Автор: прот. Павел Аделгейм
Източник: www.liveinternet.ru
Превод: Пламена Вълчева
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Пред нас, братя, са дверите на вечността и всеки човек неизбежно се замисля какво ни очаква зад тези двери. Някои хора се страхуват от смъртта, други се опитват да не мислят за нея. Християнското отношение към смъртта обаче се основава на надеждата.
Вероятно някой ще се запита на какво може да се надява човек, когато вече е умрял, когато животът му е приключил. Но човек не живее само веднъж, а няколко пъти, и първият му живот протича в майчината утроба; след това настъпва краят на този живот — това, което обикновено наричаме смърт, а след тази смърт следва съвършено нов живот. Човек навлиза в много по-широк, богат и необятен свят, но тогава условията на неговото битие се изменят до такава степен, че му става страшно, защото в майчината утроба е бил сит, живял е на топло, уютно и защитено място, а тук се открива свят, в който има множество опасности, но и множество нови възможности. Човек, в крайна сметка, приема този свят с благодарност, приема този живот и търси възможност да се утвърди и да се реализира в него. Но и този живот има определена продължителност. При всеки човек тя е различна, а преди няколко хилядолетия псалмопевецът общо взето е определил тази продължителност на 70 години, а при по-голяма сила — на 80 години, които преминават в труд и болести. Когато този срок изтече, ние в пълно съзнание се изправяме пред дверите на вечността. И именно тук възниква необходимостта да се опрем на нещо.
Апостолът казва, че опората на християните — това е надеждата, че зад тези двери ни очаква не едно нищо, не небитие, а онова, което наричаме вечност. Вечността — това е пребиваването на човека с Бога.
„Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него.” Именно върху това почива нашата надежда. Ние вярваме, че Христос е възкръснал от мъртвите.
Апостол Павел казва, че ако Христос не е възкръснал, то тогава нашата вяра е суетна и безсмислена, т.е. тогава просто няма за какво да говорим. Но Христос възкръсна от мъртвите в Славата на Отца и нещо повече — обеща възкресение и на нас.
Възкресението от мъртвите означава възстановяване на тялото ни. Изтлялото в земята, потънало или изгоряло тяло ще бъде възстановено по образа, който човешката душа ще пази още известно време във вечността. Но ето, ще зазвучи глас и душата отново ще се облече в плът, защото смъртта, това разделяне на човека на две съставни части — на тяло и на душа, не е била замислена от Бога. Смъртта не е част от Божия замисъл. Смъртта се е появила вследствие на човешкия грях. Човекът внесе смъртта в света, като се отклони от Бога, от източника на живота. И от този момент човекът е разделен на две части — на душа и на тяло. Тялото ляга в земята, а духът се връща при Бога, Който го е дал. Но разделянето на душата и тялото не е завинаги. Именно това представлява възкресението от мъртвите — ще дойде време, когато човекът ще влезе във вечния живот не само с духа си, а в пълнотата на своята цялостност — с душа и с тяло — и ще наследи царството Божие.
Ето на какво се основава нашата надежда, какво очакваме и какво Бог, според думата Си, непременно ще изпълни. Знаем, че ще умрем, но няма да бъдем като вода, която безвъзвратно е попила в земята.
И сега, сбогувайки се, ние се надяваме на нова среща във вечния живот, когато всички ще възкръснем от мъртвите и ще застанем пред дверите на вечността, които ще се отворят пред нас и да ни пуснат в Божия свят.
