Редакция на портала „Православие и мир”
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева
Светителят Спиридон Тримитунтски е един от най-обичаните от народа светии. Има множество свидетелства за това, че със своите молитви светителят Спиридон оказва чудесна помощ за битови, ежедневни неща – работа, доходи или проблеми с жилището. На Корфу разказват, че когато сменят облачението на мощите на светителя Спиридон, терлиците на краката му се оказват износени – това е като знак, че светителят Спиридон и след смъртта си ходи по земята, помагайки на всички скърбящи и молещи се на Бога за помощ.
Светителят Спиридон се родил през ІІІ век в Кипър, бил пастир, а след смъртта на жена си бил избран за епископ на Тримитунт. През 325 г. взел участие в І Вселенски събор, където изобличил ереста на арианите и нагледно доказал Единството на Светата Троица. Взел в ръце една тухла и я стиснал: и от нея мигновено излязъл огън, потекла вода, а глината останала в ръцете на чудотвореца. „Това са три стихии, а тухлата е една – казал тогава светителят Спиридон – така и в Пресветата Троица има Три Лица, а Божеството е Едно”.
На 12/25 декември се чества паметта на светителя Спиридон Тримитунтски. Господ открил на светителя приближаването на неговата кончина. Последните му думи били за любовта към Бога и ближните. Около 348 г. по време на молитва светителят Спиридон се представил в Господа. От този ден той не оставя тези, които го молят за помощ.
Чудеса по молитвите на свети Спиридон Тримитунтски
Архимандрит Йоан (Крестянкин) дълго беседвал с хората.
– Отче – оплаква му се една баба – половин живот чакаме на опашка за жилище, и още живеем седем души в една стаичка. Толкова е тясно, че внуците спят на едно легло и брадичката на единия опира в крака на другия.
След бабата се оплаква един мъж и почти плаче, разказвайки как десет години работил в горещ цех заради обещана му от завода квартира, но след преустройството заводът прекратил съществуването си. И какво да прави сега?
– Ако се бяхте молили на светителя Спиридон Тримитунтски – каза батюшката – отдавна щяхте да имате жилище.
За всеки случай записвам името на светителя Спиридон Тримитунтски, въпреки че не мисля да му се моля. Нямам проблем с жилището. По-точно, имам. Но след като нашето семейство вече четвърт век беше чакало на опашка за двустаен апартамент, и в крайна сметка получи едностаен, ние вече не чакаме нищо от държавата. Действително, не ни премахнаха от списъка, обещавайки да ни дадат каквото ни се полага, но, съдейки по сроковете, посмъртно. Така че сега нашето семейство има други планове – да купим къща близо до манастира в Печора, за щастие, имаме пари за това. Ако имаш пари, няма проблем. Но ето кое е странно – по-късно почти в пълно безпаричие купих къща край Оптина пустиня, но с парите никак не се получаваше. Нещо повече, всеки път, когато отивах по обява за продажба на къща, усещах такава болка в краката, сякаш забиваха иглички в краката ми. Стигах някак си дотам, а къщата или вече беше продадена, или се бяха разколебали да продават. Половин година се намъчих в търсене на къща, след което попитах архимандрит Йоан:
– Отче, защо все не успявам да купя къща в Печора?
– Защото вашето място не е тук, а в Оптина пустиня.
Господи, прости ми за невежеството, но до този момент изобщо не бях чувала за Оптина пустиня и от думите на стареца разбрах само, че искат да ме изгонят от моята любима Печора. С тази обида дойдох при моя духовен отец архимандрит Адриан, но и той благослови да отида в Оптина пустиня. Отидох. Не ми хареса. Развалини на храмове и купища смет наоколо. Манастирът едва беше започнал да се възстановява. И мерзостта на запустението на свято място толкова силно ме порази, че веднага отидох при архимандрит Кирил (Павлов), оплаквайки се от старците, които ме изпращаха неизвестно къде.
