Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
В църковната действителност има понятия, които са се появили назад във времето и носят особено съдържание и собствен смисъл. Те са се наложили с годините и са проникнали дълбоко в съзнанието не само на православните вярващи, но и на невярващите и имат такова отражение в битието им, че няма как така лесно да бъдат подминати.
Едно от тях носи странното и негативно име „уроки“. То пръска мрaчна сянка и кара всички да настръхнат и да бъдат особено внимателни. В „Требника” на БПЦ от 2002 г. за него четем: „Под „уроки“ се разбира общо неразположение, нервна криза или невротичност, причинени от външно въздействие на завистливи, злостни, злонамерени люде, чрез лош и завистлив поглед или злокобна мисъл. Несъмнено е, че човеците взаимно си влият или в добро или в лошо отношение. Люде с благ и доброжелателен поглед, напр. действуват върху другите успокояващо и обратно — люде със завистлива и злобна душа извикват антипатия, смущават душата, всяват страх и ужас, причиняват силни и дълбоки сътресения в нашата душевна и телесна природа“ (стр. 446). Това тълкувание не само е благословено от Светия Синод, но е и достатъчно ясно и подробно, за да бъде осъзнато от всички, които са се сблъсквали с това, за съжаление, твърде често срещано явление. Съвсем естествено е, че то е присъщо не само на нашата българска реалност, но и на всички други православни народи. Например рускоговорящите го наричат „порча“. Това явление включва в себе си едно по-широко негативно въздействие или интервенция върху личното съзнание на някого.
Това предполага две страни — агресивна и пострадала. Първата носи негативен заряд, а втората е в ролята на добронамерената и с нищо незаслужила своето положение жертва. Но „уроки“ трябва да бъде разграничено от понятието „магия“ (във всичките и разновидности), която е специфичен феномен. Тя е по-скоро система или методика от заричания, които са извършени или се извършват от различни хора (врачки, гледачки, магьосници) и носят след себе си цяла практика и дълбоко изразена лична насоченост. А „уроки“ е по-скоро израз на лична нагласа с негативен характер към конкретен човек.
Винаги е имало такива хора. Проблемът с урочасването е твърде стар и познат навсякъде и във всички епохи. И особено на Балканите, където завистта и злобата са социални феномени. Уви, те са се превърнали в особеност на народопсихологията и са придобили поразяваща сила, която твори и твори. Затова нейното травмиращо въздействие се усеща както у дома, така и по улиците, в общуването в различно обкръжение и между хора от различни социални групи. Светата Църква не борави с понятието „енергиен вампиризъм“, което е прието в езотериката и нездравата мистика, но подобни въздействия са известни в тяхното многообразие в традицията на светото Православие и отразени по изчистен и спасителен начин в творенията на светите отци и в богословската литература от съвременността (например в творенията на отец А. Берестов, старците Паисий, Порфирий и Тадей).
В практиката разултатът е тежък и последиците твърде дълбоки и поразяващи. Факт е, че има хора с особено силно негативно излъчване и че те носят тревожност, страх и паника там, където живеят или работят. Около тях винаги е тежко, трудно и всеки търси начин да се отбранява и да изгражда своята лична защита. Търсейки трескаво и неопитно средство за защита на личната си сигурност, хората могат да прибегнат към общоприложим и за съжаление, най-често възприет начин. А именно в желанието си да решат проблема си да се обърнат към врачки, гледачки, знахари, баячки или да направят бърза консултация в интернет пространството, където обитават всякакви „бързодействащи“ рецепти от всевъзможни култури и характер. В употреба влизат различни талисмани, тотеми, медальони, камъни, муски и амулети, както и заричания и наричания, чути, недочути и отнякъде появили се в практиката на поколенията.
