Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Отмина сериалът за св. Паисий Светогорец. Но какво беше това? Толкова чисто, така възраждащо, завладяващо и благодатно… Едно откровение, истинско и пречистено, мистичен пробив в матрицата на настръхналото ежедневие. Въздействаща проповед, която преливаше като поток бликаща жива вода от височината на премъдростта до сухата почва на нашия враждебен свят. Тя вдъхна живот и надежда не само на нас православните, но и на всички вярващи. Нещо повече, просвети и душите на невярващите. Те видяха истинското лице на светото Православие — далеч от умишлено поднесени и представяни скандали, спорове, клюки и всякакъв вид нечисти попълзновения към висшия клир и свещениците.
Това беше откровение „отгоре и отвътре“. Отгоре — защото предаде по неповторим начин богатството на пречистото познание на светите отци, вдъхновено от Духа Светаго и отвътре — тъй като изхождаше от безценния опит на тези терапевти на човешките души. Без излишен блясък и агресия и манипулация тази филмова творба навлезе тихо, плавно и ни накара да притихнем… Срещаха ме хора по улици, болници, пътища и на обществени места и съвсем човешки ми казваха: „Отче, гледаме филма и сега разбираме какво нещо е нашата вяра. Видяхме силата на Православието!“. Очите им преливаха от благодарност, искреност и едно особено усещане за пълнота… Никой не беше очаквал и дори не се беше надявал да види това… Всички те по свой начин бяха преживели нещо, което е било непознато и невиждано дотогава. Те приличаха на полуслепи, които изведнъж са си възвърнали целостта на зрението. Блестяща режисура, постепенно разгърнат сюжет от рождението на малкото дете, с озаряващото присъствие на св. Арсений Кападокийски (Хаджи ефенди) до последния ден на вече известния подвижник. А после и един анонс към деня на прославлението му през 2015 г. Всичко това бе представено с различен акцент. Във всички серии бяха внимателно и умело втъкани наставленията и съветите на атонския подвижник и всичко това бе поднесено с поразяваща точност и ненатрапливост. Без общи фрази и гръмки внушения… Поднесено с кротост и спокойствие, с мир и любов, относимо и достъпно за всеки човек, обърнато към онова човешкото, към дълбокото и неизменното, което Бог е вложил в душата на всяко Свое творение.
Всички етапи от неговия живот от 25 юли 1924 г. до 12 юли 1994 г. бяха проследени с различен акцент. Горчивата битийност, скърби, борби, противоречия и неизбежните междуличности конфликти в семейството и в общността бяха въплътени в сложната историческа обстановка. Цялата драма на гръцкото население в Османската империя, тежките последици на гръко-турския конфликт и преселението на гърците от Мала Азия в независима Гърция. И всичко това в синхрон, пъстрота и многопластовост, неочаквана и невиждана за подобен тип творби.
Това е поток от бликаща благодат, която постепенно, но изцяло напояваше нашите жадни и опустошени души. И всичко това с удивителна правдоподобност. Изцяло и ясно са пресъздадени и съветите и чудесата така, както са представени в книгите за стареца от най-близките до него хора — отец Дионисий Тацис и йеромонах Исаак. Пресъздадени са ясно, точно, без никакви примеси от сладникавост и сервилност към когото и да е било. Подборът на акторите за ролите (на св. Арсений, стареца Тихон и особено главния герой стареца Паисий) е поразяващо точен. Удивителни попадения. Местностите, килията, обстановката в тях и изкушенията в осъвременения образ на сатаната, който се появяваше системно през деня и особено през нощта, са изцяло почерпани от светоотеческата традиция и от съпротивата на този благочестив монах, готов да се сражава докрай.
Не бяха спестени и превратностите от земната Църква. Колкото горчиви, толкова и неизменни, а именно — завистта, омразата, студенината и всички най-важни елементи от онова вътрешно гонение, през което минават всички верни и изцяло отдадени синове на светата Църква. И всичко това поднесено с велико търпение и послушание, без ропот и бунт срещу този, които му го е причинил. Беше представено неговото пълно преклонение пред волята на владиката и уважението му към духовната власт на свещениците.