Помня как се усмихваше отец Кирил, слушайки моите вопли, а след това каза, благославяйки да се преселя:
-Благодатна е Оптина, свята земя.
Колко благодарна съм сега на Господа, Който ме изпрати на тази свята земя, но колко труден беше пътят ми към нея!
– За Господа ние сме тежко болни, имащи нужда от операция – каза ми по-късно една монахиня. – Всеки от нас има своя гордост и своя корона на главата. А Господ ни жали, неразумните, и ни лекува също чрез операция.
С една дума, тази „операция” предшестваше преместването ми в Оптина, когато се отсичаше всичко, което караше душата да изпитва тщеславие. Инфлацията изяде спестяванията ни. А това, което преди изглеждаше значимо: литературният успех, публикациите, животът в кръга на известни личности – всичко стана ненужно и вече нелюбимо, когато синът ми се разболя тежко и майка ми, както изглежда, беше на умиране… В жилището се бе настанила тежка миризма на лекарства, под прозореца ревяха моторите по московското шосе и в сивкавата мъгла от изгорелите газове не можеше да се диша. Как мечтаехме тогава за село и за глътка, поне глътка чист въздух! Но докато капризничех така, не желаейки да се местя в Оптина, цените на жилищата тук, които преди бяха по-евтини от дървата, толкова скочиха, че вече не ни бяха по джоба.
Така се изпълни това, за което предварително ме беше предупредил отец Йоан (Крестянкин): над главата ми тегнеха черни облаци и такава отчаяна безизходица, че аз вече дори не се молех, а виках към светителя Спиридон Тримитунтски, умолявайки го да ми помогне. Помощта дойде незабавно, и аз само си казвах: това не се случва. Но точно то се случи. Скоро успяхме да купим къща близо до Оптина пустиня, където моите близки постепенно започнаха да се съвземат, да се връщат към живота. Спомням си как синът ми, след като беше лежал в болница четири месеца, отначало неуверено излезе в градината, а после отиде да се къпе в реката и ние с него, както някога, отново се надпреварваме да плуваме. И мама пак е същата, както преди. Носи ряпа от градината и се радва, че морковите са поникнали.
Любимите Божии угодници са много. Но светителят Спиридон Тримитунтски беше първият светия в моя живот, чрез когото се разкри бездната на Божията милост, когато от опит познаваш, че Господ не дава изпитания, по-големи от нашите сили, но всичко е промислително и за наше добро. И аз така обикнах светителя Спиридон, че ежедневно му четях тропар:
„На Първия събор си се показал поборник и чудотворец, богоносни отче наш Спиридоне. Затова и мъртвия от гроба си извикал и змията в злато си превърнал; и когато си пеел светите молитви, ангели са служели с тебе, пресвещени. Слава на Дарилия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Даващия чрез тебе изцеления на всички”.
– Хайде – предлагам – да прочетем тропара на светителя Спиридон Тримитунтски.
Започнах да чета, а децата ме гледат с недоумение, не разбирайки думите на тропара.
Ето, трябваше да им разкажа за светителя Спиридон, защото тропарът е неговото кратко житие. Тук всеки ред има своя история, и на децата особено им хареса това как „змията в злато си превърнал”. Това било във времена на страшен глад. При светителя Спиридон дошъл един бедняк и заплакал, разказвайки как искал назаем от един богаташ хляб за своето гладуващо семейство, но той отказал да му даде каквото и да било без пари.
