Автор: архим. Георги Капсанис
Източник: www.pemptousia.com
Превод: Пламена Вълчева
В тропара на св. великомъченик Пантелеймон, чиято памет днес честваме, се обръщаме към светеца да изпроси от Бога прошка на прегрешенията ни. Би било логично да се обърнем към такъв велик лечител като свети Пантелеймон за изцеление на телесните ни болести, но вместо това Църквата се моли за изцеление на душевните ни болести — на страстите, които често стават причина за телесните страдания. Тези душевни болести са всъщност много по-страшни, защото телесните заболявания могат да принесат полза на човека, духовна полза, като го приведат в покаяние; докато болестите на душата, т.е. страстите, го водят към вечна смърт.
Ето защо приоритет за християните, и особено за монасите, трябва да бъде непрестанната борба за очистване от страстите и за изцеление на душевните недъзи. Ако ни сполети тежка, неизлечима болест, ние сме силно обезпокоени и търсим правилните лекари, подходящите лекарства и най-добрите болници, дори и това да означава, че трябва да отидем да се лекуваме в чужбина. Но не се безпокоим в същата степен или толкова, колкото би трябвало, за болестите на душата си. А със сигурност всички ние, включително и онези от нас, които са монасите, не сме безупречни във всеки един аспект от живота си. Ние също имаме душевни недъзи, които са ни известни и на които трябва да обърнем внимание. Затова би било добре, преди да си отидем от този свят — защото след това ще бъде твърде късно — да изпросим от Бога Неговата благодат да изцели различните недъзи на душата ни по застъпничеството на светиите, на Божията майка, и особено на свети Пантелеймон, победоносния лечител и велик лекар, чиято памет днес честваме. Амин.
