Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Денят на св. Йоан Рилски Чудотворец. Отидох да отслужа св. Литургия в едно от селата, които обгрижвам като духовник, заедно с певеца и един иподякон. Селото има храмов празник и в облачното утро в храма бяха дошли около 20 човека. Свърших утренята, започнах литургията и когато отворих дверите и призовах с възгласа: „Със страх Божий, вяра и любов пристъпете!“, след секунди мълчание видях как певицата се обърна към едно малко момиченце, което беше с една възрастна жена и каза: „Нека да дойде да се причасти!“. Жената издърпа детето напред и аз му преподадох с олтарната лъжичка светото Причастие. После светото богослужение завърши и след раздаването на нафората, отслужих тържествен водосвет в памет на светеца. Прочетох следпричастните молитви и излязох от олтара. Точно срещу мен стоеше певицата, благочестива християнка, която плачеше и дълбоко развълнувана, сподели: „Отче, знаете ли какво стана? Чудо! Нямам думи… Чудо!“. Аз се сепнах и промълвих неподготвен: „Кога? Къде?“. А тя продължи през сълзи, хълцайки: „Тук. Когато свърши водосветът, дойде бабата на детенцето и треперейки, ме пита: „Какво даде отчето на детето ми с тази лъжичка?“. Аз ѝ отговорих: „Причастие. Свето Причастие“. А тя отвърна: „Защото тя ме издърпа отвън и ми каза: „Бабо, това беше кръв!”. Не знам какво да ѝ кажа. Каква кръв?“. А аз обясних на жената, че това е Тялото и Кръвта на Иисус Христос. И после ѝ казах какво означава това“.
Аз се вцепених, не бях в състояние да изрека каквото и да е. Целият се разтреперах и попитах къде е детето. Излязох навън и ги видях с бабата. Тя ми разказа същото и ми обясни, че детето е кръстено на една година в града, а сега е на четири. Родителите ѝ я оставили за малко при нея, на село, защото била болна. Днес бабата решила да дойде да посети „събитието“ и за да не я оставя сама, я взела със себе си. Не били вярващи хора и много рядко ходели на църква. Когато свърши, аз ѝ поговорих за това какво е светото Причастие, дадох ѝ една малка иконка на Спасителя, призовах я често да я води в храма и редовно да се причастява. Оставих ѝ телефонния си номер и те си тръгнаха. После и двамата с певицата бяхме в едно особено състояние, някъде между небето и земята. Тя продължаваше да плаче и да се кръсти, а аз бях просълзен и само повтарях: „Слава Тебе, Боже! Слава Тебе!“. Коментирахме с няколко думи и така, извън пространството и времето, се прибрахме в града.
„Велик си Ти, Господи, и нямаме достатъчно думи, за да възпеем Твоите чудеса!“ Как можем ние, грешните и недостойните, да обясним чудотворните Ти намеси в нашия живот. Не само в живота на вярващите, но и на съвършено невярващите. Не само в живота на тези, които сме Те познали, но и на онези, които не са и дори са нямали желание да Те познаят. Ти ни обичаш толкова много и ни обгръщаш с любовта Си и с бащинската си грижа винаги и навсякъде, когато знаем и когато не знаем. Ти си море от любов и бездна от щедрости. Обичаш да ни посещаваш най-неочаквано, в най-отдалечените и изоставени места, така тихо и поразяващо да явяваш величието Си пред нас, малките и полуслепите. Даваш знаци и говориш по Твоя могъщ и всепроникващ начин. Ние застиваме в своите полуистини и във възхита и страхопочитание мълчим, навели глави…
Никога в моя деветнадесетгодишен опит като духовник не ми се е случвало подобно нещо. Нито като дякон, нито като свещеник съм имал такова свидетелство от небето. Малкото момиченце дори нямаше жива вяра, а аз не съм сторил нищо необикновено отвъд служението си като енорийски свещеник, потопен в словата на св. Йоан Златоуст. Останах дълбоко замислен и си спомних за чудесата чрез светото Причастие, за които съм чел в светоотеческата литература. Сетих се за чудото, станало в 8 век в Ланчино (Италия). Тогава един свещеник, който се усъмнил в реалното присъствие на Спасителя Христос, видял с очите си в олтара как хлябът и виното се превръщат реално в истинско тяло и кръв. После те били изследвани и се установило по безспорен начин, че това е сърдечна тъкан. Спомням си изумителната книга на протойерей Вячеслав Тулупов „Чудото на светото Причастие“, в която той излага множество подобни случаи от богатството на светоотеческата традиция. В наставленията си св. Паисий Светогорец (старец Паисий) казва как, докато бил в олтара, се усъмнил, че това, което е в светия потир, са истинските Кръв и Тяло на Спасителя и после като отпил, усетил вкуса на истинска кръв и особената горещина на този „небесен огън“. Друг път, когато бил на св. проскомидия, отново бил връхлетян от тези помисли на съмнение и видял вместо хляба малък агнец и чул блеенето на агънце. От паметта ми изплува и един съвсем близък до нас по време пример на човек, който подложил на изследване св. Причастие и от лабораторните изследвания станало ясно, че това е истинска кръв на мъж на 33 години от рядка и неизследвана кръвна група.
Няма как аз или който и да е вярващ човек да остане неразвълнуван и да не се изпълни с възторг и трепет… Истинското присъствие на Бога може да бъде осъзнато най-добре в прегръдката на мълчанието. Тогава Неговият глас се чува най-ясно и неотменимо, сега и във вечността. Той говори не само на светците и праведниците със знаци и видения, но и на нас, недостойните и горделиви служители, такива като мен, но призвани и призовани да Му служим и да бъдем Неговите ръце и нозе… Толкова е вседостъпен и проникващ, невероятен и необясним, властен и нежен, всевиждащ и всемилостив…
Господи, Ти присъстваш реално и ни посещаваш не просто мистично като символ, а реално като Дух и Истина, и особено в Своята пълнота чрез светите Тайнства. Въпреки недостойнството на тези, които с духовната си власт ги отслужват за Твоя слава и за прославяне от народа. Мълчаливо, тихо, могъщо слагаш Своя печат там, където Ти искаш. И толкова неизказано в боговдъхновените приношения на светата Литургия и вечното, изричано от служащия свещеник: „Вземете, яжте, това е Моето тяло, което за вас се преломява за опрощаване на грехове” и „Пийте от нея всички, това е Моята Кръв на Новия Завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощаване на грехове“. Това не са вино и хляб, символи или следобрази, а реалните тяло и кръв на Спасителя, туптящи, животворящи, възраждащи, които Той пролива две хиляди години чрез светата Евхаристия във всяка литургия, на всяко място и във всяко време!
Слава Тебе, Господи, Слава Тебе! Ти, Който си на небето и на земята, тук, там и навсякъде пребиваваш, милваш ни и ни посещаваш! Амин.
