Автор: св. Йоан Златоуст
Източник: orthodoxinfo.com
Превод: Павел Стефанов
Като четем това, нашето съзнание не се ли отклонява неволно към видовете забавления, които преследваме днес – спорт, филми, телевизия и т.н., които твърде често оскверняват съзнанието и умовете ни или ни отдалечават от Неделните и празничните богослужения? Дали нашето общество не надмина хиляди пъти злото и заблудата, събрани в пороците, които са осъдени от великия Светител Йоан Златоуст преди 1 600 години?
Може ли това да се толерира? Може ли това да бъде прието? Искам да те призова да свидетелстваш против себе си. Това е, което Бог е направил с евреите. Той ги призова за свидетели против себе си, когато Той каза: “Мой народ, какво ви направих? Как ви нараних или как ви ядосах? Отговорете ми.” И отново: „Каква вина намериха бащите ви у Мене?”. Аз ще подражавам на това и ще ви попитам отново: Може ли това да се толерира? Може ли това да се приеме? След като изслушаха дълги поредици от речи и толкова много поучения, някои хора ни оставиха и тръгнаха да се забавляват по спектакли и конни надбягвания. Те станаха толкова безумни, че изпълниха целия град със своите викове и шумни веселби и гуляи, предизвиквайки голям смях или по-скоро ридание. Междувременно аз, седейки вкъщи, слушайки избухването на виковете им, страдах по-тежко отколкото мореплаватели по време на буря. Зрителите от по-горните редове се държат така позорно, докато тези по-долу в средата на тълпата аплодират ездачите и крещят по-лошо от първите.
Какво да кажа? Или какво обяснение да дам, ако някой чужденец дойде отнякъде и каже: „Това ли е градът на апостолите? Това ли е градът, който е получил такъв голям учител? Това ли са хората, които обичат Христос, които са честни и духовни?” Вие дори не сте показали уважение към самия ден, в който се празнува тайната на спасението на човечеството. Но на Разпети петък, когато вашият Господ е бил разпънат на Кръста за спасение на човечеството, и такава жертва беше предложена, и Раят беше отворен, и разбойникът беше върнат обратно в своето първоначално отечество, когато проклятието било отменено и греховете са били изкупени, и древната война свършила и Господ бил примирен с човеците, и всичко се е преобразило – в същия този ден, когато е било необходимо да се пости и да се отдаде слава, и да се отправят благодарствени молитви за благодеянията в света към Този, Който ги е създал, вместо това вие сте изоставили Църквата и духовната Евхаристия, и събранието на братята, и важността на поста, и като роби на дявола сте повлечени към този спектакъл? Може ли това да се толерира? Може ли това да бъде прието? Няма да престана да казвам тези неща постоянно, и да успокоявам болката си по този начин, не чрез потискане с мълчание, но като я покажа публично и като я сложа пред очите ви.
Как ще бъдем в състояние да умилостивим Бога от сега нататък? Как можем да успокоим гнева Му? Преди три дни дойде бурен дъждовен облак и потопи всичко. Той грабна храната от самите уста на земеделците, унищожи нивите и всичко друго поради изобилието на вода. Проведоха се шествия и молитви и целият наш град се стече като порой към местата на Апостолите. Ние умолявахме като застъпници Св. ап. Петър и Св. ап. Андрей, и известната двойка на апостолите, Павел и Тимотей. След това, когато гневът се уталожи, ние прекосихме морето и преодоляхме вълните, и бързо се обърнахме за помощ към първовърховните апостоли Петър, основата на нашата вяра, и Павел – съсъдът на Божествения избор. Ние проведохме духовно събрание и оповестихме техните борби, техните подвизи и техните победи над демоните. И все пак, без да сме си взели поука от ужаса, който се беше случил и от величината на апостолските подвизи, изведнъж в рамките на деня би ли тръгнал да скачаш и викаш, не виждайки, че твоята собствена душа е хваната в плен от нейния собствен стремеж към щастие? Ако си пристрастен да гледаш въртенето в кръг на диви зверове, защо не впрегнеш дивите страсти в тебе самия, а именно ярост и плътско желание, и да им поставиш юздата на душевното спокойствие, която е целомъдрена и свята, да ги насочиш към наградата на по-високо призвание, не да вървиш от сквернота в сквернота, а от земята към небето?
