ПРОПОВЕД ЗА ЧЕТВЪРТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

2512 0

IB_204 Неделя след Петдесетница. Св. прор. Иезекиил. Преп. Симеон, юродив Христа ради. Преп. Йоан.

Днешния ден честваме паметта на трима свети отци. Три бисера в короната на живота. Три перли, грейнали като незагасващи пламъци за вечна прослава на Живия Бог.

В тази четвърта неделя след Петдесетница честваме паметта на св. прор. Иезекиил, преп. Симеон юродив ради Христа и неговия събрат преп. Йоан. За св. прор. Иезекиил се е писало и говорило много. Днес бих искал да припомня за другите двама подвижници, които днес честваме.

Преп. Симеон и преп. Йоан били знатни и заможни младежи, и двамата родом от Сирия. Симеон бил ерген, а Йоан скоро се бил оженил. Двамата се запознали на път за Иерусалим, за празника „Въздвижение на честния и животворящ Кръст Господен”, закъдето били тръгнали, за да се поклонят на честното дърво на Кръста. Благодарение на Христовата любов, която е помежду човеците, те така се сдружили по време на своето пътуване, че се обикнали като истински братя. На връщане за дома минали през Иерихонската долина до бреговете на свещената р.Йордан и там видели манастир. Изпълнени с голяма духовна радост, те горещо се помолили Господ да им покаже Своята воля и по чуден начин били приети в манастира на преподобни Герасим, в който игумен бил един боговдъхновен мъж на име Никон. На него му било възвестено от Бога пристигането на двете Христови агънца. Скоро двамата младежи били постригани за монаси. Разгоряла се в тях Божията искра и отново по чуден начин, след като били изпитани, с благословията на игумена тръгнали по нелекия път на подвижничеството. Един друг се подкрепяли, съмолитствали заедно и се борели със страстите и греховете, с изпитанията и изкушенията. Във всяка нужда и повод двамата братя в Христа винаги се обръщали към Спасителя с гореща молитва. С детска наивност и плам те вървели към Бога и с труд и постоянство в духовния живот изчиствали сърцата си. Така прекарали 29 години в пустинята, живеейки близо един до друг и претърпявайки всяко злострадание. Мъжествено борейки се с невидимите врагове и по Божия благодат, ги побеждавали и прогонвали. И особено Симеон достигнал такова съвършено безстрастие, че тялото му станало като безчувствено и не усещало никакво силно желание.

По Божие вдъхновение, след време Симеон решил да отиде и да се „надсмее на света”. Предложил и на Иоан, но този се боял, че не е достигнал такова съвършенство и умолявал своя брат в Христа да не го оставя. Ала Симеон бил непоколебим. Иоан разбрал, че такава е волята Божия и след кратко напътствие, въпреки, че му било много мъчно, се разделил със Симеон.

Симеон отишъл в Иерусалим, а Иоан останал в пустинята и продължил своите трудове. Симеон първом се запътил към Голгота да се помоли на Честния Кръст Господен. Там останал три дни и молил Бога да скрие делата му от хората, докато не се представи от тукашния свят, като така избегне пустата слава и гордостта, която е погубила и низвергнала дори ангелите от небето, но всички да го смятат за безумен и несмислен, и да получи това, за което се моли.

От Иерусалим Симеон отишъл в гр. Емеса и там започнал своето юродстване заради Христа. Колко чудеса извършил Божият угодник: изгонвал бесове, предсказвал бъдещето, изцелявал всякакви болести, избавял от внезапна смърт, привеждал към вярата неверните, убеждавал грешниците към покаяние. Заедно с това хората не могли да узнаят всичката му святост, тъй като Бог я скрил от тях, но даже до самата му смърт го смятали за безумен и бесноват. Нека никой не се съблазнява, когато прочете в пространното житие на светеца за някои странни и предизвикващи смях действия, които свети Симеон вършел, преструвайки се на безумен, надсмивайки се над пустия и горделив свят, но нека всеки размисли над апостолските думи: „Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър” и още: „Ние сме безумни заради Христа: защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците”.

Когато дошло времето да се престави пред Бога, Св.Симеон починал под наръч съчки в своето убежище. Тъй като дружал с бедняци, те го понесли за погребение, но без да е умит, без песни, тамян и свещи. Когато преминали под прозорците на един евреин, приел християнството, този чул множество гласове, пеещи неземни песни, и усетил необикновено благоухание. Показал се, но видял само двама души, които носели починалия, за да го погребат. А невидимите гласове не спирали да пеят. Пеели Ангели Божии. „Блажен си ти, юродиви, защото, нямайки хора, които да извършат над тебе надгробно пение, имаш небесните сили, които те почитат с песни и кадят с райски благоухания”, възкликнал новохристиянинът. И веднага излязъл, понесъл честното тяло и със собствените си ръце го погребал.

Скоро след него, както преди време предсказал и самият св.Симеон, починал с блаженна кончина и преподобният Иоан, който пък заради своята вярност и трудове към Бога, приживе бил награден с дара на прозорливостта.

И както заедно започнали да служат на Господа, така и заедно застанали на небето пред Божия престол.

  Братя и сестри, Божията благодат възпълва липсите и лекува немощите. Тази благодат обединява и нас и ни спасява. Не защото сме извършили нещо достойно, а поради Божията любов. „С Благодатта на Бога съм това, което съм”, казва св.ап.Павел. Нека превъзмогнем самомнението, личните желания на своето „аз” и гордостта – майката на всички грехове, тази губителка на душите. Защото тя е причината да не отдаваме дължимото на Божията благодат, а да се заблуждаваме, че ние сами, със собствените си сили, сме това, което сме. Нека се смирим и да се надяваме на Божията билост, защото „на горделиви Бог се противи, а на смирени дава благодат”. Да живеем по евангелските закони, предадени ни от светите апостоли, и да се оставим на Божията благодат и любов! Тогава, и в най-трудните мигове от живота ни, изпълнявайки Божиите „предписания”, над нас ще се извърши казаното от Спасителя: „Моята сила в немощ се проявява”. И тогава, „когато почукаме и ще ни се отвори”.

Богу Нашему слава, всегда нине и присно и во веки веков, Амин