог казва: „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.” (Мат.18:20).
Събираме се на Св. Литургия и тогава сме истински заедно и извършваме всичко заедно – и молитва, и сплотяване. Тук и сега у нас започва да се обучава и да зрее едно нравствено чувство, което по-нататък ще доведе след себе си плод, който е един от християнските добродетели – а именно – търпението. Тогава ставаме едно тяло на Църквата, и тогава наистина глава е Иисус Христос. А колко по-хубаво би станало, ако това отношение запазим в себе си /като горящо пламъче на свещичка, която винаги носим/ и след като премине Светата Литургия.
Братя и сестри,
Да се помолим на Господа нашего Иисуса Христа да „благоволи да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него.” (Гал.1:15-16) – както ни показва случилото се със Св. Апостол Павел – „Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си” (Гал.1:15).
Нека не разхищаваме времето си, което е толкова кратко, в разпилени от вятъра начинания, а се вслушваме още по-ревниво в Словото Божие. Ние знаем, че „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.” (Евр.13:8). Неговото Слово ще бъде истина за нас и днес, и утре.
Да се вслушваме всеки път в думите Му с вяра, като че ги чуваме за единствен път. А не след всеки следващ да свикваме с тях и постепенно да спрем да ги “чуваме”.
И когато се вслушваме в думите на Спасителя ни – нашият Господ и Бог Иисус Христос, тогава ще можем наистина с трепет да изпълняваме волята Му. А волята Му всички знаем каква е – законите, които ни е оставил: да Го възлюбим, да възлюбим и ближния си. Тогава ще можем да кажем /както книжника някога, докато е беседвал с Иисуса Христа/, че това „е повече от всички всесъжения и жертви.” (Марк.12:33). И да разберем, че „Друга заповед, по-голяма от тия, няма.” (Марк.12:31). Амин.
