„Вие сте светлината на света...“ (Мат. 5:14)
Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!
Днес Светата Православна Църква отбелязва Светите Отци на Шестте Вселенски Събори, почита паметта и делото им. Тези Събори са гласа на Църквата, дело на самия Бог. Ненапразно са свикани и проведени и на всеки от тях невидимо присъства и се проявява Светия Дух – Бога. Те са събрания на светии, свикани и проведени под ръководството на Светия Дух. Така се и подписват всички приети решения: „ Угодно бе на Светия Дух и нам”.
На Вселенските Събори са осъдени различни неправилни или еретически мнения, някои от тях са изказани от искрено вярващи в правотата си люде, те смятат, че служат на Бога по правилен начин и че изповядват истина. Но сам Бог се намесва и главно за да предпази от заблуда вярващите, чрез своите верни, ни оставя правилата за вярата и живота, които всички с радост следваме в живота си.
Веднъж решеното на Вселенски Събор никога и от никого не може да бъде променяно. И не трябва. Защото и днес виждаме колко може да навреди постоянното променяне на правилата и законите в обществото и колко по-добре е да имаме една предвидимост и сигурност в живота си, особено живот, основан на вярата. Разбира се, ако това важи за човешките установления, колко по-значимо е когато става дума за въпросите на вярата. Защото вярата е най-важното в живота на човек, с вяра когато гледаме на света, сме по-силни, по-способни, откриваме смисъл, който липсва у хората без вяра, в името на вярата претърпяваме всичко, заради вярата живеем или умираме, с вярата се въздигаме след трудностите, вярата извиква у нас доброто и ни прави ако не достойни, поне добри хора. Вярата е важна и за неверниците, и за тези, които вместо Бога са поставили в живота си на пиедестал някакъв идол – парите, властта, славата, някой човек, професия, положение, дори здравето си, какво ли не още. Такива хора също имат вяра, също правят жертви, подвизи и се стараят в името на вярата си. Човек без вяра е нищо. Дори атеистите, безбожниците имат вяра. Още повече, слугите на Сатана, и те вярват. Дори не задължително в злото, понякога те изглеждат много чисти в помислите си, заблудени са или се самозаблуждават, но вярват. И живеят според вярата си, проповядват, дават пример, поучават, постигат успехи дори.
Как тогава да знаем какво да правим? Кое е правилното? Кое е достойното, какво иска Бог от нас? Как да Му служим най-добре? Отговор на тези въпроси дава самият ни Творец – Бога. Роденият от жена Бог, в плът и кръв като всеки от нас, но съвършен, безгрешен, дал ни незабравимия пример на абсолютната и безусловна любов, на смирението до смърт и то смърт кръстна, дал ни своя мир – толкова важен, за да можем да понесем ежедневието си и да имаме пълно сърце, от което да говорим за Него и да хвалим Него – Вечносъществуващия, Началото и Края на всичко, Пресладкия, Всемогъщия и Любящия Бог. Бог, който чува всяка дума, която произнасяме, но се радва на думите на молитва, който вижда всичко, което вършим и ни награждава за всяко добро, особено извършено на скрито, който може всичко и най-много обича да помага на стремежа ни да бъдем с Него, при Него и да обичаме ближния си.
Затова именно Той самият – Пътят, Истината и Животът за нас, Своите чеда, ни е оставил завета си – с делата и чудесата, които повече говорят от много думи, но и Словото си – тази вода, от която който вкуси не ожаднява, дал ни е пример, който са последвали безчет знайни и незнайни светци, преподобни и мъченици. Имаме писаното слово във Вечната Книга, имаме Свещеното Предание в Църквата, имаме и Светите Отци, чрез които пак, както чрез устите на пророците сам Бог ни казва не само какво иска от нас, но и какво е добро и правилно – и пак за наше добро. Да, извинение нямаме, ако не живеем според правилата Му, но и сами ние не сме щастливи, ако сме извън светлината и радостта. Така, като на деца Той пак ни показва като в огледало какво всъщност е добро за нас и какво всъщност желаем, защото толкова са объркани сърцата ни, толкова са заблудени умовете ни, че често грешим. Затова, Слава Богу, Светият Дух е вдъхновил тези решения на Вселенските Събори, които опазват вярата ни чиста и истинна, които ни завещават Символа на Вярата, който всеки правослявен християнин знае наизуст и повтаря – в молитвите си , на Светата Литургия, в разговор с хората и най-важното – живее в ежедневието си.
Затова, възлюбени, в днешния Апостол и Евангелие се говори за делата – не само, защото по делата ни ще ни познаят какви сме всъщност. А и защото делата ни са мерило на вярата ни, защото ако вярата без дела е мъртва, то именно чрез добрите дела принасяме добро и полезно за човеците, което е и нашата любов към тях. Такъв е плодът, който Бог иска от нас да принесем. Затова нека бъдем спокойни за вярата си, за сърцата и душите си, стига да се държим в православието и в завета на Господ и Светите отци. А ревностно да се подвизаваме във вярата, да славим Бога и да Му служим, като вършим дела за ближните си. Тогава наистина ще светне пред човеците светлината ни, та да видят добрите ни дела и да прославят Небесния ни Отец, в чието име и за чиято слава вършим всичко. Амин!