Тогава през градината пропълзяла една змия и светителят я докоснал с жезъла си, превръщайки я незабележимо за бедняка в слитък злато. Той дал златото на гладуващия, като заповядал да го откупи обратно от богаташа, когато реколтата бъде добра. След това гладът преминал и имало такава обилна реколта, че земеделецът се разплатил с богаташа с лихва за взетия назаем хляб и, като откупил златото, го върнал на светителя Спиридон. Светителят отнесъл златото в градината и слитъкът по неговата молитва се превърнал обратно в змия, току-що изпълзяла от градината. Всичко това станало пред очите на изумения земеделец, за да се увери и да благодари на Господа, Който неизменно се грижи за нас…
Светителят Спиридон винаги бил почитан в Русия като покровител на бедните, бездомните, страдащите. В негова чест издигали храмове и наричали улици, като например знаменитата Спиридоновка в Москва. А в онези трудни години, когато възстановявали разрушената Оптина пустиня и всичко наоколо било в развалини, в манастира ежедневно четели акатист на светителя Спиридон Тримитунтски…
Разказах на децата колко чудно помага светителят Спиридон и ние вече с голямо въодушевление прочетохме тропар и акатист към него. Едва свършихме с четенето, и съседката ме извика през улицата:
– Искам да дам под наем на някое семейство за лятото една къща с градина. Имаш ли някакви познати?
– Имаме, имаме! – извикаха в хор всички Воропаеви.
Оттогава те всяко лято живееха в тази „своя” къщичка.
Цяла година ежедневно четях тропар на светителя Спиридон Тримитунтски. Нищо не исках в молитва, а само благодарях от цялата си душа. А след година пристигна телеграма с известие, че трябва спешно да отида в Москва, за да получа двустаен апартамент.
Пристигам, а жилищната инспекторка ме гледа с огнедишащ поглед и казва, задъхвайки се от ярост:
– Знам наизуст връзките на всички, но такива връзки, каквито имате Вие, още не съм виждала!
Нищо не разбирам. Какви връзки? Откъде? Постепенно се изясни, че никой не е имал намерение да ми дава нищо. Напротив, началството се било разпоредило да даде този апартамент на някакви необходими хора. Нещата вече били решени, когато неочаквано предоставиха апартамента на мен. Избухна скандал: защо са ме „пуснали”? И сега инспекторката ми се оплака:
– Не, аз съм виновна за това! Аз като лъв се борех против Вас! Главата си счупих, изброявайки Вашите връзки. Уж зная всички, а тук нищо не разбирах. Е, добре, апартаментът е Ваш, но открийте ми тайната, кой стои зад Вас?
– Светителят Спиридон – отговорих.
– Кой, кой? – не разбра инспекторката.
Но аз не исках да обяснявам повече. Между другото, не останахме задълго собственици на този апартамент. С годините моята стара майчица все повече отслабваше, а до манастира беше далече да ходим. Затова сменихме престижния апартамент в центъра с много по-евтин в зеления „спален” район, за да купим нова къща до манастира.
Тук мястото е чудно и винаги красиво. На Рождество снегът блести под звездите, а през пролетта всичко е бяло от цъфтящите ябълки. Въздухът ехти от звъна на камбаните, а ние, цялото семейство, отиваме в храма. Мама често се кръсти пред куполите на Оптина, а синът ми, изпреварвайки ни, върви напред. Колко време живея тук, а все се удивлявам: защо ми е дадена такава милост? И все по-често си спомням старичкия батюшка Йоан (Крестянкин), който вразумяваше нас, неразумните: „Божият промисъл управлява света и съдбите на всеки от нас”. Винаги е било така. Но аз повярвах в това едва в Оптина.
Нина Павлова. Из разказите за отец Йоан (Крестянкин)
Свидетелства за чудеса по молитвите на светителя Спиридон Тримитунтски, изпратени на сайта на Даниловия манастир.
* * *
Наех квартира (2008 г., зимата). Хазяинът – млад човек, тридесетгодишен. Денят за изплащане на наема беше първо чисто. Но ето, след няколко месеца той започна да изисква от мен да му плащам три-четири дни по-рано, при това, без да обяснява причините, с надменен и гневен тон.
