Автор: Архиепископ Йоан (Шаховски)
Из книгата „Апокалипсис на малкия грях”
Източник: www.azbuka.ru
Превод: Силвия Николова
Апостол Иаков се обръща така към тези, които са твърде самоуверени в своите човешки планове: „Вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? пáра, която се явява за малко време, па изчезва. Вместо да казвате: “ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова”, сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава.” (Иак. 4:14—16).
Това, сякаш, е безспорна истина, която се проверява от опита на всеки човек и всеки ден, – животът на земята е „пáра, която се явява за малко време”. Може ли обаче, да се планира твърде прецизно животът на базата на тази „пáра”? Пáрата не се задържа продължително време, така е и със земния живот. Само че, човешките планове обикновено се правят точно по такъв начин. С твърдото убеждение в своята устойчивост и непоколебимост, човекът подрежда своя живот, бори се планира, като не вижда всичката изменчивост на този свят, зависимостите от непредвидените обстоятелства, нито това, че всичко е от Бога. Бог е стопанин на видимото и невидимото битие, на настоящето и бъдещето (което за нас е невидим свят ). Ние, хората, толкова често „сме тщеславни” в своите планове и намерения! И вместо да казваме, както съветва апостолът: „Ако ще е угодно на Господа и бъдем живи, ще направим едно или друго”, ние веднага, безапелационно и самоуверено казваме, че ще направим непременно това или онова, ще построим това и това, че ще преодолеем и ще се справим всякакви обстоятелства… „Всяко такова тщеславие е зло”, тъй като ние говорим така, сякаш Господ Бог е отстранен от света.
Ние лишаваме сами себе си от Неговата помощ и благословение, тъй като Господ Бог е истинският Стопанин на всичко. Да, хората прекалено често изразяват неоснователно мисълта, че успехът и късметът им зависят от самите тях. Нещо повече, много от тях дори се хвалят с това. През цялото време такова виждане се руши пред очите на целия свят – „неочаквано” хората биват връхлитани от болести, стихийни бедствия, земетресения, физически и психически проблеми, войни, от които страдат всички. Сякаш разрушенията настъпват по-бързо там, където семействата и обществото, управляващите партии и могъщите държави са добре уредени. „Преждевременната”, както хората се изразяват, смърт, е сред човечеството, без да се съобразява с възрастта, и се лее човешкият поток през края на този свят във вечността. Поколения след поколения изчезват и историята на отминалите векове остава като сън, понякога като кошмар за човечеството. Стари и млади хора отминават в неизвестността, заминават си неочаквано за окръжаващите, насред своите планове и незавършени дела … Логиката на човешките сметки се разрушава през цялото време. И няма изчисления, чрез които да бъде предвиден последният ден и час на всеки човек. Животът на всички се съхранява само в Промисъла на Твореца, и пределите на всеки един се определя само от Него.
Но, човек все така лекомислено повтаря своето старо заблуждение, което е било забелязано и изразено много добре преди повече от двадесет века: „сега или утре ще отидем в един такъв град, и ще живеем там една година”… и т.н. Неизменността на житейската логика! Постоянният физически феномен на смяната на деня и нощта, прилива и отлива, всякогашната горещина на огъня и студът на леда, увличат повърхностната мисъл на човека към извода, че негови са и „утре”, и „вдругиден”…
Тази неоснователна мисъл и лъжовна вяра в постоянството и непоклатимостта на човешкия феномен има за цел да замени истинската вяра в това, че хората винаги и във всички зависят преди всичко от решението на святата и велика воля на Господа. „Ако е угодно на Господа, и бъдем живи, ще направим това или онова”, – ето това е безгрешната формула, която се отнася до нашето бъдеще, не само в лично отношение, но и към цялото човечество. Ако ние дори само малко изтикаме от съзнанието си това неестествено отношение към живота, произлизащо само от нашето съзнание към нашето самомнение и самоувереност, веднага ще съзрем цялата невъзможност и неразумност за построяване на бъдещето само върху пясъка, върху пáрата, каквито се явяват нашите човешка воля и физически живот. Тоест, както още е казано: „Понеже, какво е вашият живот – пáра, явяваща се за малко време и след това изчезваща”.
Но, удивителното е, че при всичката своя слабост и смъртност, човекът е, едновременно, и удивителна сила. Той покорява планини и океани, стопанин е на недрата на земята, властва над въздуха, строи бързо и още по-бързо разрушава много неща. Бидейки физически слаб, недълговечен и несъвършен, в много отношения, той господства дори над животните и растенията…
Откъде у човека такава власт над света, въпреки неговото нищожество? Откъде у него такава сила над стихиите, сред всичката паяжина на неговия живот? Отговорът е един – от духа, от невидимия, очите на неговата духовна същност, скъпоценният печат на Висшия Разум в него. Тази същност и печат на силата се опитват да отрекат или обяснят нейното съществуване с материята. Само че, самата енергия и сила на това отрицание при материалистите, произлиза не от материята, а от духа им, който макар сляп и болен, е дух, носещ в себе си печата на висшия свят.
