Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Тези, които се опитват да водят истински духовен живот и да тръгнат по пътя на спасението на своята душа, са забелязали, че има един духовен закон, който е неизбежен и относим към всеки вярващ. А той е, че преди и след всяко добро дело следват изкушения. Колкото по-голямо е делото, толкова по-сериозно е изкушението. Изкушенията са като облаците, които са появяват в небето преди и след лъчите на слънцето. Те са неприятни и досадни, толкова различни и неочаквани. Но идват… Те се отнасят за всички духовни дейности, но най-вече възникват, когато някой пристъпва към тайнството на изповедта. Защото то е свързано с най-важното по пътя на спасението — личното помирение с Бога. Покаянието е първата и вечна проповед на посланиците на небето, и особено на Предтечата св. Йоан и на Спасителя Христос. То е най-доброто оръжие за отхвърляне на оковите на света и на навиците на старата грешна природа. Свети Йоан Лествичник го нарича „ново раждане“ и „подновяване на кръщението”. И наистина, сякаш с всяко истинско покаяние ние умираме и се раждаме и вечно възраждаме, за да продължим напред, пак и пак напред и нагоре до последния си дъх.
В особено силна степен това се отнася за личното, съкровено покаяние, което е свързано с изповедта пред духовник. В един момент православният вярващ, който се въцърковява постепенно и на етапи, по внушение „свише“ се насочва към определен духовник, когото избира за свой наставник в дългото и опасно пътуване към царството Божие. И от първия миг на това решение на волята той бива връхлетян от силни изкушения.
Някои наричат това „завист на дявола“, но всъщност това е по воля или допущение от Бога. Защото Всемогъщият наш Отец държи и управлява цялата вселена и всяка душа и най-вече тези, които са повярвали в Него и искат да живеят според Неговите пресвяти заповеди. Той в Своето велико познание за всичко и за всеки най-добре знае какво и кога да допусне в подвизаването на всеки Свой последовател. И понеже покаянието е ключът за заключените врати и най-важната стъпка по дългия път, изкушенията са толкова сериозни.
Един от боговидците на 20 в. св. Паисий Светогорец обичал да казва на идващите при него поклонници, че нищо не прекратява така правата на дявола върху душата, както покаянието и изповедта. И повтарял, че няма по-добро лекарство за всичко в духовния живот от чистосърдечното разкаяние, от съкрушаващото покаяние и искрената изповед пред духовника.
Връхлитащите изпитания могат да бъдат от всякакъв характер и дори и от места и от хора, които вярващият никога не е могъл да предвиди и очаква. На практика — отвсякъде и от всекиго. Затова той трябва да бъде подготвен. Има поговорка „Предупреденият е въоръжен“. Горкият съвременен православен християнин бива внезапно атакуван от всички страни — от домашните си, от началници и колеги с внезапно обаждане, от връхлетяла го болест или някакъв нелеп битов инцидент, който се опитва да го отклони от набелязания план да се срещне с изповедника си на конкретното място и в конкретното време. Това е една пъстра палитра от неприятности, които се завихрят около него. Решилият се на тази стъпка е като подвижна мишена, върху която се нанасят удари от невидими и видими врагове, а всъщност от бесовете, които действат с мисловни внушения на хората.
Но какво реално може да направи той? Как може да се защити? Първо, да поиска благословението от избрания духовник и да го помоли да се моли всичко да мине леко и безбедно. А после той лично да се моли предварително, за да се отвори пътят му към това тайнство. След кратка беседа или личен разговор духовникът определя как да мине подготовката и обикновено определя няколко дни пост и от какъв характер да бъде той за прихождащия. Посочва му към какво да се насочи, къде да наблегне и върху какво да сложи някои свои лични акценти. Въпрос на лична преценка и отношение между двамата.
Винаги е добре да се чете Псалтир (особено псалмите 50-и, 90-и и 26-и) и кратките молитвени обръщения към любимия или именния светец. В тази посока могат да се включат обръщения (молебен канон и различни акатисти) към Пресвета Богородица, която е майка на всички вярващи и застъпница на клира, и обръщения към св. Йоан Предтеча, който е проповедник и вестител на всеобщото и лично покаяние. Но всички тези молитвени прошения от различен характер не трябва да отменят различните правила преди изповед в молитвениците за миряни, които са написани през опита на богослови и духовници и са останали в преданието на конкретната поместна Църква. Както и правилата за самоизпитване и всички онези изисквания за вглеждане в себе си преди пристъпване към извършването на светото Тайнство пред духовника. Въпрос на лична преценка и разговор с конкретния изповедник е как и кога да се случи това, но е добре греховете да бъдат написани на листче и въведени в някакъв ред и схема, за да бъде по-лесно и онагледяващо за изповядващия се. Изкушенията се засилват и от факта, че изповядващият се обикновено се намира в условия на пост (говеене) преди провеждането на светото Тайнство, а винаги по време на пост изпитанията, допуснати от Бога, са по-силни и наситени. Затова и предварителното записване може само да облекчи този, който се изповядва. По този начин забравянето, плод на личната немощ или на мисловните атаки на лукавия, може да бъде възпряно или избегнато. Така по-спокойно и леко изповядващият се може да се концентрира и да навлезе в това особено мистично самонаблюдение и анализиране на личните си грехове.
И най-важното — за нищо на света да не се отказва от взетото решение. Колкото и коварни атаки и нападения да понесе, да не отстъпи, да не се пречупи и да не отложи за друг път изпълнението на решението си. Задължително да се моли и със свои думи Христос да му даде духовно мъжество и твърдост за отстояване на тази позиция. В такъв момент бесовете по Божие допущение могат да направят какво ли не — да го объркат, разколебаят и склонят да отложи решението си с хиляди уговорки.
И най-вече да се въоръжи с търпение за своето участие в извършването на светото Тайнство, защото ще бъде подложен на особено голямо мисловно и нервно напрежение. Именно тази набелязана изповед може да бъде последната в живота му, а и въобще в хода на целия му живот, и си струва заради нея да мобилизира целия си ресурс от усилия.
Съвременният православен е в особено състояние, много по-тежко от това на хората от предходните времена, защото стихиите на хаоса, внушенията и манипулациите и нестихващата борба за душата и ума му са особено силни. Затова и съвременните свети отци и подвижници масово препоръчват честа изповед, по-често посещаване на храма и прибягване до живителните свети Тайнства на Майката Църква.
Това е най-добрата рецепта за душите и телата на съвременните православни християни.Тя е неизбежна в „невидимата бран“, защото засяга най-важното в борбата за изцелението и спасението на душата, а изреченото от св. пророк Давид е пречистена истина, относима към всеки подвизаващ се: „Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено, Ти, Боже, не ще презреш“ (Пс. 50).
