Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Духът на настоящото време е в най-истинския смисъл проповед на греха. Колко често той е в центъра на общественото внимание и се е превърнал в практика, която премълчаваме и отбягваме да анализираме. Просто го приемаме като факт и плод на съвременността и все повече хора постепенно свикват с него. Затова и е толкова прав йеромонах Серафим Роуз, който казва, че в нашия свят всичко, което е било нормално, е станало ненормално, а всичко, което е ненормално, е прието за нормално. Тази мисъл е като диагноза за състоянието на съвременното общество и искаме или не, ако сме обективни и честни пред себе си, трябва да я приемем.
Един социален проблем се е превърнал в зараза за духа на хората днес. Той се е промъкнал тихо и почти незабележимо, но е поразил съзнанието на онези, до които се е докоснал. Това е порнозависимостта. Уви, тя се отнася не само за широките социални слоеве невярващи наши съвременници, но и за нас, вярващите от всички деноминации. За онези, които не са докоснати от „небесния огън“ и не са приели словото на Спасителя като лично послание, това е в някаква степен разбираемо, но за нас, които сме призвани и призовани, това е особено неприятно.
Понятието „porneia” е гръцко и се превежда като отдаване на всякакъв вид незаконна похот, включително и на хомосексуализъм. Използването му в Новия Завет, в Евангелията и посланията е винаги във връзка със сексуални грехове. Сега с термина „порнография” се определя изобразяването, чрез една или друга технология, на обекти от сексуално естество с цел сексуална възбуда.
В някои държави тази практика е ненаказуема и легализирана, а в други — като нашата — е криминализирана, като в Наказателния кодекс изрично е записано, че се забранява създаването и разпространяването на порнографски материали, включително по интернет.
В исторически план подобно изобразяване е присъщо на множество цивилизации и култури, но в съвременния свят се е превърнало в истинска епидемия. За нас, християните, това е бич, проповед на греха, която е вдъхновена от дявола. Спасителят е изрекъл: „Всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си” (Мат. 5:28). А св. апостол Павел многократно говори за блудството и прелюбодеянието и изрича: „И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение” (Кол. 3:5).
За нас, православите вярващи, всичко това е свързано с блудния бяс. Светите отци още от древността го определят като поразяващ човешкото естество и Божия план за човека и за тях той е най-упоритият от всички бесове, изискващ особено духовно напрежение от подвизаващия се, за да се опази от него. Пораженията му могат да бъдат изключително тежки и разрушаващи единството на личността. Единствено молитвата, силното желание и Божията благодат могат да ни избавят от него. Правилата на Православната църква от всички времена са пълни със забрани и предупреждания за духовниците и миряните, които се поддават на неговото въздействие. Затова и православното отношение към порнографията не може да бъде друго, освен негативно. Светото Православие категорично изобличава този грях и особен вид пристрастеност и проповядва упорита борба с него.
Към настоящия момент в нашата глобална цивилизация порнографията се е превърнала в дълбок социален проблем. Тя е широко разпространена и съприкосновението с нея е изключително лесно и достъпно. Порнографията е като зараза, която е проникнала в рекламите, модата, филмите, музиката, телевизията, видеоигрите, мобилните устройства и уебсайтовете и дори в услугите за споделяне на снимки. Кратка справка за това сочи, че всяка секунда почти 30 000 души посещават порносайтовете, а световната порноиндустрия печели около 100 милиарда долара годишно. Почти всички изследвания на влиянието на порнографията върху личността признават, че тя довежда до промени в мозъка и оттам в навиците и поразява цялостното поведение на този, който е в съприкосновение с нея. Има негативно отражение върху паметта, общуването и отношението на човека с околните. Тези, които редовно гледат порнография, са подчертано напрегнати, необщителни, затворени, невротични и завистливи. Имат особен трескав поглед и излъчват несигурност и безпокойство. Те са силно внушаеми и лесно нараними. Очите им са замъглени, а погледът им е отнесен. Външно силно приличат на наркозависимите. Всички без изключение прикриват навика си и са особено потайни и самозатворени. Липсва им излъчването на цялостно завършената личност. При тях сякаш е изместен центърът, фокусът на погледа и на поведението с околните. Приличат на пукнати съдове и сякаш някаква сянка покрива лицето им.