Не знаете ли, че точно както сме предоставили пари на нашите служители и след това търсим сметка от тях до последната стотинка, по същия начин Господ ще изисква сметка от нас за дните на нашия живот, за това как сме прекарали всеки ден. Тогава какво ще кажем? Какво ще бъде нашето оправдание, когато от нас се изисква да дадем отчет за всеки ден? Заради вас слънцето изгря, луната светна през нощта, блеснаха и голямо множество звезди. Духнаха ветровете заради вас, и реки потекоха. Заради вас покълнаха семена и израснаха растения и естествения ход на нещата запази своя ред. И всичко това стана заради вас. Но ти, когато цялото творение ти служи, не удовлетворяваш ли желанията на дявола? Ти си наел такъв дом от Бога, имам предвид този свят, но не заплащаш рента. И не си доволен от първия ден, но на втория ден, когато трябва за момент да се въздържаш от злото, ти се връщаш отново към него – този път към театъра. Ти се втурваш от дима в огъня, падайки в друга яма, която е по-лоша от първата. Бащи водеха своите синове, още от началото водеха неопитната младеж в капана на покварата, така че не би било грешка да нарека тези хора детеубийци, отколкото бащи, след като те са отдали душите на своите деца на злото. „Какъв вид зло?” ще попитате вие. Поради това аз много страдам, защото въпреки, че сте болни вие не знаете, че сте болни и не викате лекар. Станали сте пълни с прелюбодейство и питате „Какво зло?”. Слушали ли сте Христос, когато казва: „всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си” (Мат. 5:28). „Ами ако не я гледам с пожелание” – ще попитате вие. Как ще можеш да ме убедиш? Защото, ако някой не може да контролира това, което гледа, но е толкова страстен за това, как ще той да може да остане добродетелен, след като е свършил да гледа? Твоето тяло от камък ли е? Или от желязо? Вие сте облечени с плът, човешка плът, която се запалва от желанието толкова лесно, колкото тревата.
Защо говоря за театъра? Често, ако срещнем жена на пазара, ние сме разтревожени. Но ти седиш в горната част на трибуните, където има такава покана за скандално поведение, и виждаш жена, блудница, влизайки гологлава и с пълно безсрамие, облечена в златни одежди, флиртувайки кокетно и пеейки скверни песни със съблазнителна мелодии и изговаряне на безобразни думи. Тя се държи така безсрамно, че ако я гледате и й обърнете внимание, ще наведете главата си със срам. Смеете ли да твърдите, че у вас няма никаква плътска реакция? Да не би тялото ви да е от камък или от желязо? Няма да се въздържам да казвам същите неща отново. Не сте ли чули какво казва св. Соломон: „Може ли някой да си тури огън в пазвата, без да изгорят дрехите му? Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си? Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си” (Притчи 6:27-29). Защото дори и да не си имал телесни отношения с блудницата, в своята страст ти се свързваш с нея, и извършваш грях в ума си. И това е не само по това време, но и когато театърът е затворен, и жената си е заминала, образът й остава в твоята душа, заедно с нейните думи, нейната фигура, външния й вид, движенията й, ритъма й и нейните скверни песни; и така като си претърпял безброй рани се прибираш вкъщи. Това не води ли до разрушаване на семействата? Това не води ли до унищожаване на въздържанието и до разпадане на брака? Не води ли до войни и битки и отвратително поведение без причина? Защото, когато си наситен с тази жена, ти се връщаш вкъщи като неин пленник, твоята съпруга ти се вижда по-намусена, твоите деца – по-обременителни, твоите слуги – непослушни. Твоите обичайни грижи те ядосват и всеки човек ти се струва дразнещ.
