На 20 май т.г. проф. д-р Антоний Ангелов Хубанчев навършва 90 години. Той е уважаван учен и дългогодишен преподавател в Духовната академия и Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и една от знаковите личности, работили в областта на българското богословие.
Роден е на 20 май 1936 г. в гр. Разград. Завършва Духовната семинария (1956) и Духовната академия (1960). Дипломира се и във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” (1968). Специализира в Старокатолическия факултет в Берн, Швейцария (1968 — 1970) и в Източно-църковния институт на Римокатолическата църква в Регенсбург, Германия (1980 — 1981). Владее блестящо немски и руски език
Гл. асистент в Духовната академия (1973 — 1981), през 1979 г. придобива научната степен „кандидат на богословието” (отговаря на сегашната „доктор”), доцент от 1982 г. и професор от 1988 г. в Духовната академия, която е трансформирана през 1991 г. в Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Гост-преподавател е във BTУ „Св. Кирил и Методий” (1996 — 2004).
Научно-изследователската му дейност е в областта на християнската философия, религиозно-философската антропология и психологията на религията.
За „дългогодишната му учебно-преподавателска и научно-изследователска дейност в областта на богословските науки” на 3 декември 2008 г. е удостоен от Софийския университет с почетния знак синя лента.
Член е на Богословската комисия при Св. Синод на Българската православна църква от (1980 — 1990), както и на Съюза на учените в България.
Главен редактор е на „Църковен вестник” (1980 — 1990), на списание „Богословска мисъл” (1996 — 2000), както и на списание „Духовна култура” (2006 — 2007).
Заема редица отговорни академични позиции:
Член на Специализирания научен съвет по философия (СНС) при Висшата атестационна комисия (1992 — 1995).
Член на СНС по психология при ВАК (1995 — 2003).
Член на СНС по теология при ВАК (2004 — 2007).
Председател на СНС по теология при ВАК (2007 — 2011).
Научен ръководител е на много докторанти по Християнска философия и Психология на религията.
В екип с проф. д-р Славчо Вълчанов реализират научно-изследователски проект „Библията — база за диалог в културния живот и конфесионалните взаимоотношения в България като член на Европейския съюз“ (премиран в Национален конкурс „Идеи“ при фонд „Научни изследвания“ на МОН и СУ „Св. Климент Охридски“, (2009 —2012). Съосновател с проф. д-р Славчо Вълчанов на Институт „Библия — култура — диалог” и член на УС (2009).
Сътрудничи също така с публикации и научни рецензии в секция „Религия, вярвания, светоглед“ , Институт за изследване на обществата и знанието, БАН (2010 — 2024).
Проф. д-р Антоний Хубанчев продължава да е неуморен учен, който следи развитието на богословието, публикува и понастоящем свои изследвания, вълнува се и участва в църковния и обществения живот, като запазва своята критичност и бодър дух.
През 2023 г. неговата публикация „В единния възел на живота“ в сайта „Православие.бг” е отличена с първа награда на конкурса за християнска журналистика под надслов „Казвайте истината“ в категория аналитична статия.
Автор е на книгата „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Голяма част от материалите в нея са излъчени по Българската национална телевизия в неделната вечерна рубрика „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Това са размисли за основни въпроси на вярата и християнския морал.
Библиография на проф. д-р Антоний Хубанчев
Монографии и студии
Пътища на богопознание според св. Василий Велики. — В: ГДА, т. XXVI, 1981 (студия).
Антропологични аспекти на съвременния богословски диалог; под заглавие „Човекът като Божие създание и неговото място в творението”. — В: ГДА, т. XXVII, 1982 (дисертация).
Религиозно-философските възгледи на св. патриарх Евтимий Търновски. — В: ГДА, т. ХХVІІІ, 1986 и т. ХХІХ, 1988 (хабилитация).
Богословие на освобождението — латиноамериканско направление (основни концепции, оценка от гледна точка на православното учение за човека и обществото). — В: ГДА, т. ХХХ, 1990 (монография).
