Автор: епископ Александър (Милеант)
Източник: fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов
Тъй като е отражение на съвършеното Небесно царство, Христовата Църква на земята се нарича Царство Божие в Свещеното Писание. В своята обичайна употреба “царство” означава висока степен на развитие на едно общество, страна с нейното законодателство, законодателна, изпълнителна и всички други власти. Една страна се състои от граждани, правителство, администрация; тя има закони, обичаи, език, армия и така нататък. Църквата също е Царство и изключителна сама по себе си, тъй като е изпълнена с благодат. Тя се състои от хора в процеса на нравствено обновяване. Като Царство тя има своя Глава, Небесният Цар, Господ Иисус Христос, а също и собствени закони, вътрешна структура, йерархия и енориаши – верните християни. Без тези елементи тя не би била царство, а нещо безформено и неясно. Християните се ползват от всички блага на духовното Царство, на което те принадлежат, но не просто като потребители, а като активни “жители”, съвместно работейки за общото благо.
Свещеното Писание говори за Църквата като Царство Божие на много места: Матей 3:2, Матей 4:17, Матей 6:10, Матей 6:33, Матей 9:35, Матей 18:3, Марк 10:14-15, Лука 12:32, Лука 17:21, Йоан 3:5, Йоан 18:36, Римляни 14:17, 1 Коринтяни 4:20, Колосяни 1:12-22.
Спасителят често е започвал да поучава с думите “Царството небесно прилича на…“. “И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството“, което е благата вест, че Царството Божие се приближава (Матей 9:35). Това показва, че хората не трябва да се спасяват индивидуално и откъснати един от друг, а заедно, като едно семейство, ползвайки се от благодатните средства, които Той подава в Неговото Царство.
Условията за влизане в Царството: “Покайте се (буквално, променете начина на мислене), защото се приближи Царството небесно” (Матей 4:17). Влизането в Царството е възможно само чрез тайнството Кръщение, в което човек става обновен за духовен живот. “истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.”(Йоан 3:5-6).
Църквата има в своята основа изкупителната жертва на Христос, която ни позволява, чрез вяра и чрез ново раждане (Кръщението – бел.прев.), да станем участници в божественото естество (2 Петър 1:4). Ето защо животът на Църквата е свръхестествен по същество, въпреки че се влива в съвсем обикновени обстоятелства и видими форми. Също така много обяснителни са словата на Спасителя (толкова неясни за невярващите) за позицията на вярващите в светския живот: “… и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.” (Йоан 17:14). „Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.“ (Йоан 15:19). Тези думи на Спасителя демонстрират несъвместимостта на праведен живот с греховни и нецърковни обичаи на светския живот. “Моето царство не е от тоя свят” (Йоан 18:36).
Следователно Църквата е благодатен, свръхестествен съюз на обновени чрез Кръщението хора, които формират мистичното Тяло Христово, основана от Христос на Голгота, изпълнена със Светия Дух, и ръководена от Самия Наш Господ Иисус Христос.
