Автор: Йеромонах Инокентий
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Особено място в богослужебната практика на Православната църква заема поменаването на покойниците. Това намира израз както в прошенията, които се възгласят ежедневно по време на богослуженията в храмовете и манастирите, така и в специалните молитви за онези, които вече са отишли при Господ. Има също и няколко съботни дни в годината, когато Църквата се моли усърдно за починалите.
Целият литургичен живот на Църквата е пропит от паметта за смъртния час. По време на богослужението ние чуваме думите: „Християнски безболестен, непосрамен, мирен свършек на нашия живот и добър отговор пред страшния Христов съд от Господа да просим“, „Да завършим останалото време от нашия живот в мир и покаяние, от Господа да просим“.
Църквата винаги е подчертавала важността на общоцърковната молитва за починалите, защото да промени задгробната участ на човека може единствено усърдната молитва на Църквата за починалия, единствено горещата молитва на неговите все още живите близки и сродници. Св. Йоан Златоуст казва следното: „Неслучайно е било установено от апостолите да се извършва поменаване на починалите пред Страшните Тайни: апостолите са знаели, че това ще принесе голяма полза на починалите, че това е голямо благодеяние“.
А блаженият Августин сякаш допълва думите на вселенския учител и светител: „Не бива да се съмняваме, че молитвите на светата Църква, Спасителната Жертва и милостините, принасяни за душите на починалите, спомагат за това Господ да прояви към тях по-голяма милост отколкото заслужават според греховете си. Защото цялата Църква се придържа към установеното от отците да се моли за починалите в общение с Тялото и Кръвта Христови, когато те се поменават в определеното време при самото принасяне на Жертвата, показвайки, че Жертвата се принася и за тях“.
Още от първите векове на християнството заупокойните молитви са се възприемали като норма в живота на Църквата и всеки неин член се е молил не само за живите, но и за онези, които вече са отишли при Господ. За съжаление, в наши дни има немалко нови религиозни течения, чиито членове, наричайки се християни, отхвърлят този благочестив обичай на древната Църква, съхранен до наши дни в Православието. Те съзнателно отричат молитвата за починалите и обвиняват православните, че дават приношения в памет на починалите. Позовавайки се обаче на вече споменатия от нас св. Йоан Златоуст, който увещава, че „не е безполезно да извършваме приношение за починалите, нито моленията са безполезни, нито милостините: всичко това е установил Светият Дух, желаейки да получим полза един чрез друг”, всеки от нас трябва да осъзнае колко важни са за отишлите си от този свят молитвата и милостинята за упокоение на душата.
И за всеки от нас в дните на поста е изключително важно не само да принесе достоен плод на покаяние, не само да се опита да изкорени от себе си страстите и пороците, не само да се помири с онези, с които по една или друга причина е влошил отношенията си, но и усърдно да се помоли за хората, които особено се нуждаят от тези молитви.
Непрестанно да молим Господ да приеме молитвите ни, да упокои починалите ни сродници и всички от века починали православни християни и всяка година да удостоява всички нас, след като завърши времето на Великия пост, с неизказаната радост на светлото Христово Възкресение.