Философски идеи на Православния Изток, С., 1993, съавт. Т. Коев (учебно пособие).
Антропологическите възгледи на св. Климент Охридски. — В: ГСУ, т. 2, 1995 (студия).
Kirchliche Soziallehre als gesellschaftliches Fundament für die Staaten Osteuropa. —In: Kirche–Staat–Gesellschaft, hg. von der Konrad-Adenauer-Stiftung, Sankt Augustin, 1996 (студия).
Карл Ясперс — вяра, познание, oткровение. — В: ГБФ на СУ, т. 8/1999 (монография).
Интеррелигиозният диалог: в съпоставителна феноменология на духовна традиция и ценности. — В: Интеррелигиозният диалог в европейска перспектива: Сб. с изследвания и студии. — София, 2010, съавт. Сл. Вълчанов.
Публикации 1995 — 2024
Религиозно-философски и богословски проблеми в „Похвално слово за св. Йоан Поливотски” на св. Евтимий, патриарх Български. — В: сп. „Философски алтернативи”,№3, 1993.
Св. Климент Охридски — проблеми на богопознанието. — В: сп. „Философски алтернативи”, № 1, 1995.
Н. А. Бердяев и Ал. Солженицин — духовната криза на западната култура. —В: сп. „Духовна култура”, №4, 1995.
Екологични принципи в богословие на природата. —В: сб. „Хуманизъм, наука, религия” („Истрос“), БАН, т. 2, 1995.
Духовната сила на материята (Еволюционни аспекти на богословие на природата). — В: сб. „Хуманизъм, наука, религия” („Истрос“), БАН, т.3, 1996.
Св. Григорий Богослов — тайната на човешкото битие. — В: сп. „Богословска мисъл”, №1, 1996, ISNN 1310-7909.
Цезаропапизмът и исихастската идея в Средновековна България. — В: сп. „Богословска мисъл”, № 3, 1996, ISSN 1310-7909.
„Vita activa” u „vita contemplativa“ в Евтимиевото житие на св. Йоан Рилски. — В: сп. „Богословска мисъл”, № 1, 1997, ISSN 1310-7909.
Изповеди (религиозно-философски есета), С., 1997, (книга), ISBN954-407-082-6.
Качеството на живота в системата на християнските ценности. — В: сп. „Богословска мисъл”, №1-2, 1999, с. 20-29.
Обосноваване на ценностите в демократичната държава. — В: сб. „Църквите в Европа пред прага на Третото хилядолетие”, С., 1999.
Духовна концентрация и интроверсия в житията на св. Йоан Рилски. — В: сп. „Богословска мисъл”, № 3-4, 1999, с. 39-51.
Новият еон. — В: сп. „Богословска мисъл”, №1-4, 2000, с. 57-74.
Св. Йоан Златоуст — социално-критичната функция на богословието. —В: сп. „Богословска мисъл”, №1-4, 2001, с. 21-32.
Ян Коменски — „Semen religionis“ и хармоничната личност. — В: сб. „Ян Коменски и нашата съвременност”, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2001.
Следите на предвечния Логос. — В: сп. „Богословска мисъл”, №3, 2002. Богооткровената истина. — В: сп. „Духовна култура”, брой 5/12 , 2006. Псалом 8: Величие и достойнство на човека. —В: Библия — култура — диалог : Сборник с изследвания и студии. — София, 2009.
Творение — телеологичност — есхатологичен завършек. – В: Интеррелигиозният диалог в европейска перспектива: Сборник с изследвания и студии. — София, 2010.
Стадии в развитието на религиозната вяра и формиране на личността (Психосоциални измерения). —В: сп. „Духовна култура”, №4, 2010.
Богооткровена истина и рационално познание. — В: Православие.бг., 2021.
Жертвата на Агнеца Божи и човешката Голгота. — В: Православие.бг., 2023.
Божествената правда и тронът на Кесаря. — В: Сборник на БАН. Философия на религията и светогледа: традиция и новаторство, II. С., 2024.
