Автор: прот. Владислав Софийчук
Източник: www.makariy-kiev.church.ua
Превод: Пламена Вълчева
В името на Отца, и Сина, и Светия Дух.
Като изпрати Дух Свети в света в Деня на Светата Троица — събитие, което ще празнуваме утре — Господ завърши делото на спасението ни. Делото на спасението беше извършено по волята на Небесния Отец чрез кръстните страдания на Божия Син, а Дух Свети завърши домостроителството на нашето спасение и ни преподаде онези благодатни дарове, които Господ Иисус Христос донесе в света — дара на спасението, дара на очистването от греховете, дара на живота в Бога.
Ние получаваме всички тези дарове чрез Светия Дух по съвършено осезаем и реален начин. Чрез Светия Дух ние получаваме прошка на греховете. Чрез Светия Дух биват осветени Даровете на престола и ние се причастяваме с Тялото и Кръвта Господни. Чрез Светия Дух се оживотворяват всички тайнства на Църквата, дадени ни от Бога, за да отидем при Него и да получим спасение в Него.
Тези дарове на благодатта на Светия Дух се дават не само на нас, живите, но и на онези, които вече са си отишли от този свят. Бог не е Бог на мъртви, а на живи (вж. Мат. 22:32). И не само нашата земна, войнстваща Църква се освещава, но се освещава и небесната, тържествуваща Църква. Ето защо в навечерието на празника Петдесетница ние правим помен за всички от века починали православни християни, за да могат и те да станат причастни на благодатта, дарувана от Господа на всички нас.
Вчера отслужихме парастас. На гръцки думата „парастас” означава „ходатайство”. Събрани заедно пред Божия престол, ние се молим Господ да помилва и да прости греховете на всички онези, за които ходатайстваме, които вече не могат да се молят за себе си и които с трепет очакват Великия и Страшен Божи съд.
За вярващия не съществува смърт в смисъла, в който тя се възприема от останалия свят. Смъртта не е прекратяване на битието и разрушаване на всичко. Смъртта е навлизане в нов свят, раждане във вечния живот. Затова този ден има особено значение за всеки човек. Всеки от нас е длъжен да си спомня за този ден, но не за да се страхува от него, а за да се подготви за него.
Както казват светите отци: „Помни за твоя край (т.е. за последния си ден) и вовеки няма да съгрешиш”. Паметта за смъртта безпогрешно предразполага човека към живота в този свят, тя преподрежда приоритети в неговото съзнание. Човекът започва да разбира кое е важното в живота му и кое е маловажното, кое е първостепенното и кое — второстепенното.
Така че и за самите нас е полезно да възпоменаваме починалите. По този начин ние се откъсваме от суетата и започваме да водим друг живот.
Смъртният ден на човека е неговият рожден ден, затова паметта на светиите обикновено се чества в деня на прехода им в другия живот. Този ден е важен и за нашите покойници. Затова нека си спомняме и за тези дни — дните на отшествието на нашите покойници, и в тези дни да отправяме специални молитви, да правим помени, да раздаваме милостиня, за да им прости Господ всички прегрешения и да ги приеме в Своите светли обители. Амин.