Най-добрата и единствено пълноценна защита е само и единствено в Майката Църква. Тя е вечната Витезда и всеобща лечебница, която лекува „всяка болест и немощ“. От най-малката до най-голямата, от почти безобидната до силно въздействащата. Възкръсналият от мъртвите Христос, Син Божи и Спасител, тържествува във всичко и над всички, като побеждава всички сили на врага на нашето спасение — сатаната. Неговата Църква е непобедима и несъкрушима. Тя е Тялото Христово, богочовешки организъм, и е уникална като конструкция и мисия в света. Има две хиляди годишен опит и рецепти както проверени в суровата реалност в съдбите на хората, така и вдъхнати от Духа Светаго.
Шествайки в историята две хиляди години, тя ни води не само към спасение, но и към изцеление. Във всичко свое, в учение и практика, и особено в светите тайнства тя блика Божията благодат. Тя е като жива вода, която съживява тази пропита и изсъхнала земя и всичко което е върху нея. Тя лекува, изцерява, утешава, твори и възражда всички и всичко. Всички други методи и прийоми, свое разбиране или вълшебства, са не само непълноценни, но могат да имат и крайно тежки психически и физически последици. Множество са случаите на пострадалите от съзнателно или несъзнателно саморазрушение. Светото Православие носи най-добрата и пълноценно действаща терапия за физически, психически и ментални поражения върху личността. Това е плод на нейното пречистено познание, вдъхнато „свише“ от Духа Светаго.
Но как най-добре да се предпазим от „уроки”? Когато усетим тези симптоми на тревожност и неразположение, които отдаваме на чужда негативна намеса, най-добре е да отидем в храма и да говорим със свещеник. След това подробно да изложим пред него под формата на свободен разказ всичко, което ни смущава, и да изпълним това, към което той ни насочи. Слава на Бога, в требниците на БПЦ има подробно изложена молитва против уроки, която се чете само и единствено от свещеник. Тя е лично насочена към пострадалия и звучи по този начин: „Господи Боже наш, Вседържителю и Всесилне, Лекарю на душите и телата и Твърдиньо на всички, които на Тебе се надяват! На Тебе се молим и от Тебе просим: премахни от Твоя раб (или: Твоята рабиня) (името) всяко дяволско влияние, всяко сатанинско помрачение и нападение, всяка лукава хитрост и вреда. Обезвреди всяко зловредно влияние на завистливи и злобни човеци, причинено от лош поглед или злокобна мисъл и пожелание. Сам Ти, човеколюбиви Владико, простри властната Си десница и опълчи високата Си мишца срещу всяко коварство и посети това Твое създание с Твоето милосърдие, като му изпратиш мирен, силен и верен ангел пазител на душата и тялото, за да го (или: я) предпазва занапред от всяка злокобна вреда и уроки, та запазван (или: запазвана) от Тебе да бъде този Твой раб (или: тая Твоя рабиня) здрав и невредим (или: здрава и невредима) срещу всяко коварно нападение на сатаната и с благодарност да казва: „Господ ми е помощник и няма да се уплаша! Какво ще ми стори човек?“… и още: „Няма да се уплаша от злото, защото Ти (Господи) си с мене!” О, Господи Боже наш, съжали Твоето създание и избави Твоя раб (или: Твоята рабиня) (името) от всяко зло, всяка вреда, изпитание, огън и от всичко, що причинява уроки — по молитвите на преблагословената и славна Владичица наша Богородица и всякога Дева Мария, по застъпничеството на светловидните ангели и по молитвите на всички светии. Амин!“ (стр. 446).
Единствено духовникът може да прецени дали в конкретната ситуация да бъде прочетена само тази молитва или тя да бъде последвана от други молитви против негативни въздействия. В своята власт на пастир да „свързва и развързва на земята и небето“ и да наставлява от името на Спасителя Христос той ще прецени всичко. Изобщо и във всички случаи свързани с негативни въздействия — от уроки до магии и проклятия — трябва да се избягват първоначалните действия, дори и да имат изцяло чисти намерения, без лична консултация с духовно лице. Възможно е конкретният пострадал сам да се е поставил под негативно настроение и нагласа и един вид самопроклятие, вследствие от дълбоко преживяване на травма от миналото, проявена носталгия, меланхолия или просто своя негативна нагласа, без особено външно въздействие. Понякога това се дължи на неговата свръхсетивност, прекалена чувствителност и трудна пригодност към света и неговите връхлитащи стихии. Това е твърде често срещан случай в практиката и всички ние сами си причиняваме тези негативни проблеми и поставяме себе си в тежка ситуация. Всеки има особена индивидуалност и тя се отразява и на неговия душевен и психически свят, както и на околните. Така ние често сме склонни да избягваме своята вина, а да търсим проблема в другите. Така се самозаблуждаваме и губим време в неговото решаване и като мисъл, и като реакция.
