„Защото ето, (Казва Господ)
Аз творя ново небе и нова земя
и предишните няма вече да се споменуват,
нито наум ще дойдат.“
(Исаия 65:17)
Възлюбени в Христа Бога братя и сестри,
Днес Светата Православна Църква отбелязва паметта на Св. Василий Велики и празника обрезание Господне.
Всички ние празнуваме настъпването на новата година, всъщност, празнуването вече завършва. Почивните дни и трапезите са ни изморили, обещанията за ново начало отново сме си дали и след няколко дни или седмици отново ще продължим с живота си. Но днес все още сме преситени от празнуване, поуморени от емоции, поразвълнувани от особеното състояние в момента – старата година е отминала, новата едва сега започва. Търсим знаци – слънчев ли е денят днес, какво е първото, което ще направим, как ще протекат часовете… та да разберем какво ни очаква.
А на днешния ден се е представил пред Господа колосът на Православието, недостигнал 50 годишна възраст в земния си живот, но оставил неизброимо и по обем, и по значение духовно наследство, аскетстващия и търсещ уединение, но просиял с учението си по цялата земя, немощен и болен по плът, но непоколебим и могъщ защитник и основа на църквата, застъпник за всички нас с молитвите си, които ежедневно произнасяме.
Днес отбелязваме и старозаветното кръщение на нашия Бог в плът Иисус Христос – на осмия ден от рождението му по тогавашния обичай и в изпълнението на закона Той бива обрязан в плът, като Син Човешки, без да се лиши от Божественото у Себе Си – първият знак и за целия му живот насетне на тази земя сред хората. Така във всяко свое дело или дума Той е като човек, но се явява като Бог, в едно, Богочовек – вечно обещание и пример за нас, бидейки немощни по плът, да бъдем бодри по дух и силни във вярата.
Днес отново се замисляме за новото и старото, за миналото и бъдещето, за себе си и мястото ни в света и извън него. Истината знаем в сърцата си, чули сме я или прочели, дори сме положили усилие, нима е наша вината, че не устояваме? Че се колебаем, че вярата ни не достига, та нали все пак сме хора! И св. Василий Велики е бил човек, и нашият Господ Иисус Христос също е бил човек. Първият е просиял, а Бог, разбира се, не е помрачил ни за миг нетленния си всепроникващ блясък. Те са нашият пример – ако на 30 годишна възраст, изучен и обещаващ млад мъж може да осъзнае и почувства вярата така, че да промени живота си изоснови и завинаги, да претърпи безброй лишения, но да създаде цели градове, в които да пребъдва вярата и добродетелта с безброй дела в помощ на болните, отрудените и обременените за Божията Слава – нещо което никой и досега не е извършил, повече от 1 600 години по-късно, ако един Назарянин, още 12 годишен поразява с ума и отговорите си учителите в Ерусалимския храм, извършва невиждани чудеса и най-скъпоценното – оставя завета на Любовта и дава обещанието и доказателство за Спасението със самото Си Възкресение, показва сила и власт и смирение и молитвеност и пак любов, тази любов, която с вярата върши чудеса, то нима ние не можем тази година, от ДНЕС да започнем живота си наново? Да бъдем чисти и свети, защото Господ иска това от нас, защото св. Василий Велики ни е завещал и показал с пътя си, че е възможно, да държим сърцата си горе, високо, у Бога и да се молим за Неговата благодат и милост, да я заслужим с вяра, любов и дела, като не забравяме собстевното си смирение и не преставаме да бодърстваме в молитва….
Можем. Трябва. Обещали сме.
Всеки път, когато сме в църквата, с близките си, когато срещаме Божието творение, което ни заобикаля, когато чувстваме Светия дух в себе си и около нас и четем Божия закон, написан невидимо на скрижалите на сърцата ни и на страниците на Свещеното Писание, когато биваме изпитвани в трудности, болести, бедност, упреци, подигравки или от самите нас родени недостойни и грешни помисли, да не забравяме, че скъпо сме откупени, че е възможно да паднем, да сме съкрушени и слаби, но трябва да станем отново, да продължим и достойно да се наречем християни, но с устата на другите, който виждат живота ни и четат по делата ни. Да сядаме на трапеза с бедните, които няма как да ни се отплатят, да обичаме ближния като самия себе си, да се молим за онези, които ни мразят и зло ни творят, да се уповаваме на Бога и всичко да правим за Негова слава.
И вяра, преди всичко вяра и любов да имаме, защото ние, според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда (2 Петр. 3:13) и само с тях и тези ново сърце и нов дух, обещани с думите на пророка (Иезек. 36:26) ще можем още тук, сега, днес да загърбим старото и да вървим към новото, да отхвърлим всичките си грехове и да бъдем нови хора, истински християни, защото с всеки дъх, всяка дума, мисъл и действие се приближаваме към срещата си с Бога. И когато този миг дойде, ще изживеем това, което сега само разбираме, ще пребъдем в това, в което вярваме, ще станем едно во Христа!
Братя и сестри!
Този път е започнал в живота на всеки от нас, тази нова година вярвам ще продължим по него и днес всеки ще направи своята крачка – малка, голяма – значение няма, защото Той е навсякъде, извечна наша цел, вечен спътник и Спасител, любим другар и незаменим събеседник. Нашият Бог е навсякъде и винаги – и се открива на тези, които го търсят, който пазят заповедите му и с вяра и любов го следват. Ако имаме кръст на раменете си, нека благодарим за тежестта му, ако кръстът е в сърцата ни, нека славим Бога за изпитанията и се уповаваме Нему за помощ. Така ще изминат достойно дните на живота ни и Той ще понесе теготите ни и ще изцели душите ни и ще бъдем спасени за слава на Отца и Сина и Светия Дух. Амин!
