Колко често трябва да се причастяваме със Светите Тайни?

Автор: Николай Евграфович Пестов
Източник: www.pravmir.ru,
Из книгата „Современная практика православного благочестия”, Т. 2.
Превод: Татяна Филева

„С теб се е случила беда,
защото вече пет седмици не си се причастявала със Светите Тайни”
Преп. Макарий Велики

В 4-тото прошение на Господнята молитва „Отче наш” ние молим Отца да ни даде „насъщния хляб”. Според тълкуванието на много отци на Църквата, тук по-скоро трябва да разбираме не обикновения хляб и храна, които Бог ни дава в изобилие и без да Го молим за това (Мат. 6:31-32). Така св. Киприан пише:

„Наш хляб ние наричаме Христос, защото Той е Хляб за онези, които вкусват Неговото Тяло… Ние, които пребиваваме в храма и ежедневно приемаме спасителната храна на Евхаристията, просим всеки ден да ни се дава този Хляб, в смисъл да не бъдем победени от някое тежко прегрешение и да не ни бъде забранено да се причастяваме с този Небесен Хляб…

Именно затова ние просим ежедневно да ни се дава нашият Хляб, т. е. Христос, та ние, които пребиваваме в Христа, никога да не отстъпваме от освещението с Неговото Тяло”.

Свети Йоан Касиан Римлянин пише по този въпрос: „Насъщния ни хляб дай ни днес”. „Насъщен”, тоест, „над-същен” – този, който е над всички същности, какъвто може да бъде само Хлябът, слязъл от небесата”. „Когато се казва „днес”, това означава, че вчерашното му вкусване е недостатъчно, ако той не може да ни бъде преподаден и днес – убедени в тази всекидневна необходимост от него, да изливаме тази молитва по всяко време, тъй като няма ден, в който да нямаме нужда да укрепяваме сърцето на нашия вътрешен човек с приемането и вкусването на този Хляб”.

Ето още няколко мнения на светите отци и учители на Църквата по този въпрос.

Преп. Антоний Египетски убеждавал да се причастяваме често и казвал, че „монахът-отшелник, доколкото може, трябва ежедневно да пристъпва към Светите Тайни от страх да не би, отдалечавайки се от Светата Трапеза, да не се отдалечи от Бога”.

Авва Аполос Египетски учел своите ученици така:

„Монасите трябва, ако могат, ежедневно да се причастяват със Светите Тайни, защото, който се отдалечава от Светите Тайни, той се отдалечава от Бога, а който постоянно се причастява, той винаги приема в себе си Спасителя…”

А ето и мнението на св. Василий Велики:

„Добро и полезно е всеки ден да се причастяваме и да приемаме Светите Тяло и Кръв Христови. Ние се причастяваме четири пъти в седмицата: в неделя, в сряда, в петък и в събота, както и в онези дни, в които се чества паметта на някой светия”.

Преподобният Нил Сорски през последните десетина години от живота си ежедневно се причастявал със Светите Тайни и казвал, че причастяването с тях „видимо укрепява силите на душата и тялото”.

Така смятал и светителят Амвросий Медиолански. В книгата за Тайнствата той пише:

„Ако многократно се пролива Кръвта, която се пролива за опрощаване на нашите грехове, то аз трябва винаги да я приемам, за да се прощават греховете ми; и ако винаги греша, то и винаги имам нужда от лекарство…

Приемай всеки ден това, което може да те изцели. Живей така, че винаги да бъдеш достоен за това (т. е. за приемането на Причастие)”.

Тертулиан, св. Кирил Йерусалимски, блаженият Августин, Максим Изповедник също смятали за необходимо честото причастяване със Светите Тайни.

Нашият съвременник, епископ Теофан Затворник, също така благославял едно от духовните си чеда всеки ден да се причастява от запасните Свети Дарове.

В житието на преп. Макарий Велики са запазени неговите думи към една жена, която жестоко пострадала от заклинанията на един магьосник: „С теб се е случила беда, защото вече пет седмици не си се причастявала със Светите Тайни”.

