РАЗМИСЛИ ВЪРХУ РОДИТЕЛСТВОТО

2041 0

momАвтор: Отец Джордж Орфанакос

Източник: http://www.goarch.orgр

Без съмнение, един от най-предизвикателните и в същото време най-възнаграждаващи опити в живота е да бъдеш родител. Помощта ни към децата да растат и съзряват е истински дар Божи, заслужаващ да бъде ценен. При все това, както много родители сами знаят, може и не винаги да изглежда така. На моменти може да бъде много трудно, особено когато видиш децата ти да страдат…и независимо какво правиш, просто изглежда не им помагаш.

Родителството включва повече от това просто да имаш родени деца. По-скоро, поради влиянието, което можем да имаме и наистина го имаме над много млади хора – независимо дали имаме деца или не, всеки един от нас също е родител. Затова, на днешния ден, нека обсъдим характеристиките, които всеки „родител” трябва да притежава.

Започвам с това, че съм силно уверен, че нито един от нас никога не би причинил болка или навредил на дете умишлено. Вярвам също, че в много случаи, отрицателните преживявания в живота на детето могат направо да бъдат приписани на родители, които не са знаели нищо по-добро.

Нека ви дам пример. Наскоро, една сутрин по WFAN (Радио за спортни коментари), обсъждаха треньорските тактики в бейзболната организация Little League. Обади се една майка и каза, че синът й бил напълно унизен от треньора си.

Очевидно синът й е бил част от отбора и не е играл толкова, колкото е трябвало да играе. Той поставил въпроса пред родителите си, а те в опит да му помогнат да разреши собствените си проблеми, обсъдили ситуацията и го насърчили почтително да се обърне към треньора и да говори за притеснението си. Момчето направило това и нещата изглежда се променили за кратко.

На края на сезона, обаче, треньорът направил пица-парти за отбора и раздал няколко от собствените си награди. Момчето и родителите му били шокирани, когато треньора гордо обявил на отбора, че момчето било избрано да получи наградата „Ревльо”, затова, че не е имал достатъчно време за игра през този сезон. Можете само да си представите какъв ефект оказало това върху момчето.

И това не е краят. Колко пъти сме чували или дори лично изпитвали за неправилни родителски решения и огромния им ефект върху собствените им деца. Виждал съм деца, на които родителите са забранили да украсяват стаята си, защото някой религиозен екстремист им казал, че това би било да научиш детето си на идолопоклонничество. Това дете израстна без чувство за творчесто и не може да взема решения в живота си като възрастен, без да се обади на родителите си за одобрение.

Има родители, които контролират дългосрочните стремежи на тийнейджърите си, решавайки вместо тях не само в какъв колеж да постъпят (заплашвайки да не плащат таксите, ако децата не се подчинят), но също и стигайки още по-далеч и определайки каква трябва да е специалността им. Резултатът от тази ситуация е враждебност към родителите, изразявана по един от двата начина – или чрез дъбока депресия или чрез водене на необуздан живот без мисъл за последствията.

Знаем, че децата не се раждат с упътване и честно казано, отглеждането им може да е доста трудно – независимо дали са наши или не. Но ние трябва да разберем, че независимо дали сме им майка или баща, баба или дядо, леля, чичо, треньор, по-възрастен приятел, имаме огромно влияние не само върху това, което са те сега, но и в края на краищата върху това, в което ще се превърнат.

Това е причината, поради която предлагам три основни правила, когато имаме работа с млади хора. Първо, поддържайте участието им в живота на Църквата. Постоянно ги обграждайте с дейности на църковната общност. Това е важно не само заради спасението им, но и защото ако децата израстнат в църквата, ще имат място, на което могат да потърсят помощ при нужда, където няма да им е неудобно да се обърнат към свещеника или друг възрастен християнин, за да споделят трудностите си.

Второ, винаги им показвайте, че ги слушате. Трябва да бъдете способни да слушате децата си без да ги съдите, а те трябва още да знаят, че по-късно няма да използвате споделеното срещу тях. Недейте да помните всичките им грешки. Просто търпеливо ги изслушайте и им позволете да се изразят. Не трябва да разрешавате всичките им проблеми. Когато сте добри слушатели на децата си им помагате да мислят на глас и често сами да откриват решения.

Накрая и най-важно е да не се преструвате, че имате отговори на всички въпроси. Не се правете на експерт по живота! Не мислете, че знаете всичко, което има да се знае за децата ви. Не сравнявайте живота си с техния. И не използвайте фразата, която може би вашите родители са използвали – “ Ti tha Pei O Kosmos” – „Какво ще кажат хората?” Когато ситуацията се усложни, потърсете помощ. Елате и поговорете със свещеника си за напътствие. Помнете винаги, че ние също някога сме били на възрастта на децата си, но никога не сме били деца в сегашното време.

Спомнете си за Христос, Който не отхвърлил самарянката при кладенеца. Вместо това, Той се приближил и провел личен разговор с нея, дори молейки я да Му извади вода от кладенеца, за да може да пие. Знаейки, че тя била отхвърлена от равните си, Той не я съди, по-скоро я въвлича в разговор, гледайки я в очите, докато говорела. Накрая, нашият Бог води самарянката, а с нея и целия град до спасение. Използвайки родителските умения, които обсъдихме, Иисус дава право на самарянката, която знаем като св. Фотина, да достигне потенциала си.

С тези думи предизвиквам всички нас с голяма радост да приемем тази огромна отговорност, която ни е дадена. Помнете, че всички сме родители по един или друг начин. Никога не забравяйте, че децата сами трябва да изпитат както и радостите, така и неудовлетворението на този живот. Те трябва да знаят какво е да изгориш пръста си върху котлона, и какво означава да ти е разбито сърцето. Не е ваша отговорност да предпазите децата си от цялата болка на живота. Ваша отговорност е да им помогнете да станат, да се изтупат и да се научат от грешките си.

Нека нашият небесен Отец благослови всеки един от нас и да ни ръководи да правим всички тези неща, така че заедно с децата си да славим святото Му име. Амин.

Отец Джордж Орфанакос служи в енорията на Св. Георги в Клифтън, Ню Джърси.