Автор: прот. Александър Шаргунов
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Преполовение на Петдесетница — празникът, който се намира по средата на дните между Пасха и Слизането на Светия Дух. Господ идва открито на празника и ни дарува живот, и то в изобилие. В песнопенията на Преполовение чуваме думите на Спасителя, отправени към иудеите: „Аз заради вас вдигнах разслабения, на слепия дарувах зрение, на хромия изцеление, с пет хляба и пет риби наситих пет хиляди души. За кое от тези дела, иудеи, искате да ме убиете?“.
Всички присъстват на празника и всички искат да се приобщят към него, да получат от Господа, от изобилния Живот, поне малко земна радост, дори и само изцеление — нещо, което би им дало възможност да живеят, без да имат грижи. Но ние трябва да се вслушаме в думите на Господа, отправени към нас: „Душата Ми мрази вашите празници“. А това се случва, когато забравим пътя, който сме извървели по време на Поста, покаянието, което сме имали, за да стигнем до Пасха. Когато забравим, че Бог ни е дарувал Христовото Възкресение, за да ни приобщи към още по-пълен живот — към тайната на Пресветата Троица, която е наше достояние. Както казва свети Йоан Дамаскин: „Ако Христос е Месия, ако Той наистина е Син Божий, ако Той е едно от Лицата на Пресветата Троица, тогава всичко, което е Негово, е и наше“. Ако е истина, че Той е Бог, тогава е истина и това, че всичко, което ни е обещал, ни принадлежи. Тези дарове обаче се дават, когато сме Христови във всичко — когато сме Му верни, когато помним, че само чрез Неговия Кръст можем да придобием този нов живот. И всеки наш грях и разслабеност, които се превръщат в неспособност да се завърнем при нашия Спасител, които ни карат да забравим всичко, направено за нас от Христос, в крайна сметка се превръщат в онова, срещу което е насочено днешното слово на Христос: „Заради коя от милостите, които ви дарувах, искате да Ме убиете?“.
Всеки грях е отхвърляне на Кръста, предателство спрямо Христос и Негово убийство. Нека днес размишляваме над това и се помолим да съхраним верността си към Господа, да съхраним правдата на царството Божие в отношенията си един към друг, да се научим на безкомпромисност към себе си, към всеки грях, който ни изкушава.
На Преполовение чуваме думите, че врагът иска да напои жадуващата за правда и истина човешка душа, която с нищо не може да утоли своята жажда, със солена вода — с такава горчилка, от която жаждата става още по-огнена и по-неутолима. Светът се е запътил натам всички да пият от тази вода и тяхната жажда да се превърне във вечно, с нищо неутолимо мъчение. Идва време, когато само Божията благодат, само онази вода, с която Господ иска да напои жадуващите за истина, може да ни спаси от погибелта, от всички отровени от смъртта и греха води.
Никой от човеците, дори и онези, които са в Църквата, не могат да се спасят от тази отровност, от смъртта, която тържествува, от греха, който все повече се утвърждава като лъжлива норма на човешкия живот, ако не им бъде дадено да вкусят истинската благодат и ако не осъзнаят, че единствената заповед, която ни е дадена, е тази за любовта към Бога и ближния.
Живеем в особени времена. Опасността от погибел, отровността на водите се е разпространила дотолкова, че е нужна голяма вярност към Господа, ответна любов за всички Негови дарове, която единствена може да ни направи причастници на този изобилен благодатен живот.
Нека черпим от благодатните води на Пасха и на приближаващата Петдесетница. Нека те ни бъдат не само за здраве и изцеление, но и да ни напомнят за онези думи, с които Господ се обръща днес към иудеите и към всички иудействащи в Църквата. И към нас — които сме християни, но се оказваме неспособни да съхраним това свое велико достойнство, дарувано ни от Неговата благодат.