Пастирът отец Йоан С.[1] посочвал забравеното апостолско правило – да се отлъчват от Църквата онези, които три седмици не са приемали Свето Причастие.

Преп. Серафим Саровски дал заповед на дивеевските сестри:

„Редовно се изповядвай и причастявай през всички пости, както и на дванайсетте големи празници: колкото по-често, толкова по-добре – без да измъчваш себе си с мисълта, че си недостойна, и не бива да пропускаш повода колкото се може по-често да се ползваш от благодатта, която ти дарява причастяването със Светите Христови Тайни.

Благодатта, която дава причастяването, е толкова голяма, че колкото и човек да е недостоен и грешен, само ако със смирено съзнание за голямата си греховност пристъпи към Господа, Който окъпва всички нас, макар и от главата до петите да сме покрити с язви, то ще се очиства с Христовата благодат, все повече и повече ще се просветлява, съвсем ще се просветли и ще се спаси”.

Разбира се, много добре е да се причастяваме и на имения и рождения си ден, а съпрузите – и в деня на своето бракосъчетание.

Отец Алексий Зосимовски препоръчвал на своите духовни чеда да приемат Причастие и в дните на помен на техните починали близки и на техните именни дни: това съединява душите на живите с душите на покойниците.

При желание да се причастяваме още по-често (може би дори всеки ден) трябва да следваме следното указание на преп. Симеон Нови Богослов:

„Който не открива всеки ден тайните на сърцето си, който не принася необходимото покаяние за извършеното поради незнание, който не ходи винаги плачещ и съкрушен и не извършва внимателно казаното по-горе, той наистина е недостоен (за ежедневно причастяване). А който прави всичко това и преминава живота си във въздишки и сълзи, той е много достоен да бъде причастник на Божествените Тайни не само на празник, но и ежедневно и дори – колкото и дръзновено да звучи – от самото начало на своето покаяние и обръщане”.

Както пише архиепископ Арсений (Чудовски):

„Постоянното причастяване трябва да бъде идеал за всички християни. Но врагът на човешкия род много бързо е разбрал каква сила ни е дарил Господ в Светите Тайни. И е започнал да отклонява християните от Светото Причастие. От историята на християнството знаем, че първоначално християните са се причастявали ежедневно, след това 4 пъти в седмицата, после в неделните и празничните дни, после през всички пости, т. е. 4 пъти в годината, накрая едва-едва веднъж в годината, а някои и още по-рядко”.

“Християнинът трябва винаги да бъде готов и за смъртта, и за Причастието” – казва един духовен отец.

И така, от нас зависи честото участие в Тайната Христова вечеря и приемането на великата благодат, която дава Тайнството на Тялото и Кръвта Христови.

И ако сърцето всецяло живее с Бога – и в делата, и в думите, и в мислите, ако християнинът плаче в душата си за всеки свой грях и има за цел на своя живот богоугаждането и придобиването на Светия Божи Дух, за него няма препятствия ежедневно да се причастява със Светите Тайни, както са правели християните от първите векове и както пише за това Симеон Нови Богослов.

Една от духовните дъщери на стареца отец Алексий М.[2] веднъж му казала: „Понякога душата ти жадува да се съедини с Господа чрез причастяването, а мисълта, че съвсем скоро съм се причастила, ме възпира”.

„Това значи, че Господ се е докоснал до сърцето – отговорил й старецът, – така че тук всички тези хладни разсъждения са ненужни и неуместни. Аз ви причастявам често, изхождайки от това да ви приобщя към Господа, за да почувствате колко е хубаво това да пребиваваш с Христа”.

Отец Валентин Свенцицки пише:

„Без често причастяване духовният живот в света е невъзможен. Нали твоето тяло изсъхва и губи сили, когато не му даваш храна. И душата има нужда от своята небесна храна, иначе и тя ще изсъхне и ще изгуби сили.

Без причастяване духовният огън в теб ще угасне. Ще го угаси светският дух. За да се освободиш от този дух, е необходим огънят, изгарящ тръните на нашите прегрешения.