Когато действаме изцяло сами, рисковете са огромни и пораженията могат да бъдат сериозни и да се превърнат в лична драма, в трагедия и падение. Духовникът решава какво да каже и занапред за конкретната личност. А ние, дори и да сме решили да не го послушаме и не потърсим контакт с него, в никакъв случай не трябва да прибягваме към всевъзможни други рецепти и лечители или източници на информация от широкото медийно пространство.
Гласът на Майката Църква е най-правилният във всяко отношение. Това е отразено особено ясно в Новия Завет, където изрично е казано: „И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас“ (Иак. 4: 7). А иначе за нас в тези ситуации, така необичайни за реагиране, ако не го сторим и не осъществим никакви контакти, е най-добре да отидем в храма и да си купим молитвеник, да започнем да се молим и да го правим редовно, като си изградим собствен духовен ритъм. В молитвеника има молитви, които са подобни на тази, като една от тях е против избягване от гибелното действие на лукавия.
В никакъв случай да не прибягваме към индивидуално четене на известните заклинателни молитви (Киприянови и Василиеви), които могат да бъдат прочетени само от духовник и по особен ред — в пост и молитва и за него, и за нас. Прибягването до тях може да има обратен ефект и след първоначалното облекчение, проблемът да се отрази по още по-тежък и травмиращ начин и пораженията да станат особено сериозни. Нека потърсим застъпничеството на светците, дори и със свои думи да се обърнем към всемогъщия Бог и Неговата свята майка и всички угодници и да потърсим тяхната закрила. Те са толкова близо до нас, искат да ни помагат и се намесят живо и реално в битието ни. Това е техният копнеж в грижата им от небесната Църква към нас, страдащите и потопените в стихиите на света!
При всички ситуации най-добре е ние да започнем да посещаваме светите богослужения и особено светата Божествена литургия в неделя, защото това носи особена защита, благословение и дава благодатни сили за търсещия и работещия в хода на предстоящата седмица.
Добре е да се запише света четиридесетница за здраве и да се четв името ни в различните акатисти, канони и последования в храма. Може да се запише водосвет и да се вземе от храма светена вода, която обаче да използваме не нехайно и лекомислено, а с голямо внимание и благоговение.
Но при всички ситуации на смущение и тревога най-доброто и сигурно лекарство е да попостим и да се изповядваме с чистосърдечно покаяние, а после да се причастим със светите Христови тайни — Тялото и Кръвта на нашия Спасител!
Така не само молитвено ще се обърнем към Него, но и ще Го въведем в нашия реален живот и в проблемите на битието ни. Нека да Го поканим в нашия малък свят и подготвени да Го приемем в тялото си. Така ще станем част от живото и туптящо Тяло Христово в най-истинския смисъл на думата, пребъдвайки в Него и Той в нас, в нашите грешни тела, ум и душа.
Той ще изгори всичките ни прегрешения и ще ни даде най-добрата защита против невидими и видими врагове, бесове и негативни хора, които ни дразнят и нараняват. Затова нека не оставяме нещата просто така, а бързо да протегнем ръце към дрехата на Христос, като помним, че последната дума има не смъртта, а възкресението, не дявола, а Той като Бог и Вседържител. Нека бързо отнесем този така неприятен проблем към Спасителя Христос, Който е разгромил дявола и е възкръснал от мъртвите, но също така да търсим и молитвите на света Дева Мария и на всички светии!
