Свети Игнатий Богоносец

6423 0

Автор: архим. Тихон (Агриков)
Източник: www.stsl.ru
Превод:Татяна Филева

„Аз съм Божия пшеница, нека бъда смлян от зъбите на зверовете…” (Из неговото послание).

„Игнатий, наречен Богоносец, епископ на светата Божия Църква, намиращ се в Антиохия, радвайте се! Изпълнявайки моята воля, Господ ми дарява да ви видя, което силно желая. Затворник за Иисус Христос, аз ви умолявам, не ми пречете с вашата любов. Сега ми се предоставя възможност да премина… Оставете ме да бъда храна на зверовете, защото с това ще се приближа до Бога. Аз съм Божия пшеница, нека бъда смлян от зъбите на зверовете, за да стана чист хляб за Бога… От Сирия чак до Рим се боря със зверове, по суша и по море, денем и нощем вързан с десет леопарда… които стават все по-груби и зли, колкото повече добро им правя (десетимата войни, които придружавали в конвой свети Игнатий от Сирия до Рим, били ужасно свирепи). Простете ми, братя, и не ми пречете да получа живота, защото Иисус Христос е вечен Живот… Споменавайте в молитвите си Сирийската Църква, която, освен мен, има Живия Пастир Христос. Този Пастир ще я посети и ще се погрижи за нея. Аз се срамувам да се нарека един от пастирите, смятайки се за недостоен да нося това име… Пиша ви от Смирна чрез ефеските християни. Тук с мен е и Кронос, както и много други, които пътуват от Сирия за Рим за слава Божия. Написах ви това в 107 г., на 24-тия ден от месец август. Бъдете винаги здрави, братя, и в търпение за Иисус Христос. Амин”.

Това е Посланието (със съкращения), написано от свети Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски, до римските християни. Той бил оклеветен от Траян заради Христовата вяра. Клеветниците казвали, че Игнатий е главният предводител на християните, че проповядва разпнатия Христос, Който е установил закона за целомъдрието и презрението към богатството.

„Ти ли се наричаш Богоносец и ти ли се противиш на моите заповеди, развращавайки цяла Антиохия с проповед за Христос?” – попитал Траян свети Игнатий. „Да, аз правя това” – отговорил епископът. „Какво означава името „Богоносец”” – попитал царят. „Богоносец се нарича този, който носи в сърцето и душата си Христос, нашия Бог” – казал Игнатий. „Как така носиш своя Христос в сърцето си?” – продължил да пита Траян. „Наистина Го нося – отговорил светията – защото в Словото Божие е написано: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях(2 Кор. 6:16). „А нима мислиш – възразил Траян, – че ние не носим в душата си своите богове?” – „Уви, царю, – отговорил свети Игнатий – ти поради своята заблуда наричаш бесовете богове. Само Един е Бог, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, което е в тях” – отговорил Игнатий. „Остави всички тези приказки, Игнатий, и по-добре ме послушай – казал Траян. – Принеси жертва на нашите богове, и аз ще те направя първосвещеник на Дий и ще те обявя за баща на Сената”. – „Каква полза имам да бъда първосвещеник на твоя Дий, когато аз съм архиерей на моя Христос?” – отговорил светият епископ. „На кого служиш ти, Игнатий, на Този ли, Който е бил разпнат от Понтий Пилат?” – попитал императорът. „Да, на Този, Който беше прикован на Кръста, умря и възкръсна, и съкруши силата на дявола!” – отговорил мъченикът. „Струва ми се – казал царят, – че ти, Игнатий, нямаш здрав разум и разсъждаваш неправилно за това колко полезно е да се подчиняваме на царските укази. Принеси жертва на боговете заедно с моя народ”.

Свети Игнатий с особено въодушевление отговорил: „Ако ти, царю, ме предадеш да бъда изяден от зверовете, ако ме разпънеш на кръст, ако ме предадеш на меч или огън, аз и тогава няма да се поклоня на бесовете, няма да се уплаша от смъртта за Господ Христос, Който доброволно пострада за мен… Кои са вашите богове, царю? Безчестни и зли хора. Дий, първият ваш бог, е бил погребан в Крит, Асклепий загинал, поразен от мълния, гробът на богинята Венера е в град Нафос, Херкулес е бил изгорен с огън”.

