Свето Евангелие от Лука
„И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие … Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна. … И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив,
из Ариматея, иудейски град, дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово; И като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган. … Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.
Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му; и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.”
В късните часове на четвъртък, след като Иисус Христос споделил пасхалната трапеза със Своите апостоли и след като установил на Тайната вечеря светото тайнство Евхаристия, Той се отправил към градината Гетсимания, в подножието на Елеонската планина, където бил заловен.
Велики петък е най-скръбният, най-тежкият ден за Божия Син. В този ден Иисус Христос претърпял безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст Hевинния, принесен в жертва за греховете на цялото човечество. На Велики петък Христос умира на кръста, след което е погребан в пещера, пред която властите поставят стража и огромен запечатан камък на входа.
„Този, Който се облича със светлина като с дреха,
стоеше гол пред съда
и плесници приемаше по лицето си
от ръце, които създаде.”
(църковно песнопение)
Кръстът на Христа бил поставен на Голгота, скалист хълм близо до Йерусалим. На арамейски език Голгота означава „лобно място”. (Лоб е стара славянска дума и означава чело) Скалата имала формата на череп и затова я наричали „лобно място”. Отците на Църквата са намирали връзка между мястото на разпятието и мястото на адамовия гроб, с което са искали да покажат, че чрез Своята жертва новият Адам (Христос) е донесъл спасение на стария Адам. Ето защо върху иконите черепът в подножието на разпятието изобразява Адам.
На Велики петък сутринта в храмовете се отслужва богослужение, в края на което, при пеенето на стихирите: „Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха…”, се изнася Плащаницата. На нея е изобразен Христос, лежащ в гроба. Тя се полага по средата на храма на специално издигнато място, което обикновено се украсява с цветя. Молещите се, като пристъпват към нея, благоговейно се покланят на светата Плащаница.
Вечерта на Велики петък се извършва богослужение, наречено “Опело Христово”, по време на което свещениците стоят пред Плащаницата и пеят погребални стихове. В края на службата се извършва лития, символизираща погребението на Господа.
Носейки Плащаницата хората обикалят около храма. Накрая, преди да влязат в него, хората минават под плащаницата и свещеникът поменава имената им. Това е символ на съпричастие в Христовата смърт и вяра във всеобщото възкресение. В този ден от Страстната седмица постът е особено строг.
На следващия ден Велика събота, Църквата е съхранила апостолското предание за слизането на Господ в ада. За да спаси човечеството, Бог станал човек, приел смъртта и слязъл заедно с нас в бездната, където отивали всички мъртви и където смъртта властвала. Когато Иисус Христос проникнал в бездните адови, в мрака на пълното небитие, Той победил смъртта и спасил всички праведници до Адама.
„Велика тишина царува днес над земята, велика тишина и огромна самота. Велика тишина, защото Царят спи… Той търси Адам, нашият прародител, изгубената овца. Той иска да посети всички, които са в мрака и сянката на смъртта… Адам бил първият, който чул стъпките на Господа, приближаващи към пленниците. Господ влязъл, хванал го за ръка и казал: Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос… Аз съм твоят Бог, но заради тебе станах твой син…Виж ръцете ми как здраво бяха приковани към дървото, защото ти някога се пресегна със зла умисъл към дървото… Аз заспах на кръста и копие прободе ребрата ми заради теб, който заспа в рая и от ребрата на когото излезе Ева…” (откъс от проповед на св. еп. Епифаний ІVв.)
Велики петък и Велика събота са дните на най-силно очакване на Христовото Възкресение, което носи радост и благодатно спасение на човеците и Неговата светлина и сила озаряват Христовата църква.
