Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Грехът загрозява човека, променя дори чертите на лицето му, променя погледа му, очите му. Грехът кара човека да има смут в своя поглед. Гледаш го и не чувстваш покой. Не чувстваш утеха. Защото ти предава объркването на душата си.
Обратното виждаме при човека, който има Божията благодат. Искаш постоянно да си близо до него, да му говориш, да общувате. Неговото слово те успокоява, погледът му те умирява, присъствието му те отморява. Това е Божията благодат, която действа там, където се намира този човек на благодатта, Христовият човек.
Помня колко хубави и очарователни бяха някои хора в юношеството си. Ако ако ги види човек сега, не може да ги издържи, отвръща се от тях, душата му се терзае, не издържа да живее с тях. Техният грях, неразкаяност, самохвалство ги направиха грозни по душа и тяло.
Има обаче и хора, чиито снимки от младините показват, че са били грозни, погледът им е бил мътен, а видът им лош. Сега ги виждаш променени от благодатта. Очите им, присъствието им, ходенето им, думите им не напомнят нищо от старите неща. Именно това присъствие на Христос разхубавява всичко в човека. Христовото присъствие, което дава на човека небесно очарование, неземна красота, сладост.
Понеже са загубили Бога, хората са загубили и реалната красота. Смятат за красиво низкото и безсрамното, защото за съжаление намират покой в греха и мрака, както прасето, което отдъхва в калта.
Грехът променя твоето възприятие и критерии за живота. Грехът няма отражение само върху живота след смъртта. Има отражение главно върху този живот, който по съответен начин ще формира и нашия вечен живот.
Божията благодат разхубавява истински. Дава красота, която вдъхва сакралност, а не безсрамие, чистота, а не вулгарност.
Когато човекът има Христос, вече постига мир. И той самият, постигайки мир, дава мир и на хората около себе си. Най-малкото на онези, които имат благо произволение, защото за самохвалците и егоистите неговото присъствие става изобличение и ад.
Колко са хубави нашите светци… Хора очарователни, мирни, умиротворени. Лицата им свидетелстват за присъствието на вечното и чистото, на девственото и светлото. Имат тази красота, която няма да срещнеш в конкурсите за красота, нито в конкурси за модели; ще я срещнеш в хората от всекидневието, в млади и стари, чийто живот благоухае на покаяние и молитва, на смирение и светотайнствен живот.
