Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
В църковната действителност има въпроси, които вълнуват не само пастирите, но и всички, и техният отговор е ключ и отправна точка в процеса на въцърковяване. Тези въпроси се появяват в суровата практика и изискват осветляване не само от православната традиция и теория, но и от опита на духовниците. Един от тези въпроси е наистина заинтригуващ: „Защо става така, че на някои от посетителите им прилошава, видимо излизат от естественото си състояние и поведение и не могат да останат повече в храма?“. Броят на тези хора никак не е малък и се увеличава, особено сега в този почти изцяло демонизиран свят.
Храмовете са особени места и сгради, предназначени за обществено богослужение, молитви и обреди. Православните храмове са благословени и осветени по специален ред от съответния архиерей (владика) и духовници при всички правила на типика и православната традиция. В тях се води усилен духовен живот, отслужва се света Литургия, извършват се светите Тайнства, четат се молитви, акатисти и всички елементи от денонощния кръг. В най-мистичния смисъл в тях не само присъства Светият Дух, но и цялото Тяло Христово — небесната и част от земната църква.
Има предание, според което до престола на всеки храм стои ангел пазител, изпратен от Христос, който бди и се моли непрестанно на Бога за духовниците и миряните в храма. Храмът е „намолено” място, небе на земята, преддверие на рая и като особено пространство е вечна Витезда, всеобща лечебница, която изцелява всяка немощ и болест сред народа.
Много често в храма идват посетители, които са под различни негативни от гледна точка на здравата мистика въздействия. Тези хора съзнателно и в повечето случаи несъзнателно са се подложили на тях в своите лични търсения и лутания в стихиите на живота. Те са жертва на практически магии, подложени са на лични и родови проклятия или са под силното въздействие на езотерични култове и движения. По този начин са пострадали реално от попълзновенията на поднебесните духове на злобата. Това са духовно осакатени и заразени от дявола души. Горките… За тях йеромонах Анатолий Берестов в своята книга „666 — числото на звяра“ казва: „Заблудените не знаят, че са заблуждавани“. Те са станали плячка на опустошителните действия на врага на човешкото спасение. Когато застанат под купола на Божия дом и особено по време на богослужението, те изпадат в особено състояние. Веднага усещат силно противопоставяне и явно притеснение. Това ги води до особени рефлекси — спиране на дъха, залитания (проблеми с вестибуларната система), зачервявания или припадъци. Понякога се стига до внезапни избухвания с ярост, гняв и обиди.
Те често споделят, че „нещо почва да ги гори отвътре“ и за да преустановят това, трябва да излязат навън. Истина е, че това са скрити демони, които са в тях и се бунтуват. Демоните много силно усещат силата на всепроникващата и невидима Божия благодат и не могат да издържат нейния огън, топлина и светлина. За тях тя е ужас и смърт и пребиваването в храма на човека, в който се намират, е пагубно за тях. Те го разтърсват, той губи вътрешния си мир и баланс и те не му позволяват да остане там. Буквално го „извеждат“ от това свято място, за да бъде светинята далеч от тях. Неслучайно е казано: „Бяга като дявол от тамян“.
В скромната си практика на свещеник си спомням един случай. Един летен ден в храма влезе моя позната астроложка, която правеше хороскопи в града. Това стана по време на светата Литургия. Тя постоя съвсем малко и изненадващо излезе, като после ми се обади и ми каза, че нещо я „стягало“ и за да се освободи, излязла навън.
Неотдавна при мен дойде един познат, който беше намерил в къщата си приложна магия, но се върна обратно, защото му прилоша и залиташе.
Подобна категория хора е нужно да бъдат въвеждани в храма постепенно и внимателно. Най-добре е свещеник да поговори с тях, да фиксира проблема и да види пораженията. След това да си изгради лична терапия: да прочете молитви и да успокои хората в беседа, за да се изповядат и причастят, и едва тогава да прочете определени заклинателни молитви (Киприянови или Василиеви) против демонични въздействия. Това са увредени хора и трябва постепенно да се доближат до изгарящия огън на пречистата Божия благодат. Болни души, които ако са решили да дойдат пак и да се въцърковят, трябва да бъдат подложени на специално лечение в лечебницата на вселекуващата Майка Църква. Светата Църква е единствената във вселената, която може да се изправи срещу силите на тъмнината, водени и вдъхновявани от сатаната.
Спасителят Христос, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и възкръсна от мъртвите, чрез Своето боговдъхновено учение може да води тази нестихваща борба на два фронта — видим и невидим. Единствено Църквата е вечният „стълб и крепило на истината“ и никой друг. Всяко друго учение, култ и доктрина не само нямат тази пълнота на изцеление и благодат, но и са изпълнени със заблуда и измама. Колкото по-рано един търсещ дух разбере това, толкова по-добре за него. Това е прозрение само за укрепналите, просветените и посетените. Истинско откровение, което пръска светлина по пътя към спасението. Тези, които искат, но не могат да влязат в Божия дом, е добре да го проумеят и да имат волята да се пречистят и да прогонят демоните от своите неспокойни души.