Царят и членовете на Сената, страхувайки се, че свети Игнатий със своите разсъждения съвсем ще разобличи боговете, заповядали да го отведат в тъмница. На сутринта царят излязъл с решение: да изпрати свети Игнатий в Рим, за да го предаде на зверовете да го разкъсат. Траян не искал да измъчва свети Игнатий в Антиохия, за да не смущава града, а в Рим не го познавали и можели да си помислят, че той е голям престъпник и злодей. Като чул такава присъда, свети Игнатий издигнал поглед към небето и благодарил на Господа за такава милост. Анхиохийците, заедно със своите жени и деца, плачели, изпращайки своя светител. Те падали на земята и целували стъпалата и одеждите му. „На кого ни оставяш, добри пастирю, нас, беззащитните твои овци?” – говорели те на светителя с плач и ридание. „Сам Христос ще се погрижи за вас – утешавал ги свети Игнатий – и никой от вас няма да погине”.

Свети Игнатий бил предаден на десетима крайно свирепи и жестоки воини, които го повели към далечния Рим. През целия път те мъчели светителя, правейки пътуването му ужасно и непоносимо. Неслучайно в своето Послание до римските християни светият епископ ги нарича леопарди, които, колкото повече им правиш добро, толкова по-зли стават. Свети Игнатий се опасявал, че римските християни, насила или с подкуп, ще искат да го избавят от мъченическа смърт. Затова той още от град Смирна им написал Послание, в което ги умолявал да не го възпират да умре за Христос и да стане пшеница, смляна от зъбите на зверовете… Римските християни получили това Послание и плакали от умиление. Те посрещнали конвоя със светия епископ още преди да пристигне в град Рим и се поклонили на свети Игнатий, като на мъченик и страдалец за Христос. В Рим затворили свети Игнатий в тъмница до идването на Траян. Като се върнал в Рим след войната с персите, Траян устроил множество кървави игри и зрелища за народа. На едно от тях бил изведен и свети Игнатий Богоносец. Това било ужасно зрелище, при което гладните зверове разкъсвали тялото на осъдения на парчета, поглъщайки мъченика и чупейки костите му. Когато извели свети Игнатий на цирковата арена, сред многохилядната тълпа от зрители настъпила гробна тишина. Никой не можел да се съгласи с това, че свети Игнатий един от източните предводители на шайката разбойници, както оповестили глашатаите за него. Благородният, достолепен вид на светителя показвал точно обратното. Виждайки белите коси и кроткия, спокоен поглед, народът се изпълнил с тайно уважение към осъдения. „Епископ, епископ, християнски епископ” – зашепнали хората. И когато железните врати заскърцали и на арената излезли зверовете, примижавайки с очи от яркото слънце, мнозина се обърнали с гръб, за да не гледат как те ще разкъсат този почтен старец. Светият мъченик знаел, че и много от римските християни са дошли да гледат неговия смъртен подвиг. С тази мисъл му било по-леко на душата. Езическият град Рим, столица на цялата велика империя, преживявал последните си златни години. В Рим вече имало твърде много християни и все повече се приближавало времето, когато гордата столица трябвало да преклони колене пред Разпнатия Христос.

Когато зверовете, забелязвайки своята жертва, започнали бавно да се промъкват към свети Игнатий, той издигнал ръцете си към небето и започнал да се моли на глас:

„Господи Иисусе Христе, Боже на правдата и любовта, Ти си се молил за тези, които са Те разпъвали. Чуй и мен, Твоя раб, който се моли за този град и този народ, и обърни сърцата им към Твоята любов. Прости, Господи, на гонителите на Твоята вяра и на Твоя народ и не им вменявай за грях смъртта на Твоя раб. Спаси, Господи, Твоята Църква, обагрена с кръв, и моето Антиохийско паство…”.

Изведнъж се разнесъл страшен вик на жена. Той звучал като вопъл на човек, отчаяно борещ се за живота си… А после ревът на зверовете, нахвърлили се върху своята жертва, заглушил всичко останало…

Тълпата от зрителите се изпълнила с непонятен страх и римляните, заедно със своя цезар и своите сановници, разбрали, че всички те са убийци…

Когато свети Игнатий бил разкъсан от зверовете и зрителите напуснали цирка, верните хора успели да достигнат до арената. На окървавения пясък те намерили само кости и, както казва Преданието, видели още недокоснатото сърце, на което със златни букви било написано:

„ИИСУС ХРИСТОС!”

Сърцето, което носело в себе си Христос, можело ли да бъде разкъсано от зверовете?!

Свети Игнатий наричат Богоносец и поради това, че когато бил още младенец, нашият Господ Иисус Христос го държал на Своите пречисти ръце. Светото Евангелие разказва, че Иисус взел едно дете и, показвайки го на народа, казал: „Ако не станете като деца, няма да влезете в Царството Божие”… Това дете бил именно свети Игнатий, бъдещият Антиохийски епископ.