Автор: прот. Павел Аделгейм
Източник: adelgeim.livejournal.com
Превод: Пламена Вълчева
Църквата завършва дните на Великия пост с две светозарни събития: възкресяването на Лазар, който четири дни бил в гроба, и тържествения вход в Йерусалим. Иудеите се надявали да провъзгласят Христос за Цар Израилев, за да прогони римляните и да възстанови славата на израилското царство от времето на Давид и Соломон. Техните надежди се простирали само до земното. Не се извисявали до вечността. Тези свои надежди те изразили чрез тържественото посрещане на влизащия в Йерусалим Христос. Господ отишъл в Йерусалим, за да вдигне на кръста и да победи човешкия грях, който някога бил взел на Себе Си във водите на Йордан. Човекът е способен да се опълчи срещу греха и с Божията помощ да го победи. Но пред него има още един враг — смъртта. Преодоляването на смъртта не е във властта на човека. Той не може да победи смъртта. Господ възприел човешката природа, тяло и душа, за да ги съедини със Своята Божествена природа и да ги изпълни с божествени енергии. Неговото човешко тяло не било подвластно на смъртта. Господ преодолял смъртта чрез Своето възкресение от мъртвите. Смъртта не успяла да задържи в гроба Началника на живота. Със Своята смърт Той победил смъртта.
В навечерието на страшните дни, в които Го очаквали кръстни страдания и смърт, Христос се отбил във Витания, в дома на Лазар и неговите сестри Марта и Мария, но не го заварил сред живите. Това не изненадало Иисус. Докато бил в Галилея, Марта пратила вест, че Лазар е болен. Христос казал: „Тая болест не е за умиране, а за слава Божия“. А след това се обърнал към учениците Си: „Лазар умря, но отивам да го събудя“. Заедно с учениците Иисус се върнал във Витания. Там Марта Го посрещнала с думите:
— Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
Иисус ѝ казал:
— Брат ти ще възкръсне.
— Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
— Аз съм възкресението и животът. Вярваш ли това?
— Вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.
Господ тръгнал към гроба на Лазар. При Него дошла Мария. Тя се обърнала към Христос с думи на укор, изразяващи болката ѝ за починалия ѝ брат:
— Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
Когато наближил Лазаревия гроб, Господ видял плачещите сестри, както и множество тъгуващи роднини и съседи. И Сам Иисус се разтъжил духом и се смутил. Той знаел, че има власт над смъртта, но въпреки това плакал за Лазар. Скръбта за нечия смърт е нещо естествено за човека. Всички знаем, че ще умрем, но нямаме опит от възкресението. Господ се приближил до гроба и казал:
— Вдигнете камъка.
Марта Го предупредила:
— Господи, от четири дни е в гроба и вече се усеща миризма на тление.
— Не ти ли казах, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Когато отместили камъка, Иисус отправил молитвен взор към Своя Отец, след това извикал с висок глас:
— Лазаре, излез вън!
И умрелият излязъл, повит в погребални повивки. Господ казал:
— Разповийте го и го оставете да ходи.
Потресени от видяното, присъстващите прославили Бога и се възрадвали за това удивително събитие, вероятно без да разбират докрай неговия смисъл. С възкресяването на Лазар Господ възвестил Своето собствено възкресение от мъртвите.
Братя, днес навлизаме в дните на Христовите страдания. В сърцето на всеки от нас, като в гробница, лежи един повит в погребални пелени Божи приятел. Всеки от нас е станал Божи приятел чрез кръщението, изповядвайки своята вярност и любов към Бога. Тогава в нас се е родила радостта, че Бог е с нас. Тогава с цялото си сърце сме се устремили към Него и душата ни е била огрята от лъчите на надеждата. След известно време душата ни е охладняла заради небрежността ни към любовта и вярата, станала е безчувствена и окаменяла. Сега този Божи приятел лежи в нашето сърце и очаква чудото на възкресението посредством сълзите на покаянието. Творческата страна на душата, подобно на грижовната Марта, полага грижи за този приятел, а съзерцателната страна, подобно на Мария, се моли за своя брат Лазар. И така се появява надеждата. Така светилникът, запален от възкресяването на Лазар и Господния вход в Йерусалим, ще осветява пътя ни, когато влезем в страшните дни на Страстната седмица, за да можем заедно с Христос да отидем до Кръста и гроба и заедно с Него да възкръснем в светоносния ден на Пасха.
