“И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко – не аз, а Христовата сила, която е в мене – защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.”
Из “Заветът на Свети Иоан Рилски”
Братя и сестри,
Това са думи на св. Йоан Рилски от неговия завет към всички нас.
В душата на чествания днес светец назряло бушуващо желание да се откъсне от света, да тръгне по пътя на монашеството, където няма ни шум, ни раздор, ни суета. Там щял да намери така търсеното.
Със своя пример светецът ни показва един път към праведността, че трудностите на живота могат да се преодолеят с гореща, пламенна молитва към Бога, за да бъдат отблъскани атаките на суетния светски живот, които ежедневно са ни противници.
Ние сме в света, а Рилският чудотворец излязъл от него. Дълго време живял в дъб, в пещера, в колиба, построена от клони и листа. Няма никакво значение къде сме, важното е, че сме някъде. Ние не бива да се привързваме към мястото, дето живеем, към този студен и мъртъв свят. А нека с отворено сърце да търсим Бога.
Апартаментът, който оставяме на децата си като завещание, вилата,… изобщо физическите резултати от нашите трудове – те са тленни, временни.
В един свят, където материята е подвластна на физическите закони и течението на времето я унищожава си струва да се спрем на това, що времето не може да разруши – а именно чрез молитвата да се опитаме да бъдем онези по-праведни хора, които сме, но праведността ни е покрита като с ръжда от всякаквите изкушения около нас.
Показателен е случаят с излекуването на обхванатия от нечист дух. Когато съгражданите помолили св. Йоан да го излекува, той им отговорил, че е слаб, че не може той да го излекува, но че Бог може. След което отправил чиста и силна молитва към небето. Господ чул молитвата на отшелника и изгонил беса от болния. Като видели това, хората, довели болния, прославили Бога.
Тук се виждат много интересни, нравствени случки. Че без молитва нищичко не можем да постигнем. Ако си мислим, че ние ще успеем – да, ние полагаме усилията, но те без молитвата са нищо. Т.е. ако се помолим искрено, чудото ще се случи, за да кажем „Слава на Бога”.
Виждайки подвизите на светеца, можем и ние да пожелаем да сме като него. Както са пожелали хора, когато са чули за неговите подвизи там, в Рилската пустиня, гдето щяла по-късно да се издигне онази сграда, известна като Рилски манастир. Но пожелаем ли да сме като него, ще паднем в суетата си. Той – светеца – избягал от света, за смирение, а не за да бъде кумир и водач на хората. Водач има и това е нашият Небесен Отец Иисус Христос.
Делата на свети Йоан Рилски ни показват, че ако нашите помисли са изтъкани от тщестлавие и себелюбие, няма да имаме успехи. Сам Бог ни показва, на всеки един от нас, какъв път да поемем, за да имаме благочестие, за да са удостоени с мир делата ни.
Искаме ли чудо, то ще се сбъдне. Но трябва да го искаме със сърцето си, както Св. Йоан се е молел. Тогава молитвата ни ще бъде чута.
Житието на светията, братя и сестри, е изпъстрено с много случки. Те ни учат на праведност, пропъждайки суетата от нашия живот. Дали ще следваме завета, оставен ни от Свети Йоан, само ние можем да решим.
Амин.
