Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
В православната практика има въпроси, които не са фундаментални и решаващи, но по свой начин са значими и важни и имат отношение най-вече към личността и бита на вярващия човек. Те са като „подводни рифове“ и са на пръв поглед незабележими, но тяхното осветляване и ясен отговор облегчават съкровения духовен живот и изчистват неговия собствен кръгозор. Такъв на пръв поглед странен и любопитен въпрос е въпросът дали трябва православният човек да празнува рождения си ден така, както го празнуват другите, невярващите хора.
В дългата и богата история на православното предание има мнение, което много често се излага и се е наложило поголовно, а именно, че рожденият ден не трябва да се празнува, понеже е свързан със стария период от живота на човека преди обръщането във вярата и носи езически и нехристиянски характер. Поради това е неблагословено и душеспасително. Затова е желателно и е признак за чиста вяра и искрено благочестие да се празнуват само имените дни, а именно денят на конкретния светец (светица) или Господски празник, чието име носи православният. Това е похвално и разбираемо. Нещо повече — изцяло канонично и благодатно, но и по свой начин крайно и прекалено схоластично. Това твърдо, строго и негативно отношение идва от ранните векове на християнството и особено значение за неговото оформяне и разпространеване носи блажени Йероним, който в своя труд „Коментар на Евангелието от Матея“ пише: „Не откриваме в Библията никой друг, освен Ирод и фараона, който да е празнувал своя рожден ден. Тъй като тяхното безчестие е било еднакво, еднакво е било и тяхното празнуващо веселие“. Блажени Йероним говори за жестокостта, проявена в личния им живот, както и за това, че човек трябва да се кае за греховете си още от мига на появата си в този покварен свят.
Но все пак ние живеем в една различна от тогава реалност, особено сега, когато светото Православие в условията на постглобализма и „Ерата на Водолея“ е под ударите на множество критики и понася тежки обвинения в ретроградност и ригоризъм. Спасителят Христос е посланик на мира и любовта и при пребиваването си тук долу при нас носи духовна радост и тържество не само със словото Си в светите Евангелия и в блаженствата, но и в обикновените Си лични наставления и срещи с хора, в делничните случаи в Своето свято служение. Той е „стъпкал смъртта, съсипал дявола и подарил живот” на този свят със Своето свято Възкресение и очаква от нас да съучастваме в Неговата победа и тържество над враговете на светлината. Затова и нашият позитивен и разкрепостен подход е разбираем и подходящ за подвизаването ни в този преходен живот. Светото Православие носи духа и озарението на светата Пасха (Възкресение) в най-висша степен в сравнение с нашите братя и приятели католици и протестанти. Православният човек е преди всичко „пасхоцентричен“ в своя бит и отношение в света и предава в пълнота Неговото празнуване и слава. Това трябва да се отрази във всичко съкровено и лично и в отношението му към отбелязването на деня на рождението му. Господ Бог по Своя воля го е призовал от небитие към битие, дарил му е чудото на живота и му е предоставил изключителната възможност да пребивава в този свят, за да заслужи спасение и вечен живот в царството небесно. Затова е добре да Му благодарим и да изпълним живота си с духовно съдържание, като по този начин го осветим и го принесем пред престола Божи. В личния си живот можем да постъпим както всички други, а именно — да се съберем с приятели и да ги поканим като съучастници в нашата лична радост. Както е прието, да се почерпим и да получим подарък и от нашите гости. В това няма нищо прекалено, егоистично и себелюбиво. Но много по-добре е да започнем деня по духовен начин и като истински православни християни. Първо да отидем на светото богослужение и да съпреживеем светата Литургия. Заедно с това да оставим в храма безкръвен оброк (курбан) — червено вино, брашно и зехтин, или да искаме свещеникът да ни отслужи последованието на петохлебието в знак на благодарност и признателност пред Всемогъщия и Всемилостив наш Отец за великата Му милост към нас, като ни е призовал в този свят в точно определеното време и място. Проява на благочестие е да почетем, а и винаги да почитаме конкретния светец или светица за деня, които са отразени в църковния календар. А след като свършим първо това и останем верни на духовното и истинското, да се отдадем и на всички други запланувани от нас събития в този дълбоко личен празник. Това е свидетелство за осъзнато и чисто православно отношение на истински верни както в малкото, така и в голямото, както в дълбоко съкровеното, така и в общественото, в неизброимата пълнота на бита. Така ние ще постъпим не като осиновени, а като истински синове на светлината и приятели на Христос.
