Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
„Молитвата на майката огън не я гори и вода не я топи“
Св. Серафим Саровски
В стихията на „невидимата бран“ светите отци на нашето православие са достигнали до прозрения, вдъхнати не само като „откровение свише“, но и като плод на натрупания опит в качеството им на подвижници и терапевти на човешката душа. Едно от тях е за силата и значението на майчината молитва. Тя е ключ за решаване на всички проблеми с децата и има решаващо значение в пътя им напред като личности и християни. Наставленията на тези боговдъхновени мъже са особено актуални сега, когато в епохата на всеобщото отстъпление истинските скрижали на духа са подложени не само на преоценка, но и дори на пълно отрицание. Светът, особено днес, във връхлитащата съвременност, става все по-чужд на духа на благочестие, който е бил стълб и крепило на живота на поколения християни. Затова и изреченото от батюшка Серафим, със символите на непобедимите стихии на огъня и водата, е толкова болезнено актуално и е като светлина за помръкналите души на смутените майки, които трескаво търсят рецепти за душевните и телесните болки на своите деца.
В подобен дух е и наставлението на светецът феномен на 20 в., св. Паисий Светогорец по този наболял проблем: „Молитвата на майката за детето ѝ прогонва всички бесове от тях (бесовете на блуда, на тютюнопушенето, пиянството, всякаква невъздържаност и непослушание и всички други). Тя може да избави детето дори от дъното на ада. Майки, плачете за своите деца, а не ги проклинайте и постепенно Бог ще устрои всичко!“. Категоричността на тона и дълбочината на внушението на това наставление са толкова силни, че то остава като огнен печат върху всички, които търсят най-правилното решение на този трескав екзистенциален проблем.
Векове наред хиляди майки са избавяли своите блудни синове и дъщери след упорит молитвен труд, сълзи и въздишки. Всички те са последвали трънливия път на праведната Моника, която девет години се е молила за обръщането на своя син — блажени Августин. Тя влагала всичко от себе си, ден и нощ и цели часове прекарвала на колене пред иконите в дома си и в храма и така измолила милостта Божия. Преданието ни е завещало, че един път след срещата си със своя изповедник, той дори изрекъл: „Ти толкова много се молиш за него, че той или ще пропадне в ада, или ще стане велик праведник!“. Неговите думи се оказали пророчески за обръщането на Августин от велик грешник в един от най-светлите духове и стълбове на светата Църква. Дай Боже, всички майки да имат частица от нейното велико търпение и постоянство в борбата за спасението на душите на своите деца.
Затова и всички ние, вярващите, които сме под майчиния покров на света Богородица, дължим толкова много на нея. Тя и пак тя е най-яркият и висш пример за служение на чедата си. Тя е нашата „незаспиваща молитвеница“, „застъпница усердная“, отдаваща всичко за нас. Колко съдби и животи се дължат на непрестанното ѝ молитвено служение със сълзи и молби за нас пред Престола на Пречистия ѝ Син — Вседържителя Христос. Безброй са чудесата, измолени от нея в хрониката на човешката памет. Всичко, което тя върши след своето свято Успение, е следобраз на живото ѝ молитвено служение през целия жизнен път на нейния Син, от миговете на зачеването Му от Духа Светаго до Кръста Господен и Неговото свято Възкресение.
Затова няма място за отчаяние и за чувство на безпомощност, водещи до душевни кризи и депресии у майките, а за последване на този светъл пример за тях. В тази тежка ситуация майките действат инстинктивно, поддаващи се на вродения си майчински инстинкт, и започват при наболял проблем, особено в развитието на детето си, да говорят, наставляват, наказват и да сменят различни тактики и методики, лутащи се в своята безпомощност. Но с това те по-скоро постигат обратен ефект и довеждат децата си до състояние на досада и отвращение, провокирайки изцяло негативни реакции в тяхното поведение. Много често се достига не само до влошаване на отношенията, но и до откровени прояви на съпротива, грубост и насилие или до скандали и прекратяване на отношенията на децата със загрижените им родители. В този светъл пример родителите могат да намерят утеха, изход и надежда сред парещата болка на наранените си сърца.
При проблеми с децата си родителите първо трябва да се посъветват с духовник, да попостят, да се изповядат, да се причастят и да се отдадат на горещ молитвен труд у дома и в храма. Най-добре е да прибегнат да четене на молебния канон или акатиста към света Богородица, както и към акатистите за възпитание, обръщане и т.н. Във всеки православен молитвеник има включени молитви за решаване на този проблем, които могат да бъдат вмъкнати в молитвените правила на всяка майка. Няма нищо по-затрогващо от майка, която се моли за детето си пред запаленото кандило или домашния иконостас.
За всичко и при всякаква нужда може да се чете псалтир с изричане на името на детето. И колко добре е всичко това да се синхронизира със записване на името му по манастири и ангажирането на различни духовници, които да го споменават в личните си молитви. И нека всичко това да бъде съчетано с милостиня и прояви на състрадание и великодушие за храмове, каузи и нуждаещи се.
Търпение и пак търпение. Бог е велик във всичко, но най-вече в любовта и състраданието Си към нас, които Го търсим молитвено и на колене! Майките отварят вратите на Божието милосърдие с искрените си сълзи и съкрушеното си сърце! А Ангелите Божии ги милват с крилата си!
Затова винаги и навсякъде, в радост и в болки: „Майки, молете се!“.
