Архиепископ Йоан (Шаховски)
Из книгата „Апокалипсис на малкия грях”
Източник: www.azbuka.ru
Превод: Силвия Николова
Има ценности по отношение, на които човек трудно може да каже, че е беден. Всички ние сме хора, богати с въздух, той е много, и той принадлежи на всички. Болният в последен стадий на туберкулозата обаче, е беден по отношение на въздуха. Никой не е беден по отношение на чаша с вода, но странникът в безводната пустиня би дал всички съкровища на света за нея. Ние виждаме, че по отношение на някои неща ние все още сме бедни в света, а по отношение на други сме много богати.
Ако не актуално, то потенциално, всички са богати на искреност и добри чувства, но не всички знаят за това и още повече, не всеки се ползва от тези свои богатства, а от това идват и толкова много нещастия в света. Може да се каже, че по отношение на много неща, всички ние сме умни, чувствителни, виждащи, а по отношение на тези неща други хора са удивително слепи, неразумни и зависими от другите.
Обкръжени и зависими в голяма степен от другите хора, ние не осъзнаваме достатъчно това и още по-рядко го правим повод за нашата скромност. Но, във всичко, което ние се опитваме да правим и носим в себе си, но и върху себе си, имат участие много поколения. Затова, съвсем нормално е, че един мъдрец се кланя всяка вечер на четирите страни на света. Като благодари на Бога и хората, той казва, че всичко, което притежава, има именно от Бога и от хората.
В едно отношение ние проявяваме знание, умение и разум, а в друго – откриваме своята крайна неразумност … Земята, на която ние живеем и над която не можем да полетим по-високо от клонка на дърво, се носи в космическото пространство сред Слънчевата система. Тази система е сред други, още по-големи гравитационни сили. И те, на свой ред, се носят сред още по-големи, вече невъобразими за нас квазари.
От това нашите жалки подскачания към Луната не могат да бъдат достойни за каквато и да било гордост. Земята, която така търпеливо и кротко ни търпи върху себе си, е като огнена ябълка, на чиято крехка повърхност ние можем да живеем все така самоуверено и дори дръзко да приказваме, и да се хвалим, че можем да се оправим без Бога и толкова безвкусно да се надуваме с нашите „постижения”.
А вътре, в нашето човешко тяло, крехко като паяжина, но сложно и удивително със своята хармония, живеят милиарди невидими за нашите очи същества. Те не всякога ни вредят, а само тогава, когато това им позволява Стопанинът. Защото, има Стопанин на живота. Неговото величие се разкрива в природата и в духа, във вложените в нас и свойствените ни нравствени ценности.
Животът на човека зависи от малките и тайнствени обстоятелства. Науката, откриваща тайните на мирозданието, все повече ни показва, колко слаба и крехка е нашата плът и земен живот, и колко малко, всъщност, ние знаем.
Духовният свят се влива в нас и ни обтича. Той ни говори със своите тайнствени знаци и почуква в нас: „Ето, стоя пред вратата и хлопам” (Откр. 3:20) и, ако някой Ми отвори (зовът се чува в дълбините на съвестта), ще отида при него. Бърз е отговорът на Духа Божий на човешката молитва: „Стоя и хлопам”, първото действие на Благодатта в душата. И, „който отвори” сърцето си, е условие, следващо действието на благодатта в човека. Чудната човешка свобода е преди всичко свобода на възможностите за нашето правилно, нравствено отношение към всички окръжаващи и явяваща се вътре в нас. Ние не сме свободни да избегнем това, което ни се дава, независимо от нашата воля, но всякога сме свободни да претворим всяко житейско събитие и слово в светлина, да направим необходимото за себе си и за другите. В това е и нашата свобода. Чрез всички събития, всички горести и радости човек има и властта, и щастието да върви към Божията истина, която няма край. Ние сме заобиколени от голяма Загриженост … Няма „предопределение”, няма „сляпа съдба”. Има Неспящото Око на Божията любов и нашата свобода да бъдем в нея.
