ДЕРЗАЙТЕ, ВСИЧКИ МЪРТВИ

842 0

Автор: свещ. Павел Кушнаров

Източник: www.pareizticiba.lv

Превод: Пламена Вълчева

Христовата църква ежедневно отбелязва паметта на един или на няколко светии. Също така всеки ден от седмицата е посветен на особено възпоменание; например съботата е посветена на паметта на всички светии и на покойниците. Молейки се ежедневно за починалите на всяко богослужение, Църквата подканя своите членове също да не забравят  своите починали близки и да се молят за тях колкото се може по-често и по-усърдно; особено усърдна молитва за починалите обаче Църквата изисква в съботните дни, като дни специално посветени на паметта на всички светии и всички покойници.

Думата „събота”, която идва от еврейския език, означава почивка, покой. Християнската православна църква посвещава този ден на паметта на всички онези, които са преминали от земния в задгробния живот, на паметта на съвършените (светиите) и на несъвършените, чиято съдба все още не е окончателно решена. Църквата моли Бога да им даде вечен покой, почивка след многоскръбния земен живот; и както съботата, по самата Божия заповед, е била предназначена за Бога след шестдневната работа, така и задгробният живот да бъде вечна събота, живот в Бога, ден на почивка и радост за онези от преминалите в него, които усърдно са се потрудили на земята в името на Бога.

Бог не е отредил хората да си отиват от този живот по един и същи начин. Различни са обстоятелствата съпътстващи смъртта на човека. Не на всеки е дадено да почине мирно в дома си, сред семейството и приятелите си, напътстван от свещеник и причастен с Тялото и Кръвта Христови. Колко непредвидими и внезапни обстоятелства прекратяват  човешкия живот! Колко хора са се удавили в морето и са загинали в пожар, колко  са изчезнали безследно и са се изгубили в планини, гори и пустини, колко са станали жертва на глад, студ и диви животни! А колко биват изтръгнати от лицето на земята в резултат на епидемии, войни и зли човеци! А дали на земята са останали хора, които да се молят за всички тях? И дали останалите живи разбират  важността на молитвата за починалите и разполагат с еднакви възможности да им помогнат? Това са причините, които са накарали светите отци, въз основа на апостолското предание, да се молят за починалите също и в специални дни, определени за съборна молитва за всички онези покойници, които не са чужди на Христовата вяра.

Първата от тези задушници е в Месопустна събота. Защо е избрана именно тази събота, а не някой друг ден от седмицата?

Отговорът на този въпрос откриваме, първо, в значението на този ден, като ден на почивка, и, второ, в значението на деня, следващ съботата,  Месопустна неделя, в която светата Църква възпоменава Второто Христово пришествие и Страшния съд; и поради това, че живите, сами нуждаейки се от Божията милост на Страшния съд, бързат да проявят милостта си към починалите преди този съд.

Това правим също така, за да покажем, че ни свързват тесни връзки на любов с всички членове на Царството Христово, със светиите и с починалите, че ни свързва съюзът на любовта с всички, които са все още живи, съюз, без който не е възможно спасението и не е възможен предстоящият подвиг на поста. На този ден, сякаш като в последен ден от съществуването на света, Църквата приканва своите членове към всеобща молитва за всички починали с вяра от Адам до наши дни. И всеки от присъстващите се моли не само за своите близки и сродници, но и за всички християни, за познати и непознати, от различни поколения и съсловия, от всички времена и народи, и за онези, които са проявили към него пълната мяра на своята братска любов.

Службата, която се извършва на този ден, е действително умилителна, затрогваща и интересна по своето съдържание. Особено изразителна е четвъртата хвалитна стихира. Тя започва с пасхалния възглас: „Христос възкръсна!”. Забележително е да чуем този възглас много преди Пасха за първи път в деня за възпоменание на починалите! Това е основанието за нашата молитва за починалите. Но в същото време това е радостно благовестие към възпоменаваните, с което светата Църква бърза (такава е нейната любов) да се обърне първо към тях. „Христос възкръсна! Дерзайте, всички мъртвите…”.

Това е съдържанието на тази Задушница, чието установяване се отнася към времето на ранната Христова Църква, когато древните християни са имали обичая да се събират в определени дни на гробищата, за да почетат паметта на починалите, за което има писмени свидетелства от 4 век и което е потвърдено от устава на светата Църква.