Автор: О. Ставрос Н. Акротирианакис
Източник: OrthodoxyToday.org
Когато бях малък четях комикси и гледах анимационни филмчета за супергерои по телевизията. В квартала, с децата от моята улица, играехме на „Супермен” и на други супергерои за които четяхме или гледахме. Обаче, въпреки че изкарвахме много време в четене на комикси, родителите ни се уверяваха, че отделяме време и за четене на Библията. И докато съботните сутрини бяха посветени на филмчетата за супергероите, неделните сутрини винаги бяха посветени на Църквата.
Когато станахме на десет години започнахме да надрастваме тези анимационни филми и комикси и да осъзнаваме, че истинските герои в света около нас са нашите родители, учители, полицаи и пожарникари, лекари и безбройните трудолюбиви мъже и жени. Бяхме способни да различим фактите от измислиците, религията от митологията, чудесата от магията.
Ние разбирахме, че историята как Иисус дава зрението на сляп по рождение е чудо, и че един магьосник използва незначителни умения и хитрини, за да ни измами. Ние четяхме гръцките митове като забавни истории, а Библията четяхме за да ни бъде ръководно начало в живота. За съжаление, в днешния свят родителите, учителите и обществото като цяло размиват границите между факти и измислици, чудеса и магии, вяра и митология. Наши герои са станали спортистите, не светците, наричаме някоя рецепта за растеж на косата чудо, а религията се е разделила на различни кръгове от хора, независимо от множеството вярвания които определят живота им.
Точно както нямаше нищо лошо в четенето на комикс, когато бях дете, така и няма нищо лошо в прочитането на книга за на Хари Потър. Обаче, не е редно да оставяме децата да бъдат завладяни от книгите за Хари Потър и никога да не се поровят из Библията. Няма нищо нередно в гледането на филм за Хари Потър, стига да е само за забавление. Когато бях дете, играехме на електорнни игри Dungeons and Dragons и това ни забавляваше с часове. Днес има хиляди клубове към колежите, които са посветени на дейности тип Dungeons and Dragons. И това, което започва като забавна игра, после се превръща в клуб, където хората се обличат и се държат като митичните герои от играта. Скоро клубовете развиват ритуали и превръщат играта в религия, а клуба – в култ. А това е грешно! Когато човек започне да вярва в Хари Потър и да мисли за Библията като за приказка, това е грешно. Библията и светите отци на църквата ни предупреждават за опасността от магьосничеството и за създаването на фалшиви богове (идоли). Първата и втората от Божиите заповеди ни предупреждават да не си създаваме други богове и да не ги почитаме.
Много от нас се забавляват и гледайки спортни състезания, филми за супергерои или четейки комикси на децата си. Всяка седмица, когато излезе списание Newsweek, аз отварям на страницата с политическите карикатури. Но аз знам, че карикатурите не са новини, така че чета и останалата част от списанието. Знам също, че магията е нещо, което се използва, за да се очарова и плени детето, точно както фантазирането пленява възрастните. Истинската сила не се излъчва от вълшебната пръчица, по-скоро истинската сила идва от чудесата – чудото на живота, чудото, което става всеки път, когато отслужваме Евхаристията, чудото когато някой напусне този живот като вярващ и отиде в лоното на Авраам. Истинските чудеса идват от Господ.
Така че, забавлявайте се гледайки как Майкъл Джордан вкарва кош, гледайки „Междузведни войни отново”, дори „Хари Потър”. Просто се уверете, че вие и децата ви разглеждате тези неща от подходящата религиозна перспектива. Ако вие или децата ви можете да оцелеете четейки книгата за Хари Потър, като православни християни би трябвало да можете да се справите и с Новия завет. Ако можете да издържите двучасов филм, който по желание можете да гледате отново и отново, ще можете да стоите и на литургията всяка неделя. Ако можете да запаметите безбройни данни за любимите си спортисти и отбори, трябва да запомните и десетте Божи заповеди. И ако децата ви имитират делата на супергероите, на които играят, тогава трябва да се научат да подражават на делата на Христос, когато са в реалния живот. Проницателността е нещо, което всички трябва да се научим да правим по-добре.
О. Ставрос Акротирианакис служи в гръцката православна църква „Св. Йоан” в Тампа, Флорида. Статията е публикувана с позволението на автора.
Copyright © 2001-2014 OrthodoxyToday.org. All rights reserved. Any reproduction of this article is subject to the policy of the individual copyright holder. Follow copyright link for details.
