Автор: дякон Павел Сержантов
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева
Възкръсналият Господ няколко пъти се явявал на апостолите. Благославял ги, ядял и беседвал с тях, ободрявал ги. Давал им светла надежда и сили за предстоящия им нелек живот. Всеки път Господ беседвал с апостолите… и в един момент те изведнъж престанали да Го виждат.
Не защото това било призрачно явление и подобно видение не можело да продължи дълго. Явлението било съвсем реално. Причината е в това, че възкръсналото Тяло на Господа било преобразено. Тялото останало осезаемо и въпреки това можело свободно да преминава през затворени врати. Външният облик на дошлия Спасител бил добре познат на апостолите, но понякога се оказвал неузнаваем. Господ се явявал на апостолите и бил видим, осезаем, а след това – невидим.
Така апостолите след Пасха се срещали с Христос няколко пъти. Но в деня на Възнесение всичко било различно. Христос отново се явил и беседвал с учениците. Отново ги благословил, а после се възнесъл на небето и те престанали да виждат Учителя.
Станало нещо изключително, небивало. Какво именно? Апостолите не просто престанали да съзерцават Господа, както ставало и преди, а Господ се възнесъл от земята на небето. Как да разбираме това неземно „небе”?
Небето и земята
Хората от онова време здраво стояли на земята. Земята е нашият общ дом, място за живот на всички нас. Това осъзнаваме и ние с пълна очевидност, но в онова далечно време у хората имало понятие за ада, което у повечето наши съвременници е изкоренено.
Апостолите знаели, че в преизподнята, под земята, влачат съществуването си душите на отишлите си от нас бащи и майки, братя и сестри. А над земята е разпростряно огромно небе. То може да се смята за част от огромната вселена. Наистина, на небето не живеят хора, но летят птици например. И при тях това се получава много по-успешно, отколкото при нас да ходим и бягаме.
А къде живеят небесните ангели, не ли на небето? И ето, ние се приближаваме към главното – небето може да се възприема и като най-високия предел на вселената. И дори като нещо отвъд пределите – като „място, където” живее Бог.
Небе и Бог… Погледнете, в Евангелието равноправно съществуват изразите Царство Божие и Царство небесно. Да погледнем първите стихове от Проповедта на планината: Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно (Мат. 5:3). У Евангелист Матей на смирените хора е обещано Царството Небесно. Още веднъж ще прочетем същата тази Проповед на планината, според друго Евангелие: Блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие (Лук. 6:20). Тук Царството небесно е наречено Божие.
Думата „небе” има много значения, откриват се и няколко смислови пласта. И тази „небесна многозначност” прозира и в руската дума „небеса” („небе” в множествено число) и в древноеврейската дума „шамаим” („небе” в двойствено число).
Възнесение и обожение
‒ А къде се е възнесъл Господ Иисус Христос?
‒ На небето, при Бога.
‒ Почакайте, нали Христос и Сам е Бог?
‒ Да.
‒ Значи Той винаги присъства на небето?
‒ Правилно. Като Бог Той винаги е на небето, но Той не е само Бог.
‒ Не само, но Той е и Човек, Богочовек…
‒ Христос се е възнесъл именно като Човек – „там, където” винаги е пребивавал като Бог.
‒ И какво означава това?
‒ Това означава, че човешката природа на Христос е получила неизказана слава във Възнесението, която има само Божествената природа.
‒ За слава Христос се е молел преди Пасха…
‒ И това има пряко отношение към нашата тема. Христос в Гетсимания казва на Бог Отец: Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде (Йоан. 17:4-5). От вечност Син Божи имал небесна, Божествена слава, и Той след Пасха я получава вече като Син Човешки.
‒ В Евангелието Христос се молел за небесна слава, и нашият Символ на вярата също изповядва Христос като „възнесъл се на небесата и седящ отдясно на Отца, и Който пак ще дойде със слава…”. Между Възнесението и Второто, славно Пришествие на Христос има един „промеждутък”. Какво означава той? Какво е седенето отдясно на Отца?
‒ Тук пак с пълна сила звучи езикът на библейските символи. С възлизането на небесата, с Възнесението Христос достига небесна, славна висота. А Неговото седене означава постоянно, непреставащо пребиваване на висота. Седенето отдясно, тоест от дясната страна – е символ, разбираем за нас и от днешния ни живот. Отдясно на Бог Отец – това е най-почетното, най-славно място редом с Бога. Би могло да се каже, че това е мястото „на равните”, въпреки че…
‒ Въпреки че какво?
‒ Трябва да бъдем по-точни, когато разсъждаваме по богословски въпроси. Има една богословска книга, написана от архимандрит Киприан (Керн). С немска прецизност той цитира и анализира множество светоотечески изречения за Бога и човека. Сред тях има един много необичаен цитат от светителя Григорий Палама. В цитата за Христос се казва следното: „Славата на Неговото Божество при първото пришествие била скрита под тялото, което Той възприел от нас и заради нас; а сега тя се скрива на небето в Отца с причастна на Бога плът… при второто пришествие Той ще открие Своята слава” .
И така, Божествената слава на Христос се скрива на небето в Отца с причастна на Бога плът… Отец Киприян твърди, че гръцката дума „омотеос” следва да се превежда като „причастен”, а съвсем не като „равен на Бога по божественост”… Ако тази дума в действителност се тълкува като „равен на Бога”, то на човешкото естество, или на плътта на Спасителя, би било придадено единосъщно с Бога значение” . За езичниците е напълно допустимо да изравняват природата на човека и тази на Божеството, да смесват двете природи в едно. Но за християните – не.
‒ А какво е допустимо за нас?
‒ Допустимо е да признаваме, че във Възнесението човешката природа на Христос е станала причастна на Бога във висша степен – причастна на Божествените енергии. Тоест, станало е пълно обожение на човешката природа. Сега няма да обсъждаме какво е обожение, имайки предвид богословските понятия за същност и енергия. Засега само ще кажем: Възнесение Господне е небесната висота на обожението, достигната от човешката природа на Господ Иисус Христос. Това е накратко богословският смисъл на Възнесението.
Това, което станало със Спасителя, има отношение и към нас. Неговата човешка природа е сродна с нас, всички ние сме хора.
Възнеслият се Христос дава и на Своите верни ученици да възлязат на висотите на небесната слава, на всеки в своята мярка.
В средата на храма в деня на празника се поставя иконата на Възнесение – това е иконата на обожението.