Не знаех какво да правя. Дъщеря ми получаваше заплата точно на първо число. Аз търсех работа, но само от време на време се появяваше по нещо. Налагаше ни се да молим познати да ни заемат пари за три дни. Нервничехме, преживявахме.
И ето, отидох при обувката на Спиридон и се разплаках. Беше ми много обидно от това пренебрежително отношение. Хазяинът искаше пазарна, висока цена. Внимателно търсех квартира, но винаги имаше някакъв ред. Плачех и разказвах на Спиридон за тази ситуация. От обувката излизаше някакъв аромат, макар и да беше под стъкло! Помолих се и си тръгнах.
Когато след месец пак бяхме в напрежение и чакахме поредния гняв на хазяина: „Какво, не можете ли по-рано да платите?”, но той не звънна!!!
Малко по-късно се обади и каза, че няма да дойде на първо число, а на трето или четвърто. Идва и казва: „Реших проблема си, мога да ви дам възможност да заплатите след седмица”.
Когато той си тръгна, аз казах на дъщерята: „Боже, нали Спиридон ни помогна, избави ни от преживявания и обиди”.
Слава на Господа! Благодаря на милостивия Спиридон!
Елена Анатолиевна, Москва
* * *
Моля се на свети Спиридон и винаги получавам помощ, за московчани и за гостите е голямо щастие, че имат възможност да се докоснат до неговите свети мощи! Молейки се на Спиридон, получаваш помощ.
Марина
* * *
Нашето семейство беше създадено като студентско и отначало с мъжа ми нямахме собствено жилище. Винаги живеехме в общежитие, дори нямахме постоянен адрес. През 1999 г. една позната ме посъветва да се моля на св. Спиридон и ми подари канон и акатист. Започнах да чета акатист на Светителя Спиридон, признавам, не много редовно. Първото чудо, по мое мнение, беше свързано с това, че след молитвеното обръщане към Светителя започнахме да разбираме необходимостта от редовен църковен живот с изповед и причастие. А през 2001 г. нашето семейство за пръв път се сдоби със собствено жилище, където можехме да получим постоянна адресна регистрация. Печатът в паспорта носеше датата 25 декември (12 декември по нов стил – Бел. прев.) – денят на паметта на Светителя Спиридон.
Татяна
* * *
Бих искала да споделя чудото, което се случи след молитва към свети Спиридон Тримитунтски в Троицкия храм на Даниловия манастир, където беше донесена неговата десница. Дълго не можех да намеря арендатор за гаража, чиято поддръжка струваше доста скъпо. Покланяйки се на мощите, аз почувствах спокойствие и увереност в утрешния ден. А след един ден ми позвъниха с молба да вземат под аренда моя гараж. Благодаря на свети Спиридон.
Юлия
* * *
През 2007 г. заедно с брата на една моя стара приятелка се поклонихме на мощите на този Светия. Майка им се беше разболяла тежко, така че дори не можеше да познае децата си. Синът, наслушал се за чудесата на Свети Спиридон Тримитунтски, отиде специално да се моли за оздравяването на майка си и ме повика. И тя оздравя. Води активен живот, както и преди. Благодарим Ти, наш славен помощниче и застъпниче, Свети Спиридоне!
Фотиния
* * *
Колко помощ е получило нашето семейство по молитвите на Светията!!! По молитвите на Свети Спиридон Тримитунтски беше спечелено дело в съда.
Много исках да отида с дъщеря си в Гърция, молех светията за помощ и буквално след три месеца вече бяхме в Гърция. Ние попаднахме при мощите на Светителя призори, престояхме почти 10 часа, но не чувствахме никаква умора. Буквално на другия ден дъщеря ми получи много предложения за работа. Светителю отче Спиридоне, моли Бога за нас!
Татяна
* * *
Здравейте!
Искам да разкажа за чудесата, които се случиха в моя живот по молитвите на св. Спиридон Тримитунтски.