Духовният живот не е отвлечено богословие, а действителен и най-истински живот в Христа. Но как може да започне той, ако ти не приемаш пълнотата на Христовия Дух в това страшно и велико Тайнство? Как, не приемайки Тялото и Кръвта Христови, ще бъдеш в Него?

И тук, тъй като пребиваваш в покаяние, врагът няма да те остави без нападения. И тук той ще ти устройва всякакви козни. Ще ти създаде множество прегради – и външни, и вътрешни.

Ту няма да имаш време, ту ще се чувстваш болен, ту ще ти се поиска да отложиш за известно време, „за да се подготвиш по-добре”. Не слушай всичко това. Отиди и се изповядай. Причасти се. Защото не знаеш кога ще те призове Господ”.

Нека всяка душа внимателно се вслушва в своето сърце и да се бои да не пропусне чукането на Високия Гост на неговата врата; нека се бои слухът й да не загрубее от светската суета и да не може да чува тихите и нежни призиви, идещи от Царството на Светлината.

Нека душата се бои да не подмени преживяванията на небесна радост от единението с Господа с мътните развлечения на света или с низките утешения на телесната природа.

А когато тя успее да се откъсне от света и от всичко чувствено, когато затъгува за светлината на небесния свят и се устреми към Господа, нека дерзае за единение с Него във великото Тайнство, при това обличайки се в духовните одежди на искреното покаяние, в най-дълбоко смирение и неизменната пълнота на духовната нищета.

Също така душата да не се смущава от това, че тя, при цялото си покаяние, все пак е недостойна за причастие.

За това старецът о. Алексий М. говори така:

„Причастявайте се по-често и не казвайте, че сте недостойни. Ако казваш така, то никога няма да се причастяваш, защото никога няма да бъдеш достоен. Мислите ли, че на земята има поне един човек, достоен да се причастява със Светите Тайни? Никой не е достоен за това, а ако ние все пак се причастяваме, това е само по особеното Божие милосърдие.

Не ние сме създадени за причастието, а причастието е създадено за нас. Именно ние, грешните, недостойните, слабите, повече от когото и да било се нуждаем от този спасителен източник”.

А ето какво казва за честото причастяване със Светите Тайни известният московски пастир отец Валентин Амфитеатров:

„Трябва всеки ден да бъдем готови да се причастим, както преди смъртта… Тези, които често се причастяват, са мои приятели. Древните християни са се причастявали всеки ден.

Трябва да пристъпваш към Светата Чаша и да мислиш, че си недостойна, и със смирение да казваш: „Всичко е в Тебе, Господи: и майка ми, и баща ми, и мъжът ми – Ти, Господи, си всичко, и радост, и утешение”.

И така, както Сам Господ, така и светите отци и старци ни призовават да се причастяваме всеки ден.

А защо ние не правим това и защо не получаваме благословение за това от нашите духовни отци?

Само поради нашето жестокосърдечие и нерадение, защото при нашия греховен живот и отсъствие на постоянно покаяние и трезвение ние сме започнали да приемаме Тялото и Кръвта Господни недостойно.

В основата на решаването на въпроса за това колко често трябва да се причастяваме, стои степента на подготвеност на душата, нейната ревност, нейната любов към Господа, силата на нейното покаяние. Ако имаме духовен отец, той установява и сроковете за причастие.

* * *

„Вземете, яжте, това е Моето Тяло, което за вас се преломява за опрощаване на греховете. Пийте от нея всички: това е Моята Кръв на Новия Завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощаване на греховете” – този призив на Господа чуваме всеки ден на Божествената литургия.

„Но колко различни са нашите богослужения-литургии – пише отец Александър Елчанинов – с напразно изнасяната Св. Чаша и упорития отказ да „пристъпим” – от богослужебните събрания от апостолския век и периода на мъченичеството”.

И ако ние не откликнем на тази покана на Христа – на Неговата Тайна вечеря, не отидем на „сватбения пир”, на който за нас всеки ден се заколва Невинният Агнец – Сам Господ Иисус Христос, то да осъждаме себе си като слуги, които са пренебрегнали тази покана и този пир и са отишли „кой на нива, кой по търговия” (Мат. 22:2-5).

---