Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна
В „Древния патерик” се разказва за един монах, който водел непрестанна мисловна борба. Той бил изключително благочестив и предан на отците и безропотно изпълнявал всяко възложено му послушание. Но често го виждали да обикаля обителта и да повтаря на глас: „Не е вярно! Не е вярно!”. Някои от събратята му го мислели за луд и веднъж го попитали защо прави така. А той споделил, че от време на време го спохождат толкова силни хулни помисли срещу всички в манастира, че трябва да им отговаря на глас, за да отблъсне неудържимите им атаки.
Навярно онези, които не познават тактиката на духовната битка, ще сметнат, че монахът е бил в плен на натрапливите мисли, плод на някакво психично заболяване, или на неудържимите пристъпи на налудничавост. Но за познаващите стихията на невидимата бран това са явни бесовски нападения, насочени срещу неговия ум. Светите отци учат, че в момента, в който човек се обърне съзнателно към Христос и започне да Го следва по пътя на спасението, целият свят му обявява война. И той трябва да се отбранява на два фронта — вътрешен и външен. В резултат на това ежедневието му минава по линията на най-голямото съпротивление. Връхлитат го множество изкушения и получава удари от всички страни. Срещу него се настройват хора от обкръжението му и дори близките му се превръщат в негови яростни противници. Така той попада в една особена ситуация на „гъвкава кръгова отбрана”. Възниква обаче и друг проблем — самият той започва да проявява изблици на ярост и да таи гневни помисли срещу хората. Срещу тези, които са били с него преди и след обръщането му към Христа, както и срещу онези, които многократно са му помагали в различни житейски ситуации.
Всъщност всичко това се дължи на нападенията на служителите на сатаната — демоните. Защото цялата битка се води за овладяването на ума като решаваща крепост, от която зависи превземането на града, тоест на личността. Това е една непримирима схватка между дявола и Бога, която е неизбежна за всяко човешко сърце. Тази непозната за невярващите битка е описана ясно и красноречиво от апостола на народите, св. ап. Павел: „Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12).
Колкото по-гореща е вярата и по-пламенна ревността, толкова по-силна е борбата, заради съпротивителните сили на дявола, който се опитва всячески да разстрои мислите на подвизаващия се. Врагът на човешкото спасение от „создание мира” има една-единствена задача — да пречи на човешкото спасение. Затова по Божие допущение той дава всичко от себе си, за да забави, осуети, заблуди и отклони вярващия от единствено правилната посока. В хода на преобразяващата метаноя се ражда една нова личност, „нова твар”, очистваща се от предишните грехове, но и връхлитана от невидимите врагове, които се опитват да я опустошат.
В енорийската практика съществуват множество случаи на разстроени отношения както между християните, така и между тях и свещеника, отговарящ за ритъма на духовния им живот. Неукрепналите души на неофитите биват връхлитани от парещи съмнения, пронизващи въпроси и враждебни настроения и от това се раждат горчиви плодове. Те стават склонни да осъждат поведението на владиците и духовниците и нерядко влизат в конфликт със своите братя и сестри в енорията. Поради това губят душевния си мир и навсякъде и във всичко виждат само негативното. Попаднали в спиралата на това изкушение, ако не намерят изход, те могат дори да спрат да посещават храма и да загубят вярата си. Този, който води духовен живот, прекрасно знае, че нито един помисъл не бива да се подценява. С други думи, вярващият следва да внимава за хигиената на своя ум. Хулните помисли засягат сърцевината на православия начин на живот, те са не само демонологичен, но и психосоматичен проблем. Натрапливите мисли, идващи отвън, са тежко бреме и стават предпоставка за истинско духовно поражение и дори за катастрофа. Те са един от ключовете за разрешаване на проблемите в съкровения вътрешен свят на подвизаващия се. Това е битка, от която зависи цялата война.
Св. Игнатий Брянчининов обичал да повтаря едно свое наблюдение: „Дори и една вредна мисъл е достатъчна да разстрои цялото ни същество!”. Подобно на вирус тя прониква в организма и го заразява, възпрепятствайки нормалното духовно развитие на личността. Това се отнася до голяма степен и до външните прояви на човека, защото засяга деликатните му отношения с околните. От всичко това могат да се породят тежки травми, които да доведат до печални последствия. Противопоставянето на помислите е не само изключително важно задължение, но и свят дълг на всеки, който е тръгнал по тесния път на избавлението от примката на света.
Един от забележителните духовници на 20 в., св. Порфирий Кавсокаливит, дава едно безценно наставление на християните: „Вие вървите по своя път. Идва дяволът и посредством помислите започва да ви дърпа за ръката, стараейки се да ви свали от пътеката и да ви обърка. Не встъпвайте в беседа или пререкания с него, а вървете по своя път. И все така ще ви дърпа за ръката, а вие вървете напред. По някое време той ще се умори и ще ви остави на мира!”(„Избрани съвети”, стр. 222).
Тези думи са истинско откровение не само защото са вдъхнати свише, но и защото носят огромния опит на един проницателен сърцеведец и познавач на разноликата човешка душа. Те изразяват в пълнота посланието на светоотеческата традиция, а именно, че подвизаващият се не трябва да съзволи, да ги приема за свои и да следва техните нашепвания, който са веяния на сатаната. Най-важното е да не се наруши естествения мисловен порядък на човека, да не се разстрои душевния му мир и в никакъв случай да не се допусне в душата му страх от невидимите натрапници. Лукавият играе своята любима игра: със своя изкусен свредел от внушения се опитва да проникне в първия окоп — ума, а след него да завладее и цялата бойна позиция. Нека всички пазим своя ум, като наблюдаваме помислите, влизащи в него. Защото той е подобен на лаболатория, в която не бива да проникват никакви вредители. Защото могат да заразят всичко и да доведат до духовна смърт. Нека бъдем внимателни и да помним завета на Спасителя, изразен чрез словата на св. ап. Петър: „Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне” (1 Петр. 5:8).