Причината за това е, че ти не се връщаш у дома сам, а задържайки блудницата със себе си. Тя не идва видимо и открито, което би било по-лесно. Защото твоята съпруга щеше бързо да я изгони. Но тази блудница се е загнездила в твоя ум и в твоето съзнание, и разпалва в тебе Вавилонската пещ, или даже нещо по-лошо. Защото това не са въглища, нито катран, но нейните качества споменати по-горе, които са като гориво за този огън. Както хората, страдащи от треска, нямат причина да смъмрят тези, които ги посещават, но поради страданието на тяхното заболяване са неприятни за всички, не приемат храна, обиждат своите лекари, държат се лошо със семействата си и са яростни с тези, които се грижат за тях. Точно така тези, които страдат от тази ужасна болест, са неспокойни и ядосани, и виждат тази жена блудница на всяка крачка. Какво ужасно състояние на нещата! Вълкът, лъвът и другите диви зверове, когато се стреля по тях бягат от ловеца. Но мъжът, дори и най-интелигентният, когато е ранен преследва жената, която го е ранила, така че да получи много по-смъртоносна стрела и се отдава на раната. Това, което е най-ужасно от всичко е, че той прави болестта неизлечима. Защото ако човек не намрази покварата и не иска да се освободи от нея, защо ще вика лекар? Затова аз плача и скърбя, защото след като сте получили такова брутално безчинство, вие се връщате от театъра и заради едно малко удоволствие вие понасяте непрестанна болка. Защото още преди наказанието в ада, вие търсите това наказание тука. Кажете ми, не е ли достойно за вечно наказание това да подхранвате такова скверно желание, да бъдете постоянно разпалени и да носите навсякъде пещта на неестествената любов и осъждането на вашата собствена съвест?
Затова казвам ясно и точно, че ако някой след тази проповед и увещание отиде отново към беззаконния и позорен театър, аз няма да го приема в тези предели, няма да му позволя да участва в Тайнствата, няма да го допусна до Светата трапеза. Точно както пастирите отделят крастата овца от здравите овце, за да ги предпазят от заразяване, така и аз ще постъпвам по същия начин. Защото ако в древните времена на прокажения му е било нареждано да стои извън селото, и дори и да е бил цар е бил изгонван заедно с короната му, то толкова повече ние трябва да изключваме от Светата трапеза този, който има проказа в душата.
Не презирайте моето увещание. Нека тези хора да бъдат отделени, така че тези от нас, които са здрави, да могат да станат още по-здрави, и тези, които са болни, да могат да се възстановят от сериозното заболяване. Ако изтръпвате, когато чуете тази проповед (и аз виждам, че всички гледате мрачно и уплашено), нека те да се покаят, и това постановление ще бъде отменено. Защото както съм получил силата да връзвам, така имам силата и да развързвам и да ги призовавам обратно. Не желая да отлъчвам нашите братя, но да разсея опозоряването на Църквата. Защото докато така стоят нещата дори езичниците и невярващите ще ни се смеят, евреите ще ни се подиграват, когато ние допускаме нашите собствени ближни да съгрешават по този начин. Но в другия случай те в голяма степен ще ни хвалят, ще се удивляват на Църквата и ще уважават нашите закони. Така че не позволявайте на нито един от тези, които остават в тази поквара, да стъпи в храма, но нека бъде изобличен от вас, и нека бъде общ враг. Защото ако някой, както се каза, не се вслуша в думите ми от това писмо, отстранете го и не дружете с него. Но правете го така: не влизайте в разговори с него, не го приемайте в дома си, или на трапезата си. По този начин ние лесно ще го спечелим обратно. Както ловците гонят своята плячка не само от една посока, но от всички страни, и така я вкарват в мрежата, така и ние трябва да събираме заедно с нас тези, които са паднали в безумие, и бързо да ги хвърляме в мрежата на спасението – ние от едната страна, и вие от другата.
Статията е преведена със съкращения.
