Автор: прот. Андрей Чиженко
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Искам да кажа няколко думи за великия празник Покров на Пресвета Богородица. В много отношения това е празник на майката. И главната му същност се състои в това, че жителите на Константинопол се обърнали към Дева Мария като деца към своята майка. И Пречистата като майка побързала да се отзове, за да помогне на своите възлюбени чеда.
Нека обаче обърнем внимание на следните детайли. Според агиографския паметник на византийската духовна литература „Житие и деяния на светия наш отец Андрей, юродив заради Христа“, чийто автор е някой си свещеник Никифор от константинополския храм „Света София“, познаващ лично светеца, той е живял (както се описва в това произведение) „по време на царуването на христолюбивия Лъв Велики“. А свети Лъв Велики Макела е живял през V век, макар че мнозина изследователи споделят мнението, застъпено в авторитетни православни източници, според което свети Андрей Юродиви е живял почти петстотин години по-късно — през X век. Но това не променя същността на нещата. В гореспоменатото житие се казва, че в нравите и бита на столицата на Византийската империя виреели множество грехове — от блудство до содомия, от чревоугодие и пиянство до своенравие и разврат, от алчност и властолюбие до врачуване, суеверие и магьосничество. И разбира се, жителите на Константинопол били наказани за своите грехове с нашествие на варварски племена, от които ги избавила в резултат на всенародната пламенна молитва Пресвета Богородица със своя покров. Това бил момент на очистване, момент на всенародно покаяние, когато многолюдният град се надигнал от блатото на греха и се обърнал към своя Бог. И Всевишният, като любящ Отец, помилвал Своите неразумни чеда.
Забележително е, че покрова на Пресвета Богородица не видял никой, освен един праведник, който по онова време бил най-чистият и свят жител на Константинопол (действително „блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“) — свети Андрей, юродив заради Христа. И той веднага посочил видението на своя ученик Епифаний, който също видял Пречистата и се разтреперил. Така това чудо станало известно сред народа.
Затова на празника Покров на Пресвета Богородица е нужно и ние с Божията помощ да се замислим за качеството на своя живот, за освобождаването му от греха, от страстите на този свят. Защото смирението, покаянието (лично и всенародно), очистването на сърцето от греха водят към спасение както всеки отделен човек, така и целия народ. Господ се явява на такива хора, те стават, според евангелското блаженство, боговидци и Пресвета Богородица разпростира над тях своя свят покров.
Радвай се, Радосте наша, покрий ни от всяко зло със своя честен омофор!
Свети блажени отче Андрее, моли Бога за нас!
