Автор: дякон Джоузеф Глийсън
Източник: theorthodoxlife.wordpress.com
Превод: Людмила Грибнева
“Казваш, че живеем в грях. Но ние се молихме за това и Господ ни даде такъв мир относно нашата ситуация.”
“Хората мислят, че децата ми трябва да са част от църквата. Но църквата просто не е за мен. Господ ми е отпуснал чувство на утеха и мир в моето настоящо поприще.”
“Казваш, че не следвам Христос. Но аз станах толкова облекчен и отморен. В дома и живота ми има такъв мир. Вярвам, че това е знак за Божието благоразположение.”
През годините съм чувал подобни коментари десетки, вероятно стотици пъти. За всяко решение под слънцето, от изневярата до вероотстъпничеството, хората често оправдават греха си заради „мира”, който чувстват, когато най-накрая вземат решение да го извършат.
Трябва да попитаме, “Господ ли е винаги източникът на мирни чувства?”
Разбира се, отговорът е “Не.” Сатаната е добре подготвен, за да даде на хората измамно чувство за мир.
Помислете за човек, който страда от вътрешно вълнение. От една страна, той е изкушен да извърши някакъв грях. От друга страна, той иска да бъде християнин и съвестта му го измъчва. Докато той е в това състояние, има силна вътрешна борба. Има много безпокойство.
Неговото раздвоение го измъчва. Когато обмисля покаяние, не може да понесе изоставянето на греховните удоволствия. Но когато обмисля опрощението, не може да понесе мисълта за обръщане против Господ. И двете последствия изглеждат еднакво ужасни.
Най-накрая, по един или друг начин, той взима решение. И независимо от това кое решение взима, то го води до определено равнище на „мир” с чувствата му. Но този мир няма връзка с това дали решението му е правилно или погрешно. То по-скоро отразява факта, че е взел решение. Тормозът от вътрешната борба е приключил, защото няма повече вътрешен дебат.
“Точно за това, когато вземеш решение да извършиш греха, ти се чувстваш почти облекчен или изпитваш някакъв вид емоционално освобождаване. Натискът се отдръпва и настава време да се греши.” (Уилкинсън, „Лична святост във време на изкушения”, стр. 153).
За съжаление, чувството на облекчение често погрешно се тълкува като „даден от Бога мир” и „знак” свише.
Ако скоро си взел важно решение и сега изпитваш чувство на емоционален покой, просто си спомни, че емоциите ти не са достоверен ориентир за разпознаване на Божията воля.
Единственият начин да разбереш, че следваш Божията воля е да се посъветваш с Църквата (включително писанията на светците) и да се консултираш със Светото Писание. Те са достоверни източници за различаване на волята на Господ. Не се доверявай на емоциите си.
За дякон Джоузеф Глийсън
Сътрудник съм на On Behalf of All, прост блог за Православно християнство, теология и философия, писан от диаспората в Северна Америка. Дякон съм и на православния храм Christ the King в Омаха, Илиноис, и съм благословен със седем деца и една прекрасна съпруга.
