Автор: прот. Александър Шаргунов
Източник: pravoslavie.ru
Превод: Пламена Вълчева
Безброй имена на починали се поменават на ектенията и се четат от листчетата за упокой. Сред тях са членовете на нашето семейство, нашите любими хора. Тези, които са починали далеч от нас и които понякога забравяме. Тези, с които невинаги сме общували лесно. Нашите предци и всички онези, на които дължим живота си. Нашите съседи и нашите близки. Тези, които са ни добре познати. Тези, които са починали през изминалата година. Тези, които са починали отдавна. Също и тези, които всички познават благодарение на пресата и телевизията — художници, писатели, учени и други известни личности. И множество неизвестни, с нищо непрославили се и почти безименни хора. Тези, които са били щастливи и тези, за които животът е бил бездна от отчаяние. Тези, които са били благородни и щедри и тези, които са се отнасяли с безразличие към всичко. Тези, чиито надгробни паметници са винаги украсени с цветя и тези, чиито братски могили са отдавна заравнени със земята. Тези, които са вярвали, че ще наследят рая и тези, които не са имали никаква надежда.
Нека се вслушаме в онова, което пее Църквата, и да се опитаме да доловим отвъд това пение гласовете на починалите. Слава Богу, че намираме време да отидем заради тях в храма и да притихнем сред непрекъснатия бяг на живота и смъртта. Че не се ограничаваме само със запалените свещи, записаните имена или цветята, оставени на гроба. Че възкресяваме в паметта си тяхната личност. Отдалеч ние ги виждаме по-ярко, по-истински. Различаваме характерните им черти. По нов начин възприемаме слабостите, които са имали, тяхната неустойчивост, но също и тяхната доброта, тяхната дълбочина, тяхната единственост и неповторимост.
Нека нашата лична памет за починалите се съедини с вечната памет на Църквата в Иисус Христос. Всички ние прекрасно знаем, че когато някой от нашите близки си отиде, независимо от отношенията помежду ни, ние внезапно осъзнаваме, че не сме проявявали достатъчно любов към него. И ни става ясно, че това вече съвсем не може да се поправи. Но Христос както винаги обгръща всички от Кръста и ни дава, докато сме още живи, нови възможности. Нека чуем какво ни казват нашите покойници: „Животът е кратък, не пропускайте същественото!“.
Днешният ден е ден за молитва — за тях и с тях. Вероятно някои вече са в слава и съзерцават лицето на Господа. Други е нужно да очистят омърсените си от греха дрехи, за да могат да влязат в дома на Отца. Те жадуват за това очистване и се надяват на нашето застъпничество. Нека нашата молитва се съедини с евхаристийното приношение на Църквата за всички и за всичко. И със застъпничеството на онези, които са приобщени с Христос, Който е положил живота Си за Своите приятели. За да можем всички ние да се научим на Христовата любов. Защото Бог е приготвил среща лице в лице за онези, които Го обичат.