Много пъти в своите спомени духовниците, които пишат за него, описват точно това, че е отдръпвал ръката си, за да не я целуват, с обяснението, че не е свещеник и с пълното признание за тяхната особена духовна власт да „свързват и развързват“, като по всякакъв начин е отклонявал желаещите да се изповядват при него и веднага им е давал съвета по най-бързия начин да отидат при обикновен енорийски свещеник и след пост и искрено покаяние да се причастят със светите Христови Тайни.
С пълното познание за „невидимата бран“ и за това, че „нашата борба не е против плът и кръв, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“(Еф. 6:12).
Това е пътят на подвижниците от ранната Църква до наши дни. И всички негови напътствия бяха споходени с това „любов и смирение“, които са всъщност рецептата за всички духовни болести и най-прекият път към Царството Божие. Колко ясно и кротко обясняваше, че не може да има истинско смирение, без да има любов и чиста любов без искрено смирение.
Вярвам, че за всички нас е приятна изненада отношението му, превърнато в преклонение към Пречистата и Пренепорочна Дева, света Богородица. При него е било като детински рефлекс и първата реакция при нужда, а и въобще, да прибегне към нейната подкрепа. Толкова топло, нежно и с пълно упование, както малко дете към майка си. За него в действителност тя не е била всеблагомогъща и първа след Света Троица по сила във вселената, а преди всичко Майка Божия и Майка, преоткрита и поставена на особен престол в неговия път и битие. За всяко нещо той прибягваше към нея и цитираше цели откъси от нейните акатисти, молебни канони, които в действителност знаеше наизуст. Подобна искреност и чистота имаше и към всички останали светци, като без всякаква уговорка и условие той прибягваше към тяхната благодатна подкрепа.
Цялостното му поведение беше вплетено с това на неговите сънародници и земляци, като те бяха представени в най-голяма естественост и реалистичност в битките си в суровата реалност на някогашния живот. Той многократно в творбите си е казвал, че сега хората избягват да се обръщат към светците и затова техните плодове са толкова нефелни и хилави, а някога хората са били много по-стойностни и стабилни и веднага са се обръщали към светците за подкрепа в трудните житейски обстоятелства. Същото това заключение малко преди него, макар и в една по-далечна обстановка, отново в Гърция прави и един от другите феномени на светото Православие на 20 в. — св. Нектарий Егински.
Всичко това за нас беше откровение, но и изобличение. Без думи, без критика ние се оглеждаме в тази особена простота и истинска човечност и с тъга всеки един от нас от съвременните хора си прави заключение за своята непълноценност и вижда като в огледало духовната нищета в себе си. Цялото послание е пропито именно с простота и естественост. Една завършеност и пълнота както на образите, така и на отношенията. Защото ние, съвременните християни, изглеждаме като душевни инвалиди, отдадени толкова често на топлохладност, малодушие, разпиляност и носещи всички белези на нашето лично отстъплениекато част от общата „апостасия“.
Повече от прав е един руски духовник и богослов — протойерей Валентин Цветков, който в своите обръщения към миряните е писал, че книгите на св. Паисий са „Евангелието на 20 в.” за сегашните християни. Истинска рядкост е неговото книжно наследствие не само с чистотата на отровенията, вдъхнати „свише“ и дълбочината на прозренията, но и с пълнотата на спектъра от проблеми, които засяга. В неговите напътствия е отразена цялата палитра на битието и те са истински рецепти за най-важните духовни въпроси — от въпроси, свързани с отношението на висшия клир и християните към проблемите и сложните канонични ребуси до най-обикновените предписания относно брака, интимните отношения, работата, стреса. И всичко това с необикновена простота, яснота и без крайности, които според него са еднакво опасни във всички аспекти на духовния живот на християнина.
Ние имаме привилегията да сме негови съвременници и обстановката, битът и въздухът, който дишаме, му е понятен. Това лишава словото му от излишна абстрактност и непълноценност, суха назидателност и дистанция от пулса на нашите проблеми. Затова за тези, които са го чели, той е не само отец, но и приятел и брат. Тази необикновена и неочаквана проповед е не само откровение и изобличение, но и една ясна картина и животоописание на цялата траектория на този духовен мъж. Една възходяща градация, изразена с подзаглавието „От Фараса до небесата“. Една истинска духовна лествица за нас, които искаме да го следваме по стъпалата на духовния живот като личности и християни.
Свети Паисие, моли Пресвета Богородица за нас!