Няма да пиша дълги предистории и да разказвам за това колко скърби, нерешими проблеми и тежки ситуации се стовариха върху семейството ни за последните две години. Включително и липса на работа, която, освен финансова стабилност, ще ми даде и възможност да отделям време за възпитанието на детето. Цялата тази „камара” от проблеми лежеше на моите рамене, потискаше ме и не ми даваше да дишам почти в прекия смисъл на думата. Нощем не спях, боледувах, нервничех, но от това не идваше решение на проблемите, а самите проблеми все повече се задълбочаваха. Те се натрупваха като вълни и растяха като снежна топка.
Бяха ме благословили да се моля на св. благоверни князе Борис и Глеб, на св. Николай Чудотворец, на Божията Майка. Чувствах тяхната подкрепа, техния отклик на молитвите ми. В някои случаи светиите ме вразумяваха, отклоняваха ме от местата, на които не ми беше дадено да се устройвам. Не допускаха да падам в униние, подкрепяха надеждата ми.
Но ситуацията не се промени кой знае колко. Обещаваха ми работа ту на едно, ту на друго място, но нещо се сриваше, не се получаваше, не потръгваше. Мисля, че и в това имаше особен Божи промисъл.
И ето, в този момент, когато вътрешното напрежение достигна до краен предел, една позната ми позвъни и ми разказа за това, че в Москва са донесли светата десница на Спиридон Тримитунтски. Веднага изпитах желание да се докосна до светинята, но явно не ми достигаше решимост „да се хвърля в боя”. А и, честно казано, почитах този Светия, но знаех съвсем малко за него и повече се обръщах в нуждите си към Николай Угодник. Глождеха ме съмнения ще ме чуе ли Спиридон, ще ми помогне ли? Беше страшно да си тръгна от него с празни ръце и с маловерие.
Нещо повече, след два дни заедно със сина отидохме в Даниловия манастир. Момчето беше силно простудено и аз през целия път молех Спиридон да помогне заради детето да достигнем по-бързо до неговите мощи – разбирах, че да стоим на многочасова опашка нямахме сили нито аз, нито синът ми. Утешавах се с мисълта, че поне отдалеч ще видим ръката и ще се помолим, но все пак се надявах на милост.
И тук започнаха чудесата. Първото – това е необикновеното настроение, което ме изпълни още когато вървяхме край манастирската стена. Душата ми трепереше и ми се искаше да плача от умиление, като че Някой, Който е много добър, вървеше до нас и ни канеше на гости. Бях убедена, че благият Спиридон е започнал да ни утешава още по пътя. Бях убедена, че този Някой, разбира се, беше Той.
Наближавайки храма, ние видяхме, че НЯМА ОПАШКА. Чакаха само десет души. Влязохме в храма, застанахме на опашка пред мощите и дори не успяхме да се съсредоточим в молитвата, когато и аз, и синът ми, се оказахме близо до ръката. Молех Батюшката да благослови сина и да ми помогне за работа. Подариха ни по една иконка. Излязохме, притискайки ги към гърдите си и не разбирайки докрай какво се е случило с нас. Не ни се говореше. Седнахме в градинката и, разтапяйки се от благодат, „преживявахме” събитието. Едва по-късно синът каза, че е почувствал нещо толкова необикновено, че едва се е вместило в него. Между другото, излизайки от храма, ние забелязахме, че се е образувала голяма опашка и, докато седяхме в градинката, тя непрекъснато растеше. Добрият Спиридон изпълни моята молба и ме допусна до себе си. Това беше второто чудо!