За нас, вярващите православни, няма никакво съмнение кой стои зад всичко това. Цялата порноиндустрия се вдъхновява от врага на нашето спасение — дявола. От „создание мира” той има една-единствена цел — да отклони душите ни от пътя на спасението. Затова по всякакъв начин се старае да ни внушава мисли и страхове и да наруши нашия душевен мир. Като истински виртуоз се докосва до най-тънките и деликатни струни на нашите търсещи души и се старае да ни въведе в мрачните коридори на суетата и греха.
В конкретния случай с порнографията това става чрез маската на свободната любов и чрез премахването на всякакви табута, които съхраняват единството на личността. Въвеждането и масовото разпространение на тази забрана е израз на духа на „Ерата на Водолея” и се е превърнала в проповед на разкрепостеността и необременеността с правила. Нещо повече — дори се въвежда идеята, че така се освежава връзката между партньорите и чрез нея те биха видели себе си в друга светлина и посока. Сама по себе си тази идея е дълбоко погрешна и душепогубителна. Тя е проправяне на пътя за нахлуване на демоните и за разгул на най-низките страсти. Истинско безсрамие и позор. Придава ѝ се статут на чаровна безобидност и сладникава светлина. Истината е, че сатаната като преобразен ангел на светлината не признава никакви прегради за постигане на целите си.
Изискванията на светото Православие за целомъдрие и въздържание преди брака са наистина висока летва за съвременния човек особено ако е млад и живее сам. Защото сатаната обича самотните души. Тогава, когато целият свят се е превърнал в една обща вакханалия и свободната любов се пропагандира навсякъде, тези изисквания за телесна чистота звучат за невярващите като остатък от мрачното Средновековие. Искреният и верен православен човек е в почти пълна изолация в това отношение и изглежда като остров в морето от порок и разруха. Допълнително се добавят и подигравките на околните и ако е млад, те са особено силни и неприятни. Погледнато отстрани, той изглежда като странник и чудак, който се е поставил някъде отвъд радостите на света и се е оформил като социален аутсайдер. Затова и борбата за опазване от попълзновенията на тази зависимост е толкова трудна и болезнена. Изискват се много молитви и дисциплина на ума и сетивата.
В практиката си на духовник съм имал много срещи с хора от различни социални групи и възрасти. Всички те в цялото им многообразие от характери споделят едно и също, а именно, че след първоначалното удовлетворение до около 15-20 минути усещат униние, отчаяние и омерзение към себе си и към проявената от тях слабост. Те определят едни и същи симптоми: отпадналост, умора, треперене на крайниците, поражение на паметта и загуба на концентрация.
Много често сладострастните сеанси завършват с мастурбация и това прави греха двоен. Изцяло в изреченото от светите отци, че умишленото извършване на един грях довежда от поне още един и отваря вратата за проникване на демоните. Личността е поразена и заразата обзема постепенно всички сетива. Врагът постига целта си — нарушил е вътрешния мир и е проникнал в същността на човека, за да разяде и унищожи нейното единство. Храмът на душата е разрушен, а порокът и разрухата обхващат съзнанието на поразения.
Всички тези хора казват, че се чувстват ограбени и че са изпаднали в „дупка”. Борбата с тази зависимост е сравнително лесна само в началото. Впоследствие става все по-тежка и неблагодарна. Душата има памет и за съжаление, твърде бързо се връща към отстъплението чрез мисълта и скритите демони. Затова трябва да се вземат своевременни мерки и пострадалият бързо да се обърне към духовник.
Първо, опасността не трябва да се подценява, а още от началото да се търси духовно лечение. Да се ограничи достъпа по всякакъв начин до източника на съблазънта с личното решение да не се установява повече такава връзка. Второ, да се проведе беседа с духовник и да се послушат неговите съвети със смирение и разбиране. Трето, да се прибегне до четене на Псалтира и до особени молитвени обръщения към светци истински борци и победители с блудния бяс. А именно — св. Мария Египетска, св. Мартиниан, св. Томаида, а и всички светци. Да се прибегне до помощта на всеблагомогъщата света Богородица.
И последно, да се прояви особено внимание в помислите и да се притъпят всички желания за връщане към този порочен извор на покварата. За спасението на човека трябва да се води борба с порнозависимостта и да се изкоренят плевелите ѝ от градината на душата, за да не се оскверни целият храм на личността. Тази борба е постепенна, но и свята и благословена. Не трябва да се забравя, че блудници и прелюбодейци няма да наследят царството Божие. Само чистите и пречистени души ще имат привилегията да видят Бога и да общуват с Него в пълнота, като пребъдват в блаженство сред ангели и светци.
