Светото причастие – готовност да живея вечно

5475 0

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Светото причастие е участие на човека в тялото и кръвта на богочовека Иисус Христос. Някои хора, след като се подготвят, пристъпват, причастяват се и понякога признават: „Днес почувствах Св. причастие“. Това обаче не означава, че си готов да умреш, готов си да оставиш всичко, готов си да се съединиш завинаги с Христос. Това, което искам да кажа, е, че повечето пъти разглеждаме Св. причастие като акт, който ни удовлетворява психологически и емоционално. „Причастих се и се чувствам добре“, казваме. Защо, брате, се чувстваш добре – понеже стана едно с Христос ли? Тоест, понеже вече си готов да си тръгнеш от този живот и да влезеш в небесното царство? Или защото виждаш своето участие в Св. причастие като акт на възнаграждение и затова се радваш? Много пъти Св. причастие става симулация на радост, щастие, себеуверяване. Хората се причастяват и споделят, че са почувствали Св. причастие, трогват се и плачат. И ако им кажеш: „Хубаво, значи си готов да умреш? Ела да се помолим Бог да те вземе сега, когато си готов…“, тогава хората помръкват, объркват се, гледат те като враг. Ама защо, човече? Нали ти почувства Бога? Тогава къде е злото? Да си тръгнеш сега от тази суетност и да станеш едно с Бога? Защо се смущаваш? Защо се боиш? Защо отхвърляш смъртта, която трайно ще те съедини с Бога, Който си почувствал (както каза) по-преди? Да не би в крайна сметка да не си „почувствал Св. причастие“, а, причастявайки се, почувства, че си някой или просто постига своята религиозна цел?

Зная, че навярно всичко това ви се струва някак си странно и дори крайно, но не е. За съжаление, привикнахме да разглеждаме страшните Тайни като религиозни актове. Затова и виждаме свети хора да се причастяват и след края на Св. литургия се оттеглят в килията си и се вглъбяват в молитва и трезвение, обливат се в сълзи, докато ние се причастяваме и след това ходим да пием кафе.

Въпросът е, че когато се причастявам, аз се храня с Бога и ставам едно с Него. Това означава, че вече съм готов да стана едно с Него во веки веков. В противен случай как се причастявам и защо се причастявам? За да вървят добре делата ми ли? Причастявам се, понеже съм отишъл на помена (след Св. литургия) на мой роднина ли, или понеже се чества някой голям празник? Или понеже съм претърпял инцидент на работа? Или понеже съм се разделил с приятелката си? Или понеже съм се разболял и искам да оздравея?

Да не се объркваме. Затова подчертаваме, че Св. причастие е лекарство „за опрощение на греховете и за вечен живот“. Това казва свещеникът, когато ни предава Господното тяло и кръв, а не казва: „за опрощение на греховете и земно благоденствие, социално утвърждение, телесно здраве, работите ти да вървят добре, добра кариера… и т. н.“. Да приема Св. причастие, означава да съм готов да изрека следните думи: „дойди, Боже мой, и ме загаси; дойди, Христе мой, и ме охристови; дойди, Христе мой, и ме изведи от тази суета, от тази тленност и ме направи вечен заедно с Теб, както Ти искаш, когато Ти искаш“.

Затова внимавайте, когато казвате: „Днес се причастих и почувствах радост“. Тази радост, ако няма за източник готовността, че вече сме готови да умрем, е лъжлива радост. Радвам се, че приех Христос в мен, означава, че се разтърсвам, просветлявам се и се радвам, че вече съм се освободил от всички тези материални неща, които са ме задържали, освободил съм се от лица и състояние и единственото, което преживявам, е Христос. И това преживяване ме съединява с всичко, без да ме обвързва с каквото и да е.

Не, Св. причастие не означава, че искам да умра. Св. причастие означава, че съм готов да живея вечно.