Скоро трябваше да пътуваме извън града за няколко дни, и много ми се искаше да се видя с Батюшката още веднъж, докато Той е в Москва. Затова на другия ден отново тръгнах към Даниловия манастир. Сега вече сама. Със същата крайно нескромна молба да мина без особено чакане (разбирах, че отчасти в мен говореше моята немощ: и духовна, и физическа, отчасти времето ме притискаше). Валеше силен дъжд, беше хладно и влажно. По пътя Батюшката ми беше подготвил топла среща. Той отново се СМИРИ пред моите дребни човешки суетни проблеми. И отново ме обдари с милост, напълно незаслужена от мен. Опашката не беше голяма. Аз дори не застанах веднага на нея. Купих свещи, масълце, акатист, поръчах молебен. И се наредих в самия край, разбирайки, че опашката е толкова малка, че дори стоейки в самия край, едва ще успея да формурилам своите молби. И тук неочаквано се приближи към мен казакът, отговарящ за реда в храма и ми предложи да мина веднага към самите мощи – там, както се оказа, са отворили два входа към мощите, за две опашки.
Изумена от ставащото, аз целунах десницата и едва успях да отправя молбата си за работа, когато получих като подарък още една иконка (подарих я на мама). Отначало дори се разстроих, че минах толкова бързо (ето как човешката наглост и гордост нямат предел). Ето, помислих си, толкова съм досадила на Батюшката, че той дори не иска да ме слуша. А след това разбрах, че защо му е да му слуша двайсет пъти, той и така ще узнае всичко за мен и несъмнено ще ми помогне! Да, той просто се е смилил над мен, грешната, и ми е разрешил още веднъж да се порадвам, покланяйки се на неговата десница. Към къщи летях като на криле. Така ме прие, така ме прегърна добрият Отец!
А после се случиха още много чудеса. След няколко седмици ми се обадиха и ми предложиха да постъпя на работа, на същата работа, надеждата, за която отдавна беше угаснала. Наистина, сега с работата отново започнаха проблеми. Може би защото не разказах веднага за чудото, което извърши св. Спиридон. А може би такава беше Божията воля. Но със сигурност зная, че сега има към кого да се обърна за помощ. И зная, че помощта ще дойде точно тогава, когато е необходимо.
С масълцето от Батюшката помазвам краката си, когато силно ме болят костите. И болката утихва. А на сина неотдавна се появи дълбока язва на устната, той дори не можеше да яде. Няколко дни се мъчеше, нищо не казваше. А след това с него помазахме болното място и НА СУТРИНТА язвата я нямаше!!!
А иконката-благословение от св. Спиридон е при мен в колата, и всеки път, когато пътуваме някъде, веднага включваме акатиста на Спиридон Тримитунтски и пеем тропара заедно с хора. И чувстваме, че Светителят ни придружава на всяка крачка от нашия път. Колко добър е свети Спиридон Тримитунтски. Сега в моето семейство го наричат просто и ласкаво – милият Спиридон.
Разбира се, някой може да каже, че такива чудеса са простички и наивни. Но най-страшното ще се случи, когато престанем да ги забелязваме, колкото и малки и „детски” да изглеждат. Тогава ще престанем да забелязваме присъствието на самия Бог в нашия живот. И това ще бъде катастрофа… Така че нека ги забелязваме, нека ги отбелязваме, нека ги запомним и ги разказваме едни на други, като с това прославяме Божието Име и Неговите свети Угодници.
Наталия К., 2010 г.
* * *
Колко радостно е да разказвам тази история за участието на Светителя Спиридон Тримитунтски в съдбата на нашето семейство. Семейството (ние с мъжа ми, дъщерята и двете баби – моята майка и майката на мъжа ми) няколко години подред живеехме в Подмосковието в дома на неговата майка. Живеехме много добре. Бабите си помагаха взаимно (въпреки че са си чужди една на друга), гледаха внучката, докато ние работехме. Условията бяха съвсем прости, но за щастието на хората, които са си близки, не е необходимо много.
Всичко тръгна стремително надолу, когато за половината от къщата започнаха да претендират зълва ми и нейният мъж, които отдавна не бяха идвали. Всичко беше законно. Но колко скандали претърпяхме, колко стари обиди изслушахме! Това не беше кой знае какво, но в началото на лятото разбрахме, че ще се наложи да живеем под един покрив с чужди по дух и много враждебно настроени към нас хора (и в една стаичка със стара, дълго будуваща през нощта бабка). Опитахме се да поживеем така и целият семеен мир рухна пред очите ни. От ден на ден положението ставаше все по-тежко. Изпитвах истинска мъка и не можех да променя нищо, въпреки че се молех. Търсейки утешение в думите на Йоан Крестянкин, намерих едно негово изречение в интернет, казано на някого в разговор: „Ако се бяхте молили на Спиридон Тримитунтски – отдавна бихте решили проблема си с жилището”.
Хванах се за това.
Прочетох за Светителя Спиридон (преди това дори не бях чувала за него), разказах и на мъжа ми. След като се понамъчихме с роднините, поръчахме молебен към Спиридон Тримитунтски, а като се прибрахме вкъщи след молебена, започнахме да четем Акатист.
Повярвайте ми, докато четяхме акатист, по лицето ни се лееха сълзи на чувство за безизходица. След час дойдоха едни хора и казаха, че искат да прокарат електричество през нас за купения от някого недалеч от нас парцел и ще ни платят за това. Удивителното е, че този парцел излиза на другата улица и електричеството там е по-близо, но дори и през нашите съседи би било по-близо да се прокара електричество (съседите по някаква причина бяха отказали).
Така и стана, през нашия парцел прокараха електричество и ни заплатиха. С тези пари успяхме да отоплим и да пригодим за живеене една пристройка към къщата, която бяхме построили преди много години, и в началото на лятото благополучно се преселихме там със семейството, като оставихме бабите в предишното спокойно царство. След това имаше още много трудности и грешки, но чувството за безизходица си беше отишло, на негово място се бяха появили множество радостни грижи по благоустройството на дома. А благодарността към Светителя Спиридон продължава да преизпълва сърцето ни.
А и Йоан Крестянкин беше прав, когато казваше, че Светителят Спиридон помага при решаването на жилищни проблеми. Година по-късно забелязахме, че всички работи по къщата, изпълнени с парите, с които ни беше помогнал Светителят Спиридон, се оказаха с безупречно качество. Същите майстори след година работеха по-лошо, с много конфликти и поправки. Голяма е силата на Божиите угодници.
Татяна Михайловна
* * *
Искам да споделя своя разказ за чудесата на Светителя Спиридон. Ще започна отдалече. Очаквайки студена зима, много ми се искаше да си купя кожух. Дори мислех да го взема на кредит, но реших да се откажа от неразумното си желание. Зимата дойде и по стечение на обстоятелствата ме съкратиха от работа. За кожух забравих и да мисля, сега трябваше да си търся работа. И ето, малко преди Рождество, като се върнах у дома от гости, видях нов кожух с моя размер на закачалката. Нещо повече, магазинът, от който исках да купя кожуха и цената на чека съвпадаха. Изумлението ми беше безгранично. Кой би могъл да ми направи такъв подарък? Всички вкъщи загадъчно мълчаха. И тогава си спомних, че неотдавна мама беше ходила на нощна служба при Светителя в Даниловия манастир. И веднага разбрах, че този подарък е от Светителя Спиридон. Кожуха ми бяха подарили добри хора от енорията. Просто така, съвсем нов. За да ми бъде топло в него. След изведно време, след като бях преминала един куп интервюта, ми позвъняха от работа, за която дори не бях мечтала. Преди няколко месеца бях изпратила там автобиография. След интервюто отидох при началството, за да се договоря за датата на започване на работа. Какво удивление изпитах, когато на масата, затрупан с документи, видях акатиста на Спиридон Тримитунтски. Мисля, че Светителят ми помага (както и на всички) за много неща, просто аз невинаги успявам да забележа това. Благодаря ти, Светителю Отче Спиридоне.
Марина
